Брой 16

Литературен вестник

25.04-1.05.2001
Год. 11

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

ФОНОГРАФ

Не-Търсете awards - българската версия

Катя Атанасова

В петък, 6-и, а не 13-и април и после във вторник, 10-и, се случиха присъждания на награди - първите на телевизия ММ, а вторите пък резултираха класацията Форте, българския рок-топ 50. Тези "събития", съотнесени едно с друго, ту се сближаваха, ту се разлъчваха, но заедно ме убедиха в едно - българската музикална ситуация е доста сбъркана. Пообъркана е и т.нар. музикална журналистика, да не кажа, че всъщност такава съборност няма, а ако има нещо, то е сбор от пишещи и говорещи за музика, доминирана обаче точно от тези, които най не познават музикалните случвания тук и навън, които не слушат създаваното от млади български музиканти и са успани от рутина и инертност. Не че няма подготвени и смислени музикални редактори и журналисти, но очевидно стана, че техните гласове са произвели спорадични и слаби звучения в оглушителната шумотевица на посредствеността. А както се знае, множеството присъжда наградите. Имаше някои разлики между ММ и Форте - например между червения килим, по който стъпваха номинираните за наградите ММ български "звезди" и свободно отворените за публиката Форте-топови присъди и изпълнения. Мястото - все НДК. Така де, мащабът е важен все пак.

Няма да се разпростирам надълго по резултатите, а и ме смълчава, моето, станало вече леко апатично, омерзение, че за пореден път попадам на сбърканящини по повод нещо, което, по дяволите, просто обичам. За музиката става дума. Тъй че ще бъда кратка, наистина!

Като цяло е абсолютно възмутително да се занимаваш с отразяване на българския музикален живот, да слушаш това, което правят българските групи и да не виждаш и разбираш бездната между Babyface Clan, Panican Whyasker, от една страна, и Сленг и Обратен ефект, да речем, от друга. Ако първата група може да се ошири с още 3-4 имена, то втората може да набъбне значително повече за жалост. Въпросът не е в имената, а в принципа на подбор и съотнасяне, в наличието на някакви критерии. За предпочитане е да са свързани с музиката. Въпросът е и в способността да можеш да различаваш модерна авторска музика и подражанието (понякога даже бледо) на отдавна "излезли от употреба" образци, както и експериментите със звуковете и думите, дръзкото смесване на стилове и почерци и ироничните рефлексии върху тях, от една страна, и сантиментално-сладникавата естрадност, некоректните, а понякога пошлите заигравания с елементарните желания на масовата публика от друга. В този смисъл единствената присъдена награда на Panican Whyasker за дебют е със съмнителна стойност - не само защото групата е поставена в компанията на Джанго Зе (нямам нищо против жабите) и Обратен ефект (нямам против и заигравките с жената и колата), а и затова защото е просто обидно некомпетентно след години Пиромания и Plastic HiFi да даваш на Нуфри и компания нещо, което им се полага от доста по отдавна.

Прескачам размитостта на категориите (въпреки че си спомням как миналата година някои днешни поп бяха рок) и просто се питам, колкото мога високо, без да се надявам на отговор дори, дали е възможна съпоставка между Romantica на Babyface Clan и Синьо на групата, която ако беше телевизионно предаване, щеше да е "Чай" и то с умерен успех. Както и пак между Синьо-то и Пинг-Понг на Остава да кажем. За какво въобще става дума и какъв "алтернатив" се подмята в присъжданото. Не "кома", а смърт ще ни подгони и достигне, както е тръгнало. Още две направо арогантни смешки - сред номинирани за женски вокал "атракциони" като Ирра и Ирина беше обидена Йълдъз Ибрахимова, което е абсурд, откъдето и да го помислиш. То и Ваня Щерева и Белослава би трябвало да са засегнати в някакъв смисъл от конфигурацията, в която бяха попаднали вместе с горните две.

Още миналата година написах, че вече съм вкочанена от Д-2, макар че ходя в Библиотеката единствено да чета. Но, изглежда, с разностранните прояви на комерсиално угодничене въпросните са вледенили и музикалните възприятия на гласуващите. Все едно тази група не е най-добрата, освен ако не се сравнява само със Сленг. Имаше една обаче най-добра от номинираните и това лично за мен е Babyface Clan. Със задължителната уговорка, че харесвам Остава.

После Форте и той ни "заблъска", но не с "ъпсурти"за жалост, а с абсурди, най-внушителният от които беше този с номинацията за рок-група на годината. Да поместиш ФСБ до Сленг, а и до двойното Д е срамно, а пък и Bаbyface до БТР - също толкова. Ама спечелиха Сленг, които, едва ли не подсмърчайки, се извиниха, че взимат наградката и "признаха", че тя била за Д-2. А за тях - едната чест. Няма да ви казвам коя е най-слушаната песен. Сетете се сами.

 

Б. авт.: Съжалявам, че всичко това, на страницата до скъпата на ФоноГраф Пи Джей Харви. Но може би пък така и трябва - заради музиката е всичкото туй.

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник