Брой 16

Литературен вестник

25.04-1.05.2001
Год. 11

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

 

Издателският проект "Стълбове на културата"

 

Стубови културеПроектът "Стълбове на културата - Времето на книгата" стартира през 1993 г. преди всичко като белетристичен, за да прерасне за три години в културологичен и историографски.

Изхождайки от максимата на Елиът "традицията не може да се наследи, тя, господа, се създава чрез упорита работа", със своята издателска политика "Стълбове на културата" се стреми към планирано "създаване на традиция". Целият проект, чийто девиз е "Четенето е лична, частна работа", се основава на връщането към традицията на частната собственост и гражданските добродетели. Такъв подход включва събирането на най-добрите сръбски и най-актуалните европейски и световни автори, връщане достойнството на писателя и уважението към читателя като институция. Особено значение се придава на високия технически стандарт, на профилирани библиотеки, на най-качествен печат, хартия и специален дизайн.

За тези седем години сръбските автори на издателството са преведени или се превеждат в повече от тридесет страни. Изданията по този проект са спечелили шейсет награди, четири от които - най-престижната, НИН-новата награда за най-добър роман на годината.

Следвайки неотклонно своята мисия, авторският екип на проекта участва в над четиристотин срещи със свои читатели в над деветдесет града на страната и Европа.

Моторът на проекта "Стълбове на културата" е младият поет, есеист и литературен критик Гойко Божович. Той с удоволствие се съгласи да разкаже малко повече за техните автори.

 

Вашата издателска къща е несъмнено една от най-сериозните и успешните сред частните издателства в Сърбия. Онова, което лично на мен ми прави силно впечатление, че сте ориентирани преди всичко към издаването на сръбски книги.

"Стълбове на културата" е дефинирана като издателска къща, която издава водещите съвременни сръбски писатели, но също така и представителни книги от световната литература. Ние имаме много толерантен подход в художествено, възрастово и тематично отношение. Интересуват ни книги, които по сериозен начин се отнасят към сериозните проблеми и които в поетичен смисъл са на нивото на съвременната европейска литература. Може би писателите, които публикуваме, са най-добрата ни легитимация и то в най-широк диапазон от Светлана Велмар-Янкович и Вида Огненович до Любомир Симович и Душан Ковачевич. Ако погледнем от друг аспект на този диапазон - от Давид Албахари, Радослав Петкович, Михайло Пантич, Владимир Арсениевич, Драган Великич до Ласло Блашкович, Иван Радованович, Елена Ленголд. Това са писатели, които са изправени с лице към действителността, историята, езика, урбанизма, комуникацията, обществената критичност. Тези въпроси отекват с очевидна сила, със сериозен резонанс в техните книги.

А какви са критериите ви при подбора на чуждата литература? Каталогът на издателството говори, че сте се ангажирали предимно със средноевропейски автори.

"Стълбове на културата" се опитват да представят репрезентативни книги на съвременната европейска литература. Ние смятаме, че е много важно да се подчертаят някои връзки, които се налагат сами по себе си. Аз вярвам, че големите произведения не се създават само в големите литератури и народи. В средноевропейския и източноевропейски басейн съществуват малки езици, езици с малко ползватели, но на тях се създават книги, които представляват интерес и ние се опитваме да ги представим в своите издателски програми. През последните години публикувахме редица книги от чешката, словашката, полската и унгарската литература. Скоро ще издадем и някои произведения от български и румънски писатели. Мисля, че това е нещо много добро. Ако познаваме културата и литературата на един народ, това е вече гаранция, всъщност много добра гаранция, че ще имаме добра комуникация с тази среда и в културен, и във всякакъв друг смисъл.

Ако не е неудобно, какво конкретно българско имате предвид?

По принцип сме много отворени за всякакъв вид внушения. Имаме някои идеи, но просто още не сме ги реализирали.

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник