Брой 17

Литературен вестник

2.05-8.05.2001
Год. 11

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

ABROAD

Влъхви и вещици

 

W. F. Ryan, The Bathhouse at Midnight. An Historical Survey of Magic and Divination in Russia.
[Банята в полунощ. История на магията и гаданието в Русия],
(Pennsylvania State University Press, Pensylvania: 1999), 504 с.

Magic In RussiaСпоред легендата, разказана в руския летописен свод, апостол Андрей, покръстител на племената, живеещи около Днепър, бил изненадан от местните обичаи на къпане в малки дървени къщички - места, свързани с езически забрани и страхове. Белязана със знака на паганизма, съсредоточие на магически сили, ревниво управляващи съдбата на смъртните, банята се оказва една подходящо избрана метафора на историята на магията в Русия в книгата на Уйлям Ф. Райан.

Банята в полунощ. История на магията и гаданието в Русия е систематична и многообвхатна книга, в която формите на магическото, неговите агенти и институции са поставени в контекста на свое и чуждо, реликти и влияния, устна и писмена традиция, социални функции и исторически последици. Хронологическите и географските граници на изследването са предпазливо и точно очертани: Kнигата обхваща периода от създаването на Киевска Русия до XVIII век (век, който традиционно се приема в науката като край на средновековието за православните славянски народи), в нея обаче могат да се открият множество свидетелства, свързани с магията в Русия през XIX и дори XX век. В деликатната понастоящем сфера на географско- политическото диференциране на източните славяни, терминът "Русия" е използван изцяло в контекста на неговата средновековна употреба. "Русия" в тази книга - пише Райан - може в много отношения да се мисли като културен континуум, обхващащ цялата източнославянска територия." (стр.11)

Макар да не е първото изследване в тази посока, книгата на У.Ф. Райан за пръв път обговаря в цялост проблемите, свързани с практикуването на магия в средновековна Русия като съсредоточие на народна култура, езическо наследство и на писмени практики, първоначално дошли чрез посредничеството на южните славяни от Византия, а по-късно обогатени чрез преводи от еврейски, латински, полски и немски, направени най-вече в югозападните територии на древна Русия. Значително място в изследването е отредено на народните форми на магия (урочасване, злотворна магия), на магическото време и пространство, на пародиите на църковни ритуали с магическа цел, на народните гадания, календарните предсказания, на гаданието по сънища и по човешкото тяло, заклинанията и молитвите, амулетите и талисманите, както и на използването на различни текстове с апотропейна цел, на вълшебните растения, храната, употребата на части от човешкото тяло, животни, риби и птици като materia magica, предсказването по числа, букви, карти и чрез жребий, геомантията, алхимията, астрологическите и астрономически знания, възприети от Византия, от еврейски и aзиатски източници, гадателните книги. У.Ф. Райан отбелязва, че "докато в Киевска Русия духовенството се оказва главният вносител на византийски магически текстове и практики, основните двигатели за възприемането на окултните науки от Запад в Московска [Русия] са нейните владетели" (стр.22). Книгата показва процесите на първоначалното разпространение на амулети и гадания от Византия в Киевска Русия, които са допълнени през XV и XVI век от преводи от еврейски, направени във Великото Литовско княжество, и най-вероятно на територията на днешна Белорус и успоредното разпространение на някои монголски и китайски зодиакални календари. Добре известен със своите изследвания върху превода от еврейски на Secreta Secretorum (познати в славянската традиция като Аристотелеви врата) в средновековна Русия, изследователят доказва, че този превод, както и преводите на други подобни съчинения от еврейски, не трябва непременно да се свързват със сектата на жидовстващите, нито с 'хуманистични,' 'рационалистични' или дори 'антифеодални' течения (каквито теории съществуват в науката), тъй като това са съчинения, превеждани и разпространявани в средите на лекарите-евреи в средновековна Русия и са безспорно предназначени да подпомогнат тяхната практика. У.Ф. Райан посочва, че до древна Русия не достига голям дял от магическата и астрологическата византийска литература, а Secreta Secretorum е единственият текст, познат в Московска Русия, който донякъде запознава средновековната руска публика с възраждането на херметизма и неоплатонизма в западноевропейската ренесансова 'висока' магия. Проследявайки внимателно външните въздействия, които търпят магическите практики в Русия, У.Ф. Райан показва бавното изместване на центровете на влияние, както и промяната в характеристикитe на занимаващите се с различните видове магия. В това отношение особено интересна е главата "Влъхви и вещици" (Wizards and Witches). Авторът показва, че терминът колдун (магьосник) принадлежи към по-различна и по-късна система от вярвания, отколкото терминът 'волхв' (влъхва), който е засвидетелстван в най-ранните средновековни славянски и оригинални староруски паметници със значенията 'вълшебник', 'езически маг' или 'шаман', а едва от XVIII вeк насетне започва да означава 'предсказател' и 'езически жрец'. "Докато магьосникът ('колдун') - пише Райан - може да бъде едновременно и реална фигура от селския живот, и фантастичен фолклорен образ, вещицата ('ведьма') е вероятно по-типична за фолклора и хорските страхове, и може би преобладава в Белорусия и Украйна, които са под полско, а в този смисъл под немско и западно влияние като цяло" (стр.79). Въз основа на изображения на магьосници в Раздивиловската хроника от края на XV век, Райан посочва, че с изключение на един пример, при който "влъхвата" е облечен в западни дрехи може би "за да се изрази неговата другост," и на един пример, при който предсказателят е представен като шаман, носещ барабан, нито един от маговете не се отличава със странно или различно облекло, вероятно защото те са били схващани по-скоро като Руси, отколкото като екзотични чужденци.

Докато за западния читатател една голяма група от магическите текстове, изследвани в книгата, са напълно непознати и интересни сами по себе си, то за проучвателите на славянската старина интерес ще представлява както систематичната картина и критичното представяне на гледищата на източната и на западната научна традиция по множество проблеми на средновековната магия, така и включването на нови извори в изследването. От магическите практики до юридическите документи, У. Ф. Райан разказва историята на един културен феномен, който трайно присъства във всички сфери на обществото. В това отношение последната глава "Магията, Църквата, Законът и Държавата" (Маgic, the Church, the Law and the State) е особено ценна с множеството документи, от съдебни процеси най-вече срещу мъже, обвинени в практикуването на различни видове магия. Авторът обвързва появата на тези съдебни процеси с развитието на законодателната състема в Русия през XVIII век. Ще си позволя да преразкажа един (любимия ми) съдебен процес (N328/431/), според който у обвинения в магия Яков Яров са били открити корени, треви, кости, заклинания, гадателни книги и един речник (sic). Той предсказвал бъдещето по Псалтира чрез хвърляне на зар. При разпитите, придружени с мъчения, е признал, че се е отрекъл от Христа, а жена му свидетелствала, че той не е носел кръст и е имал обичай да обръща иконата с лице към стената. Случаят се е разглеждал през 1740 година, но магьосникът е бил вече изгорен през 1736 (sic). Този и други подобни случаи, както и ловът на вещици (обикновено завършващ с убийството на заподозряната от общността) в някои селски области на Русия през XIX и дори края на XX век, показват недвусмислено, че обхватът на преследването и наказването на магьосничеството в Русия (извън съдебните институции или в техните рамки) е бил най-вероятно много по-голям от запазените свидетелства.

Книгата на У.Ф. Райан съчетава най-добрите качества на британската хуманитаристика: тя е написана с яснота, в панорамата на средновековните астрологически, магически гадателни текстове, фолклорни практики, и исторически свидетелства, без това да прави изследването емпирическо и фактографско. В нея историческата визия, а не теоретическият модел, се оказва водещ елемент в конструирането на цялостна картина на магията в древна Русия. Много от явленията са анализирани в широкия контекст на западноевропейската практика и културата на Византия и южните славяни. Едно от достойнствата на книгата е тъкмо в представянето на историческата динамика на процесите, свързани с практикуване на магьосничества и гадания в средновековна Русия. Подходът към формите на средновековната магия, представен в тази книга, е много по-успешен в систематизацията и историографската обемност на дискутираните проблеми, отколкото този на руската-съветска фолклористика (с чиито несъстоятелни идеологически проекти авторът изказва редица несъгласия) и отколкото методите на структурно-семиотическата школа, водещи до опростенческото "бинарно" индексиране на текстовата и фактологическата маса. Книгата на Райан е твърде далеч от едноногата медиевистика, в която средновековният материал е дисконтинуално петрифициран и напълно отделен от фолклорната култура, но тя е чужда и на лесните аналогии между две отдалечени във времето традиции: писмената и устната. Настоящата история на магьосничеството в Русия показва пътя за преодоляването на тези две тъй чести недостойнства на медиевистичното изследване. Урокът на тази книга е в критичното, историческо четене, в нейната пълнота и стереотоничност, в преосмислянето на изследователски практики. Освен с изредените дотук качества, с какво книгата на У.Ф. Райан може да бъде полезна /и поучителна/ за българския учен? Много рядко в западната медиевистика може да се открие книга, в която едновременно и западната, и източноевропейската научна традиция да се познават така пространно, и скрупульозно. Това изследване прави необходимо да се преадресират и въпроси, свързани с историята на магията в България и на Балканите.

Книгата на У.Ф. Райан представлява едно двойно огледало на подходите спрямо магията и като битова практика, и като интелектуален продукт през средновековието. Такава книга, със своята мащабност и историчност, в свободата на писане и боравене с извори и културен контекст, е едно щастливо припомняне, че 'медиевистика' се нарича не третият шкаф от горе на долу в музея, а интелектуален опит, роден в културното разпознаване на живелите преди нас.

 

Аделина Ангушева-Тиханова

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник