Брой 14

Литературен вестник

11.04-17.04.2001
Год. 11

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

Click & Enter

Литературната притурка на The Times

Тази седмица литературната притурка на The Times (откъси от която можете да четете на адрес www.the-tls.co.uk) е посветена на Women’s Studies (отказвам се от превода, за да избягна терминологични спорове). Водещата статия на броя е посветена на текстовете на “феминистките със сини чорапи”, които, поне според авторката Хелън Смарт, споделяли разбирането от 18 век, че разумът е характерен за мъжете, а вкусът - за жените. Елейн Шоуолтър разсъждава върху ролята на съпругата в Америка и заключава, че “в бъдеще причините, поради които хората решават да живеят заедно, ще бъдат съвсем различни”, защото колкото по-добри заплати получават жените, толкова по-малко им се ще да се омъжват. Отсъстващите жени са темата на Ричард Дейвънпорт-Хайнс, който прави обзор на нови книги, посветени на мъжествеността.

Голямата новина от изминалата седмица е, че литературната притурка на The Times е носител на Американската награда за вестник за 2001 в категорията “специализирано издание”, изпреварвайки например Мотоциклетни новини и Еврейска хроника. Изданието е достигнало най-високия си тираж от 20 години насам, което като че ли означава, че литературата все още не е мъртва.

 

Най-продаваната женска проза според Amazon.com

Все още предпочитам да разделям писането на добро и лошо, а не на мъжко и женско, но темата на литературната притурка на The Times ме накара да полюбопитствам кои са “женските” книги на седмицата. Повечето от тях, естествено, са познати от общите класации на бестселърите. Досадната поредица на Дж. К. Роулинг липсва, защото по принцип е в категорията “детска литература”. Затова пък присъстват куп досадни семейни драми.

1. The Bonesetter’s Daughter by Amy Tan

Макар че все още не съм чела тази книга, интуицията ми и читателските коментари в Мрежата продължават да й предрича бляскаво бъдеще. Освен че е очевидно много американска и с подходящ етно-колорит, тя се занимава с един от най-болезнените въпроси за една жена - отношенията й с нейната майка.

2. Icy Sparks by Gwyn Hyman Rubio

Изглежда основното достойнство на този роман е неговата познавателна стойност като описание на синдрома на Туре и начинът, по който едно 10-годишно момиченце може да се справи с него.

3. We Were the Mulvaneys by Joyce Carol Oates

Критиците правят всевъзможни словесни пируети, за да не кажат направо, че тази книга е тривиална и скучна. Даже заклетите фенове на Оутс не намират добра дума за новия й роман. Но продължават да си го купуват.

4. Scarlet Feather by Maeve Binchy

Читателските отзиви варират от “най-добрата книга Бинчи” до “най-лошата й книга”, което очевидно се дължи на тъпия сюжет: основаването на малка частна фирма променя живота на няколко души.

5. Girl With a Pearl Earring by Tracy Chevalier

И според критиката, и според читателите, това е един прекрасен исторически роман, реконструиращ живота и времето на художника Вермеер и историята на една негова картина.

6. House of Sand and Fog by Andre Dubus

Романът, който според критиката следва правилата на гръцката трагедия, показва обратната страна на имигрантския живот в Америка.

7. Chocolat by Joanne Harris

В този роман църквата и новооткритият магазин за шоколад в едно френско село се борят за тайните на местните хора.

8. Prodigal Summer by Barbara Kingsolver

Сан Франциско Кроникъл нарича тази книга “смес от спираща дъха артистичност, енциклопедично познаване на природния свят и пламенно ангажиране с превъзходството на природата”.

9. Дневникът на Бриджет Джоунс от Хелън Филдинг

Възхищавам се на смелостта на Хелън Филдинг да пише откровено за толкова интимни и в същото време тривиални неща. Препоръчвам тази книга на всички мъже, които искат поне отчасти да разберат жените.

10. Thirty Nothing by Lisa Jewell

Блудкава история за банален любовен триъгълник.

 

BG-новости

Тазседмичните попадения на Литературна мрежа са “Изкуството на Шумовете” от Луиджи Русоло и “Абстрактно кино - Хроматична музика” от Бруно Кора - два великолепни футуристични текста в превод на Тодор Карастоянов и, разбира се, разказът “Времето в органите и думите (последният ден на двадесети век)”, с който ВБВ спечели наградата “Рашко Сугарев” за 2000 г. За сметка на това дидактичният обзор “Журналистическото интервю като контрапроцес на междуличностното общуване” от Георги Динчев и официозно-историческият “Там, където Изтокът е Запад” (75 г. български П.Е.Н.-център)” от Богомил Нонев са разочароващи. Литература плюс култура предлага на (по)читателите си един теоретичен и четири оперативни текста от Борис Минков, поредното есе от серията Ляво и литературно на Владимир Сабоурин, изплакващ болката си от попзвученето на новия албум на Морчийба, няколко риби от Тома Марков. Стиховете на Лъчезар Лозанов сякаш могат да се премълчат. Най-интересната новост във Виртуална библиотека Словото все още е ЛВ.

Лора Шумкова

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник