Брой 13

Литературен вестник

04.04-10.04.2001
Год. 11

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

Георги Мицков на 80 години

“Преди да се завърна при звездите,
където вече съм небесен стих.”

Георги Мицков

 

Георги Мицков е роден на 3 април 1921 г. в Пазарджик. Израства в Белово. Гимназия, романска филология и философия завършва в София. Литературната си кариера започва като преводач на поезия и рецензент на книги. Първите му отпечатани преводи са на Габриела Мистрал, Артур Лундквист, Пиер Сегерс, Ален Боске, Фернандо Песоа, Сен Джон Перс, Марио Луци, Игнацио Битита, Райнер Мария Рилке, Емили Дикинсън, Тудор Аргези, Пиер Беранже. Участва с преводи в ред антологии: “Антология на съвременната френска поезия”, “Антология на немската поезия”, “Антология на съвременната шведска поезия”, “Антология на унгарската поезия”, “Осем италиански поета”, “Съветски поети”, “Световни класици”, “Антология на новогръцката поезия”. Включен е в колективите, създали “Сто шедьовъра на световната любовна лирика”, “Антология на световната любовна лирика”, “Антология на съвременната английска поезия”. Превежда стихотворения на Пушкин, Пастернак, Ахматова, Юго, Мюсе, Пиер Жан Жув, Фабио Допликер и др. По-късно сам превежда Рьоне Шар, Марио Луци, Кавафис, Хьолдерлин, Рилке (неиздадена), Сафо, “Песен на песните”. Прави самостоятелна антология на еротичната и любовна лирика. Превежда и издава в два тома Фернандо Песоа, в отделни книги Педру Тамен и Нуно Жудис. Издава общ сборник от стихове на София Мелу Брейнер Андресен, Еужениу Андраде, Антониу Рамуш Роза, Педру Тамен (изд. “Карина М”). Прави самостоятелна антология на португалската поезия, включваща 16 съвременни португалски поети (под печат). Представя ред други повече или по-малко известни световни поети за първи път на български.

От 1957 г. е кореспондент на белгийското списание “Център за поетически изследвания” - издание на кралската библиотека на Белгия. От 1960 г. е постоянен член на журито на фондация “Биенал интернасионал дьо ла поези” под патронажа на белгийската кралица. Получава наградата “ЧИРЧЕ САБАУДИЯ” за преводите си на италиански поети. През 1998 г. получава ордена “Академични палми” на френското правителство за многогодишно популяризиране на френската култура. Имах честта да присъствам на награждаването във френското посолство.

През всичките години, когато му е било разрешено да печата преводи, Георги Мицков е писал и собствена поезия, която до 1989 г. не може да публикува (цензуриран е като инакомислещ).

Първата му стихосбирка със собствена поезия “Под сянката на съдбата” е издадена в самиздатската поредица “Лабиринти” на Кирил Кадийски през 1989 г. След настъпилите промени Г. Мицков издава следните авторски поетически книги: “Скали, облаци и безкрайност” (1991), “Яростно мълчание” (1992), “Яростно мълчание. Лична антология” (1993), “Най-хубавите мигове” (1994), “Стихотворения. Балада за най-самотния” (1996), “Сонети за любовта, смъртта и вечността” (1998), “Господи, къде да отида да умра” (1999), “Съдба” (2000). Има готови за печат още няколко книги със своя поезия, които чакат издател.

Бащата на Г. Мицков е заклеймен за убежденията си като българин-македонец и бяга зад граница. Поради това и синът е преследван от тоталитарния режим. Следва убийството на по-малкия му брат в пазарджишкия затвор през 1951 г. и опит да бъде убит и самия Георги Мицков. Спасява го една случайност. Майка му умира от мъка. Сестра му и той са прокудени от Белово. След затвор и лагер той живее тайно години наред. Жителство в София не му се разрешава. Остава без дом, без близки, на които да се опре при нужда. Чрез познати намира работа като общ работник в един горски дом на Витоша, където чисти пътеките и канавките и храни дивите животни през зимата.

Далече са останали годините на следването му, приятелството на Вутимски и актьора Любо Ламбрев, разходките по пасажа “Св. Никола” (разрушен при строежа на партийния дом). Далече са и разговорите с приятели за Бодлер, Рембо, Верлен, посещенията на опера, театър, кино. Много от приятелите му го изоставят поради страх от преследване. Наказан със самота и изолация, той намира своето спасение именно в самотата и изолацията.

“Гражданин на планетата по дух” той общува със света чрез поезията. Снабдява се с книги по най-невероятни пътища. Има няколко поети, с които може да сподели мисли за прочетеното: Н. Лилиев, Ат. Далчев, Багряна, К. Константинов. Споделя откритията си с млади литературни приятели. Заедно с преводите, които прави, преписва и раздава и свои стихотворения. Много по-късно му разрешават да отпечатва преведеното.

Многобройните разменени писма с автори, които е превеждал съставят огромен архив с ценни мисли на едни от най-големите поети и писатели на ХХ век и този архив чака своето проучване. Поетичните му търсения също не са намерили още сериозната оценка на критиката. Само ще изброя темите, които можем да открием в тази поезия - изгнаничеството, детството, очакването, природата, любовта, вечността и смъртта, творчеството. Надявам се да го направя в друг, посветен специално на това текст.

Честит юбилей, Георги!

Лиляна Райчева

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник