Брой 17

Литературен вестник

2.05-8.05.2001
Год. 11

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

ПРИПИСКИ

Nox essentiant res

Цочо Бояджиев, Нощта през Средновековието (София-Р, София: 2000), 640с.

 

Семплото заглавие на новата книга на проф. Цочо Бояджиев - "Нощта през Средновековието" - предполага няколко основни питания: какво собствено е нощта в това изследване, кое определя средновековното в нея, къде са ясните граници на обемния културен период... В полето на българската медиевистика "през Средновековието" звучи доволно дръзко - родният учен-медиевист като че ли търси пределното минимализиране в обхвата на интересуващите го проблеми: хронологически (династия, век, етап от просъществуването на даден културен и/или социален феномен), съчетано с конкретно териториално съсредоточаване (например област или книжовно средище) и строг "жанров" подбор на изворовия материал. В същото време подобни осмелявания (за разглеждане на проблем в рамките на цялото Средновековие) у нас сякаш безподвъпросно отнасяме към научните усилия на философи & културолози. "Оправданието" на това заглавие не се крие (само) във факта, че авторът е професор по история на философията, както и че текстовете, с които работи, визират изключително западноевропейската традиция (излишно е да разгъвам поплака, че българската медиевистика пренебрегва проучвания като прокараното в книгата, за сметка на перфектни текстологически анализи). Обглеждането на цялото Средновековие по-скоро е изискано от същината на изследвания феномен. Нощта в книгата на Ц. Бояджиев е всъщност оптическото стъкълце, което фокусира, приближава и уяснява образите, жестовете, знаците и световъзприятията на епохата. По парадоксален начин този труд преобръща собствената си номинация - не нощта през Средновековието, а Средновековието през нощта е вътрешният център на книгата.

Структурираността на изследването спокойно може да бъде характеризирана с определение, което дава Ц. Бояджиев за схоластическата summa - "тя е изчерпателна по своето съдържание, тематично обхваща всяка реалия, имаща място в универсума, и не игнорира дори "лишеностите", онова, което няма собствена субсистенция - злото, мрака, демоните и т.н."1. Цочо-Бояджиевата summa на средновековната нощ прецизно разчленява субстанцията на своя обект на проучване и детайлно анализира "нощните съставки" - ритъм, време, пространство, акустика, фигури (природни и свръхестествени), човешката положеност в териториите на мрака. В този смисъл, струва ми се, и Г. Каприев сподели обща интуиция за евентуален читателски подход към книгата - тя да се използва като справочник, енциклопедия. Безспорно аналогията е удачна, доколкото трудът подрежда важните, задължителните елементи от общото образование (egkuklioV paideia) върху средновековната нощ. Това, което бих добавила към сравнението, е впечатлението за своеобразното й доразвиване в речник на символите. И в тази, а и в предишни свои книги, проф. Бояджиев настоява върху комплексното съчетаване на двата пласта - натуралния и символния - при изследването на явления от средновековния свят: "Не само изкуството и литургиката, философията и юриспруденцията - целият всекидневен (к. мой -И.К.) живот е изтъкан от символични образи и жестове"2. Предизвикателството в съчиняването на подобен "речник" е, че той работи именно срещу символите на всекидневното, т.е. конвенционализираното. Потъването в контекста на нощта е, ако не опровергаване, то поне преобръщане на посланията, смяна на знаковостта, динамизиране на фундаменталните семантически кодове на епохата. Изумлението, което остава след прочита на книгата, е пораждането на другата представа - че средновековният свят може да е и неопитомен и далеч не толкова силно отдаден на регламента, на строгата йерархия и кодификация. Неслучайно сред ключовите думи в текста са и двузначност, пропускливост, привидност, илюзорност, неопределеност, граничност, особено, друго... Авторът не пропуска да подчертае вредоносността на нощта, нейната губителност и застрашителност, но доста по-мощно е усещането за нощта като сила, която разколебава нещата, размива отчетливите им контури, "потъмнява" ясните ценностни парадигми. От една страна, нейната същина се конституира именно като "другото" на деня и в този смисъл той й е необходим като ориентир за откриване на липси, съвпадания или доразвиване на културни универсалии и светогледни представи в различните части на денонощието. От друга страна, всяка рубрика от съдържанието доказва, че определянето на нощта според принципа на недостига и негативизирането не е единственият възможен интерпретаторски подход. Нощта в този труд е преди всичко инобитие и като такова то притежава собствени модели за космизация. Усилията на автора са именно в очертаването на параметрите на нощната другост или по-точно - на другостта като нощ.

Относително константен е анализът, на който се подлага всеки нощен обект - маркиране на неговата библейска нормираност, позоваване на извори, които го фиксират в неговата натуралност, в автентичната му естественост (съчинения по медицина, астрономия, юридически документи, градски архиви и т.н.) и не на последно място - лингвистични и символни етимологии. Залитането към етимологическата екзегетика не буди удивление - и в предишни, и в сетнешни (спрямо книгата) публикации авторът подчертава смисъла и изключителната важност на словесността като "принцип на самата битийност", като "изначален принцип на артикулация на битието"3. Необходимостта от включване на лингво-семантичен аспект в изследванията проф. Бояджиев аргументира така: "Най-естествено ми се вижда да започнем изучаването на стила на живот и мислене през средните векове от езика - не само и не толкова, защото езикът е модна тема във философията и културата на нашето време, а защото за самия средновековен човек няма по-очевидна истина от тази, че "в началото беше словото" (Йоан,1:1) и че "рече Бог - и тъй стана" (Бит., 1:6). Словото е изначалната и най-дълбока същност на нещата, техният метафизичен корен и тяхното екзистенциално оправдание."4 Затова и началото на "Нощта през Средновековието" отпочва с началото на Йоановото евангелие, продължава с етимологията на лат. nоx и по протежението на целия труд всяко значимо понятие, образ и явление е въведено и чрез разясняване на дълбинния смисъл на първичното му езиково означаване.

Писането за словото ме навежда, макар и в съвсем друг план, върху един съществен проблем при четенето на книгата. Цялото изследване се позовава върху извори, които са непознати за редовия български читател както поради своята културна чуждост, така и поради факта, че са на латински. Честото цитиране на латински източници без паралелен български превод обаче сериозно ощетява четенето на "Нощта". А тя е построена като изказ, който би угодил едновременно и на експерти по средновековна култура, и на фенове-профани. Очевидно е, че авторът владее максимално писането, което хем е достъпно - нека ползвам клишето - за широк кръг читателска аудитория, хем не сваля гарда на високото професионално научно изследване. А смирените ми опасения са, че малцина, изключая академичните люде, отдадени на Античност и Средновековие, вдяват от класически езици повече от нивото на Митко-Новковите латинизми в статиите му из културната периодика.

И накрая ми се иска да се върна към въпросите, които провокира у мен препрочитането на "Нощта през Средновековието". Първото питане отнасям до текста-Цочо Бояджиев - може ли той безпроблемно да бъде идентифициран с традицията на "Анали"? (За тази аналогия вж. Р. Пожарлиев, "Философско изследване на средновековната нощ", в. "Култура", бр. 6, 2001г.) Сходства с духа на школата действително могат да се открият - в изследването на представите и манталитета, в уклона към обговаряне на несъбитийното, в ползването на извори, които не визират само културния елит, в прилагането на интердисциплинарен подход при проучване на конкретния предмет. В същото време Ц. Бояджиев не може да се впише нито в Броделовата линия (при все че се занимава с интерпретация на нещата - това важи особено за първите две глави на "Нощта" - той не споделя Броделовата мания към количествените и икономическите анализи), нито в тази на Жак льо Гоф, който сякаш му е по-близък с интереса към въображаемото. Едрото съпоставяне между "Нощта" и "Въображаемият свят на Средновековието" е достатъчно, за да се улови разбягването на почерците в книги, които боравят с почти едни и същи категории и образи: време, пространство, гора, град, сънища, грях и т.н.

Второто питане стои извън конкретиката на книгата и автора и то е - какво пречи подобен труд да се появи на основата на източноевропейски средновековен материал? Или по-нагледно и брутално казано - защо източноевропейските учени не създават изследвания като, примерно, "Секс и общество на православните славяни" на Ив Левин? С други думи - какво и докога ще "мотивира" българските медиевисти, особено филололзите, да загърбват тъй недраматично възможността за културологично и интердисциплинарно опознаване на родното средновековие?

 


1 Ц. Бояджиев, "Думите и нещата", в "ΣYMПOΣION, или Античност и хуманитаристика", С., 2000 горе

2 Ц. Бояджиев, "Студии върху средновековния хуманизъм", С., 1988 горе

3. Пак там. горе

4. Ц. Бояджиев, "Думите и нещата", в "ΣYMПOΣION, или Античност и хуманитаристика", С., 2000 горе

 

Ирина Кузидова

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник