Брой 14

Литературен вестник

11.04-17.04.2001
Год. 11

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

 

Хей, свят! Холивуд пристига

Дейвид Гритън

Успехите на чуждестранните филми в състезанието за Оскарите отразяват един разрастващ се феномен - “новият глобализъм”. Хората, които управляват американското кино, най-сетне забелязаха останалата част на планетата.

Прословуто бавен в реакциите си към събития извън неговите граници, Холивуд най-сетне схвана онова, което останалата част от света знаеше от години - че правенето на кино е международен бизнес и че аудиторията откликва на вълнуващи филмови истории, независимо от факта къде се случват те. Това беше урокът, научен от тазгодишната церемония по раздаването на филмовите награди. Онова, за което се говори в Холивуд сега, е “новия глобализъм” в киното. Тази фраза беше “изкована” от Майкъл Баркър от Sony Classics, компанията, която застана зад Тигър и дракон - филмът, заел второ място по количество получени Оскари - нещо забележително за китайскоезичен филм. Интернационалното присъствие в тазгодишната филмова надпревара определи характера на отминалото киносъбитие. Пуерториканецът Бенисио дел Торо (Трафик), изпълняващ ролята на мексикански полицай и говорещ във филма предимно на испански, беше определен за най-добър актьор в поддържаща роля, като в тази категория бе номиниран още един испанец - Хавиер Бардем. Номинираният за най-добър филм Шоколад може да се похвали с участието на френската звезда Жулиет Бинош. Мястото на филмовото действие е Франция (макар, че филмът е заснет главно в Англия), а режисьорът е швед - Ласе Халстрьом.

Дори онези филми, които изглеждат американски, всъщност са нещо друго. Големият победител - Гладиатор, е заснет в Европа, звездата във филма - Ръсел Кроу е новозеландец, а режисьорът Ридли Скот - англичанин. Актьорите са предимно британци, а в екипа на филма участват хора от 22 националности. Филмът Ерин Брокович, разказващ една типично американска история, с участието на една от най-големите американски звезди (Джулия Робъртс - актрисата, която може да направи повече пари, отколкото всяка друга американска актриса след Шърли Темпъл), е финансиран от две американски студиа. Но тези филмови студиа не са толкова американски, колкото изглеждат. Френският конгломерат Vivendi притежава Universal. Sony Pictures (някои от нас все още мислят за него като за Columbia) е част от гигантската японска компания. Изпълнението на Джулия Робъртс е асистирано от две ключови за британското кино фигури - Алберт Фини, играещ американския адвокат, и доайена Ан Коат.

Всъщност всичко това не е съвсем ново. Актьори и филмови екипи скитат по земното кълбо от години, търсейки работа. Филмите отдавна се финансират от различни валути, а холивудските студиа са жертви на чужди конгломерати (като австралийската News Corporation, която притежава 20th Century Fox повече от десетилетие). Но тазгодишната надпревара за Оскарите призна две очаквани и желани развития. Очевидна е нарастващата толерантност на американската публика, посещаваща киносалоните, към филми, идващи от различни култури. Тигър и дракон се оказа големият пробив на този пазар. Въпреки че мина по екраните със субтитри на английски, филмът достигна приход от порядъка на 100 милиона долара. Това растящо приемане на филмови истории, идващи извън Щатите, е подхранвано през последните 10 години главно от компанията на Харвей Уейнстейн - Miramax, която финансира филми като Пианото, Животът е прекрасен и Шоколад. Забележителен е фактът, че такива филми имаха много зрители в мултиплексите в Америка през 80-те години.

Другата новина е, че Холивуд най-сетне се пробужда за този факт. Студиата сега активно търсят подходящи места за заснемането на филми в отдалечени части на света. Отново Тигър и дракон стана катализатор на този процес. Фактът, че филмът е китайски, не се превърна в пречка за неговия успех. Сега със сигурност Холивуд ще купува повече азиатски филми. Sony вече изгради екип от специалисти, натоварени със задачата да откриват китайскоезични филми, които могат да преминат отвъд културните и национални граници. Miramax ги последваха.

Ясно е, че Китай (заедно с Индия) е последният голям неразработен пазар за западните филми, и това е пазар, който очаква да види английскоезични филми, снимани в Азия. Miramax вече скочи в този печеливша ниша и направи римейк на филм по повестта на Греъм Грийн Тихият американец, като го засне във Виетнам.

Защо се случва всичко това? Майкъл Баркър от Sony Classics отговори на този въпрос тази седмица: “Ограниченията за движението на финансовите потоци създава необходимостта от интернационални партньори.” Този нов устрем към глобализма съвпада с едно настроение на несигурност в Холивуд, доказано от изгубилите блясъка си партита и коктейли, следващи церемонията. Това не е изненада. Дузина от крупните участници във филмовата индустрия бяха повлияни от обратите на пазара. Стачките на актьори и филмови сценаристи това лято заплаши да доведе филмопроизводството до застой. Редица американски киносалони получиха твърде ниски приходи и бяха доведени до банкрут.

Като се има предвид, че четири от петте номинирани филми в категорията най-добър филм, са достигнали приходи от над 100 милиона долара, може би ще се учудите, защо хората от филмовия бизнес се тревожат. Но вече става все по-трудно за един филм да постигне печалба само на американския пазар. Да не забравяме, че Джулия Робъртс получи хонорар от 20 милиона долара за играта си в Ерин Брокович. В това е голямата привлекателност на “новия глобализъм” за Холивуд. Чуждоезичните филми могат да бъдат купени евтино, а английскоезичните с интернационален декор имат добър шанс да грабнат зрителите по света. Последното е решаващо, тъй като делът на американския боксофис на световния пазар показва трайна тенденция към свиване и в момента се установява на 40%. Сигурният път за финансираните в Холивуд филми, е да се обърнат към света.

Надяваме се, че урокът вече е добре научен. От много време Холивуд прониква в целия свят, поднасяйки отегчителна, еднообразна поредица от филми, които представят една ограничена американска перспектива. Сюжетите се въртят около колежа, търговския център или баскетболното игрище. Не е чудно, че зрителите жадуват да видят истории, идващи от други култури.

Тази истина, по ирония на съдбата, е под носа на Холивуд от години. Лос Анджелис е град, съчетаващ множество различни култури и националности. За половината от обитателите му испанският е първи език. Има огромни общности от Китай, Корея, Армения, от всички райони на Централна Америка. Добър знак е, че хората, правещи кино в Холивуд, най-сетне обръщат поглед към привлекателността на интернационалното кино. Странното е, че за да се случи това, им трябваше толкова много време.

Преведе от английски Ружа Мускурова
Преводът е направен по The Daily Telegraph, March 2001

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник