Брой 15

Литературен вестник

18.04-24.04.2001
Год. 11

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

 

Жизнен опит

Стефан Кисьов

 

Излязох като посран от редакцията на "Нощен труд", където главният редактор ми беше съобщил, че спират разказите ми за резиденция "Бояна". Според някакъв министър подронвали авторитета на България. Но щели да ми увеличат хонорара.

И това беше нещо.

Наблизо се оказа един приятел, поет. Валери Даскалов. Той не беше на същото мнение.

- Ти току-що се продаде - каза мрачно той.

Теглих му една майна и се зашматках по "Раковска", но на площад "Славейков" Николай Кънчев - също поет, и Васил Кинов - романист, ми препречиха пътя.

- Хайде да черпиш по кафе - рече Кънчев.

- Отиваме - съгласих се.

Но смятах да изчезна по пътя.

Намърдахме се във Френското кафе и седнахме на една маса в дъното. Зад бара.

- Тук няма да мога да гледам мадамите - рече Кинов.

- Стига с тия мадами - скара му се Кънчев.

А аз отидох да купя две кафета, оставих ги на масата и казах, че ще ида за цигари, като не смятах да се върна.

- Ще пушиш от моите - спря ме Кънчев.

И ме почерпи една.

След това играта загрубя.

- Какво си направил? - попита след като и той си запали. - Ти си бил не само незрял писател, но и незрял човек! А аз щях да си слагам подписа като гарант, че можеш да влезеш в Сдружението на българските писатели! А ти си бил незрял и като човек!

- Защо?

- Как можеш да пишеш такива неща? Ти да не си журналист? Отишъл си на работа в резиденция "Бояна", а след това си написал тия боклуци в "Нощен труд". Това са доноси! Защо не пишеш романи и разкази, не работиш над стила си, а се занимаваш с властта? Това работа ли е на писателя? Писателят трябва да си гледа романите! Ти си френски възпитаник. Марсел Пруст какво е писал, а?

- Не знам - рекох аз.

- А, не знаеш. Не е писал такива неща. Ти на кой искаш да приличаш? На Йордан Ефтимов ли?

- Не - рекох аз.

- Че Данчо Ефтимов не е лошо момче - обади се Кинов.

- Той е завършен подлец! - Кънчев беше бесен. - Или може би искаш да приличаш на Марин Георгиев?

Той ми разказа историята си с някакъв полковник в казармата. После една история с Димитър Талев. И ме погледна. Бях се умълчал.

- Писателят трябва да пише романи - завърши Кънчев.

- А кой ще пише за тия неща?

- Не писателят. Има си журналисти. Ей, какъв човек! И аз съм бил гонен, ама никога не съм писал против властта!

- Стефчо иска да пише скандални неща, за да стане популярен - обади се Кинов. - Едно време имаше един писател Васил Попов. Той беше много неуравновесен като личност. Като си говориш с него и изведнъж ти вика "Напусни". Луд човек.

- Луд, ама само с по-долни от него - пак се ядоса Кънчев. - Аз съм го виждал как като види Иван Аржентински му вика: "Седни другарю Аржентински, аз съм щастлив, че мога да изпия една бира с моя партиен секретар!" И се оказа глупак. Пропи се и умря само защото не го направиха секретар по прозата в СБП. А едно време то си беше голяма работа да си секретар по прозата на СБП.

- Добре - рекох. - А аз какво да правя?

- Има една жена в Литературния музей - продължи Кънчев. - Пише еротични разкази. Плащат й по 50 хиляди за разказ.

- Ето го списанието - отвори чанта си Кинов. Все ходеше с чанта този човек - извади последния брой на "Хай-клуб", след което прочете - "Завърших с разтърсващ оргазъм".

- Пиши такива неща и ще ти плащат по 50 хиляди - рече Кънчев.

- Това е по-лошо.

- Да, ама не ти пише името - рече той.

 

някъде през 1998

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник