Брой 16

Литературен вестник

25.04-1.05.2001
Год. 11

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

 

Турска поезия на ХХ век

 

Октай Рифат (1914-1988)

Чайката, децата, продавачът на симиди

Към мене гледа чайката над морското платно. Аз гледам
чайката. Отлита. Дечурлята си отиват.
Продавачът на симиди също. Аз отдавна
съм завил зад ъгъла и си отивам. Сега зад мене е засветило
едно такова време, време неизтекло, рядко, ту надолу,
ту нагоре, сборът от изгубени кервани.

*
Вратите само ще останат - жалките врати,
отворени подобно летни дни към вечността.
Едно момче расте, расте безспир
в едно от кафенетата, изтрити от дъжда.

Джахит Съткъ Таранджъ (1910-1956)

Минарета

Защо са тези минарета по-високи и от мен, защо?

Приличат ми на моливи подострени,
за да напишат греховете ми по небосклона
минаретата високи.

Градът наежен като гръб на таралеж
в прелитащите вдъхва страх от тежко падане,
съвсем различни светове са минаретата високи.

През месец Рамазан, по празник, нощите свещени
сякаш са душата на града, обляни в светлина се реят;
ти мене питай колко му е тежко на едно неосветено минаре.

Едно такова минаре е моята душа без светлина.
Ах, тя не знае що е Рамазан, не знае празник, нощ свещена.
Безкраен грях е, все тъй продължава.
(1931)

Орхан Вели (1914-1950)

Главоболие

I.
Колкото и трудни да са пътищата,
колкото и свежа - вечерта,
тялото е все тъй изтощимо,
главоболието - не.

II.
Дори и да си вляза вкъщи,
след малко мога да изляза.
Нали обувките и дрехите са мои
и улиците - ничии.

Карамфил

Да, прав сте, вероятността не е красива
колкото изкуството да преувеличаваш -
десет хиляди убити във Варшава
и това
един моторизиран континент да не прилича на
"Донесен от устните на любимата ти" карамфил.
(1939)

Илхан Берк (1916)

През тълпите минах бавно

През тълпите минах бавно бавно,
като някаква вълна, която мястото, което преминава,
умножава, умножава,
бавно бавно изпълзях от себе си. Докоснах се
до болката, до кварца, до стихотворението бавно бавно,
бавно бавно взех вода и я претеглих, и разбрах какво
е тежест,
аромати,
география,
превих се след това и с тялото и механизма му се запознах,
видях, че съвършено гладко е безмълвието,
че не се повтаря нищичко от онова, което вече съм видял;
очовечи се бавно бавно външността ми
и така се смесихме с тълпите,
и така се отълпих.

Джемал Сюрейя (1931-1990)

Триъгълници

Чертая аз триъгълника на Али:
къде ги тези на Евклид, къде го този.
Ей на - това са трите му ъгли, и трите
единият е осем градуса под нулата,
единият не мога да ви кажа кой, но лошо го е сритал,
единият ви моли за цигара,
какво си мислите - цигара само,
ни повече,
и ни по-малко,
една цигара иска да запали;
къде ги на Евклид триъгълниците, къде го този.

Този същият пък е на Сюхейля,
познатият ви откъде ли не триъгълник:
единия му край са начертали криво, сочи Юскюдар,
единия му край ако решим да срещнем, можем всяка вечер,
а единият му край, дай Боже, е съсед на ножицата на шивача
и ако го запитате, ще каже, че го прави, за да не измръзне;
какво си мислите - за да не мръзне само,
ни повече
и ни по-малко,
за да не мръзне в тази адска зима само
един нещастен, недостигащ сам на себе си триъгълник.

А този тук пък кой знай чий е,
с прав, и то какъв прав ъгъл;
ще кажете, че всички дребни върхове са негово творение,
а продавачът на маджун е вероятно музикант -
онази песен да е твоя, тази - моя в Истанбул;
държа цигулка, само нея
и триъгълници турски
стари,
има триъгълници с общи точки.

И вашия триъгълник ще начертая, стига да повярвате
на себе си,
Госпожи, Господа!

Акгюн Акова (1962)

Пълнолунно огледало

Осман бей
пише с едри букви върху номера на задницата на жребеца "МЛАДОЖЕНЦИ"
и на дъгъ-дъг отвлича Холифира;
пощенските гълъби от Изнишката авиокомпания
се стрелкат с лекота,
от цвиленето се разбира:
щерката на ярхисарския градоначалник
става мед и масло за сина на Нилюфер хатун и Орхан бей;
когато порцелановите плочки с избледнели цветове
се счупват,
изпод тях излиза дама, сипваща вода на кремовете,
туй е майката на Йълдъръм, чистокръвна
византийка - Гюлчичек,
и миришещата на лъжи и вино Оливера Деспина,
лековата щерка на самия сръбски крал,
жената на султана,
а като запалим кандилата,
в пълнолунното ни огледало виждаме и майката на Фатих -
то в онези времена го няма Франк Синатра да изпее "Strangers in the Night", бе, братче;
чужденец си,
чужденец е,
чужд,
куп вносна шума са съпругите на Фатих -
Анна, Мария, Тамара,
Ирена, Елена;
като хванем да разплитаме конците на отминалото,
пред очите ни изникват всички скрити спални на сарая,
майката на Баязид II, Гюлбахар хатун -
албанка,
а жената на Явуз - Хафса султан,
се изкатерва с дългия си маникюр от пожеланието на наложница до поста първа дама;
националността й е Х,
Х, но
неин син е У = Великолепни,
погледнете през бинокъла на времето:
прелитащи стрели,
афгански хрътки,
диви патици,
Мехмед Ловеца сваля в Крит Гьолмуш Султан,
Абдулмеджид по русокосите се поболява,
Сервецеза, Тиримюжгян, Шефкефза,
Дюздидил, Гюлджемал, Махитаб,
харесвам имената им, изящен стих, следа от слънце,
всичките - черкезки, повечето болни от туберкулоза,
и Абдулхамид и Вахдеттин
отиват и събарят цялата черкезка азбука,
и счупват пълнолунията на жените от харема.

(Както се печем на плажа в
преизпълнения с голи чужденци Патора,
ех, вълни, вълни, подрънкващи вълни,
и моята любима
и за миг не ме оставя -
тя нали прочете
туй стихотворение -
лисицааа,
сеща се, че е в опасност).

Бедри Рахми Еюбоглу (1913-1975)

Из "Писма до Твореца"

Трето писмо

3.
Виж, око, вземи се поогледай -
все същата история,
все същите Адам и Ева,
ябълка
и круша,
за оставащите - Ясин* ,
за отишлите си - литургия.
Ти тази работа
четирийсет дни и нощи забрави я!
Попитали фиданката: - Защо растеш?
Рекла: Костилката ме тика.

Попитали костилката: - Защо я тикаш?
Рекла: Пръстта ме притеснява.

Попитали пръстта: - Защо с костилката се занимаваш?
Рекла:
Ще ви го кажа на ухо, щом станете на пръст.

Попитали плода на нара: - Колко са зърната ти?
Рекъл: А на мен какво ми пука, който ги яде да ги брои.

Попитали и розата: - Защо дъхтиш?
Рекла: Това е моето богослужение.

Рекли: - Тополо, ти не се ли молиш?
- Как така, тя рекла, наполовина съм заровена
в пръстта. Заровената част се моли, аз
се кланям доземи.
Тополата при корена й разкопали: Дървото се притурило
и всички чули как тополата се моли.

Попитали един от облаците: - Облако красив, защо
не можеш в шепи да се побереш?
Рекъл: Ако попадна в нечии ръце, онези, на които
им приличам на кола,
ще искат да ме впрегнат, на които им приличам
на котле, ще искат да ме
пуснат в кладенец; онези, на които им приличам
на мечок, ще искат
да им поиграя казачок, а на които им приличам на пешкир,
ще искат да си бършат носовете.

Попитали звездите: - Защо така далеч от нас
блестите и изгаряте?
Рекли: А вашите зеници защо когато ние се затворим,
се затварят?

* Глава 36 от Корана, обичайно използвана и като заупокойна молитва. Б. пр.

Книжно корабче

Книжно корабче съм си направил.
Да побира, да побира - пет целувки
или десет.
Десет ще го потопят, рече моята сестричка.
Тъй ли - хващам се на бас:
и петнайсет да са, пак ще издържи.
Мама рече: Не ходете на морето,
в езерото го пуснете.
Тъй ли -
право на морето.
Но едва докоснало водата, корабчето ми потъна.
Е, какво пък, ще направя друго.
Ала вместо някакви целувки,
този път - псувни.
После още корабчета, още много много.
Слава Богу...

Преведе от турски Азиз Таш

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник