Брой 14

Литературен вестник

11.04-17.04.2001
Год. 11

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

ДРУГИТЕ ЗА НАС

На Йордан Радичков словата диви и опитомени...

Мария Пшастек-Самокова

 

Светът променя своя образ в зависимост от това, с какви думи е описан. “Не една, обективна действителност, а множество светове, призвани да съществуват от логоса”.

Не е трудно да се забележи, че истинският герой в произведенията на Й.Радичков е думата. Самият автор нееднократно представя на читателя срещите си и приключенията си с думите. Той използва впрочем две лексеми: дума и слово, при което лексемата дума използва значително по-често.

Дума в съвременния български език има 9 речникови значения: 1. обособена единица на човешката реч; 2. това, което, някой казва, говори, разказва; 3. само мн. приказки за някого, обикновено лоши// обикн. в съчетание със само: нещо, което не отговаря на действителността или от което няма да последват дела, празни приказки; 4. обикн. мн. устна реч, говор; 5. обикн. ед. само членувано, разг. говорене, приказване; 6. само ед.ч. с притеж. местоим. или членувано и с несъгласувано определение. Изказано мнение, решение, желание, заповед; 7. само ед. разг. обещание; 8. сентенция, израз, поговорка; 9. само мн. разг. текст на вокално произведение.

Дума е частичен синоним на лексемата слово. Според речниковото определение слово има в съвременния български език 3 значения: 1. остар. дума; 2. език, реч; 3. публично, обикн. обширно изказване по някакъв случай; реч// проповед, обикн. църковна.

Както пише Й.Мачкевич “... дума и слово са частични синоними поради повтарящите се и в двете лексеми значения: ґелемент на изказванетоґ и ґединица на езикаґ. Различават се обаче по статуса на тези значения в семантичната структура - във всяка лексема различно значение представлява главният смисъл [...] но наивният лингвист най-често ги разглежда равностойно”. Анализът на творчеството на Й.Радичков позволява да се твърди, че писателят също ги използва синонимно и затова и след посочената авторка приемам, че в събрания материал имам работа с един обект - СЛОВОТО, върху който се наслагват понятийните компоненти, общи за понятийната структура на лексемите дума и слово.

Рамката на настоящия текст позволява само да се цитира най-интересният материал, ексцерпиран от четири разказа на Й.Радичков. Целта е да се извлекат от употребата на лексемите дума и слово онези компоненти, които за автора са съществени и актуализирани. Имам предвид тук и радичковите начини да се говори за думата и за експонирането на някои езикови аспекти на това явление.

1. Ще започна от заглавното словата диви и опитомени. Радичков използва явлението анимизация, като призовава метафората за СЛОВОТО като ЖИВОТНО. Има слова например опитомени - променени от човека във впрегатни коне, бити с прът от всекиго и за всичко, понякога спокойни и нелюбопитни към света, понякога - гледащи с човешки поглед, уморени, с хлътнали страни, с посивели от годините слепоочия. Друг път това са диви животни, необуздани, дърпащи впряга, отнасящи ни в гората или на пасището на въображението. Радичков успява да срещне думи, тресящи се от студ, непривикнали на климата, загиващи по пътя или отново подивели, които чакат да бъдат опитомени отново. Те често се завръщат с подвита опашка (вече като подивели кучета), несвикнали на труд, плетат се в краката ни, спъват ни и ни объркват:

“За подобен подход той впряга всичките познати думи, всички ония опитомени думи, дето сме ги превърнали в кираджийски коне и всеки ги бие с камшика си, както му дойде, макар че те без всякакъв възторг си махат опашките, а по-скоро от досада ги махат...” (Ндв, 6). “Понякога улавях диви думи и ги впрягах, преди да са успели да ме стъпчат, но те разбиваха страховития впряг, изпокъсваха ремъците и потъваха в тъмните гори и пасбища на въображението”. (Ндв, 6). “Опитомените думи лежеха кротко на пътя, преживяха и гледаха всичко с безизразните си, лишени от всякакво любопитство очи”. (Ндв, 6-7); “В такива мигове ми се струваше, че думите ме гледат с човешки очи, умирени и хлътнали, почнали да посивяват от годините.”(Ндв, 7). “Думите зъзнеха с намъшена козина на студа, несвикнали с климата, някои падаха по пътищата, други подивяваха и хващаха горите или тресавищата, трябваше да ходя подире им да ги мамя и много от тях се връщаха, подвили неловко опашки”.(Ндв, 7) “А имаше и думи, дето не вършеха никаква работа (всичко най-добре се проверява в походи). Те вървяха без всякакво напрежение и без всякакво желание, просто вдигаха прахоляци по пътищата, пречеха на другите, мотаеха се из краката им, объркваха впряговете ...” (Ндв, 7); “Други [думи- М.П.С.] вървяха просто на тумби, на тумби, изоставаха много, заради тях трябваше да спираме често из пътя, да ги изчакваме: не зная кефа ли бяха тръгнали да си гледат, или ни гледаха сеира!” (Ндв, 8); “Думите клечат сега около мене с побити крака, почиват си и примигват на светлината. Също както човек примигва, за да пропусне светлината в очите си или да изстиска от тях светлина. Благодаря ви, мои думи, благодаря ви и ви целувам всичките по муцуните!” (Ндв, 8).

2. Следващата метафора за СЛОВОТО е СКИТНИК, БРОДЯГА. Писателят не може да изреди всичките думи, дори не помни къде и кога ги е срещнал. Той помни и изброява само тези, които са му направили най-силно и обикновено потискащо впечатление. Според Радичков този тип думи живеят отделно или на двойки, понякога можем да ги срещнем скупчени на едно място, понякога те скитосват на групи или на цели стада (тук е връзката с посочения по-горе профил на думата като животно).

“Не е възможно да изброя всички скитащи думи, каквито съм срещал по нашите земи. Трудно ми е също така и да си спомня на кое място и в какъв сезон съм ги срещал. Затова ще спомена само онези от тях, които са ми направили най-силно впечатление. В повечето случаи това впечатление е било тягостно. Ето някои скитащи думи: Простотия. Дивотия. Беднотия, (сиромашия). Оправия. Бъркотия. Съсипия. Леснотия. Мъчнотия. Залисия. Теснотия. Голотия. Цигания. Тъмнотия. Проклетия. Страхотия. Грозотия. Самотия. Тъпотия. Скитащите думи се срещат поединично или на двойки. Понякога обаче те се скупчват по много на едно място, движат се групово и на стада. Когато някои скитащи думи се срещат често и в големи количества, се казва, че са многотия. (Срещал съм например цели стада простотии)” (Сд, 91); “Като наближих могилата, разбрах, че съществото, застинало върху нея, не е никакво странно същество, ами е рядко срещаната скитаща дума орисия. Тя не се скита много нагоре-надолу по пътищата като другите скитащи думи, не се съешава с тях, предпочита да живее самотно. [...] Целият кър бе посивял, унил и мокър. Всичко наоколо тънеше в мокротия. Ето случай - помислих си, - когато само една-единствена дума, като мокротията, може да покрие целия наш северозапад” (Сд, 93).

Думите-скитници и бродяги се характеризират с формална близост. Това са формации с разширен суфикс - отия, не особено многобройни в българския език, с негативна стилистична отсянка.

3. Думата, метафоризирана като СИЛА, МОЩ. Както посочих вече в увода лексемите дума и слово писателят използва синонимно, но именно в този аспект се явява само думата слово. Смятана за архаизъм в съвременния български език, тя е своеобразен архетип, ценност, която различните ползватели се опитват да преработят на локомобил или полезен инструмент, а освен това да я използват и с пропагандни цели (срв. кокошките, които снасят яйца само от речите на петела): “По онова време хората още не познаваха силата на словото; всичко се работеше на ръка. Единствено нашите имаха представа за безкрайната му сила, но тяхното откритие още не беше разпространено в съседните селища”. (Сл, 104); “Какво е туй чудо? - попитаха те, а ония им казват: тъй и тъй, и им обясняват всичко подробно - как биволите били паднали на колене, как дошли нашите, впрегнали словото в локомобила и той веднага почнал да припка нагоре по баира. Словото, казали те, има страшна сила, самото то е велика сила, това може да се види съвсем нагледно, а ние сме били глупави да не го използваме досега. Работещият народ видял всичко с очите си и се убедил във великата сила на словото” (Сл, 105); “Един селянин вадеше камъни от кариерата, щеше да направи къща, та му трябваха камъни за основите, и щом научи за великата сила на словото, веднага го прати на кариерата. Словото извади толкова много камъни, че селянинът си направи къща с тях и му останаха и за ограда на къщата” (Сл, 105); “Словесният живот на моя край стигна дотам, че дори веднъж се разпространи слух, как в съседно селище петелът на някакъв селянин даже вече не помирисвал кокошките, но въпреки това те снасяли яйца като луди. Някои ходиха да видят и наистина видели, че петелът стои на оградата - бил многогласовит, - произнасял непрекъснато речи, а кокошките тичат до полозите и ги пълнят с яйца. Нашите дип не вярваха, че силата на словото може чак дотам да стигне, та и кокошките да почнат да снасят яйца без петела, но то си беше самата истина (Сл, 106); “Ето какво може да направи словото - това велико чудо - стига ние да умеем да го впрегнем в работа. И ако си позволявам да държа това словесно в негова защита и да подкрепя защитата с примери, взети направо от живота, то е, защото мисля, че в съвременния свят словото не е ставало достатъчно популярно и безкрайната му сила все още и остава неузнаваема. Но за да разберем тая сила, може би ние ще трябва да започнем пак отначало”(Сл, 107).

4. Накрая бих искала да покажа още една по-обща метафора: СЛОВОТО е ЦЕННОСТ, реализирана от по-конкретната метафора СЛОВОТО е ПАРИ. На Йордан Радичков целият разказ се нарича “Думи и думи”:

“Едно време, като слушах как старите хора в моя край разговарят помежду си, имах чувството, че си разменят златни монети... Сега, като слушам как всички ние разговаряме помежду си, имам чувството, че си разменяме книжни левчета. От ония смачкани и захабени от употреба книжни левчета, с които нищо не можеш да купиш! И може би тъкмо заради това, че нищо не може да се купи с тях, си ги разменяме така щедро помежду си!

Толкоз за едно левче!” (Дд, 28).

В заключение можем да кажем, че в анализирания материал СЛОВОТО за Йордан Радичков е неразделна цялост между форма и съдържание. То се визуализира като живо същество или предмет. Може да е скитник, бродяга, може да е животно, може да е пари.

Винаги обаче е уникално, изключително и най-важното. То е антидотум срещу всеобгръщащия ни новоговор. Радичковото слово е демиург, който сътворява един неповторим свят.

Преведе от полски Искра Ангелова

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник