Брой 18

Литературен вестник

9.05-15.05.2001
Год. 11

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

 

Филип Солерс или желанието за щастие

Кристин Русо

 

Една любопитна самота с постоянна страст, тя е там, присъстваща, написана, видима. Четивна. И въпреки това скрита, анулирана, цензурирана. Това е необичайната история на Филип Жоайо, наречен Филип Солерс. Нетипична, поради множество причини: ранно детство в Бордо ( роден е през 1936) по време на Втората световна война, в голямо буржоазно семейство, англофили; младост, белязана най-напред с болестите, която завършва с престой във военните болници по време на войната в Алжир. И през цялото време необичайни любови. Именно тази скрита биография избира да изясни Жерар дьо Кортанс в романа Филип Солерс или желанието за щастие. Като под роман не бива да се разбира свободата, избрана от есеиста, а средството за "разбулване на обратната страна на явните неща", за да може той да се доближи в най-голяма степен до истината за своя субект. И да превърне по този начин в свой израза на Солерс, вдъхновен от Паскал: "Предразсъдъкът винаги ще открива човека зад писателя; в моя случай трябва да се привикне с обратното."

Някои ще отхвърлят още веднъж този блестящ, стимулиращ роман, подхранван най-вече от старателен прочит на творбите, но също и от разговори (със самия Солерс), от свидетелства - предимно на Доминик Ролен, когото Солерс среща през 1958-а след излизането на Любопитна самота - и е изпълнен с многобройни снимки, често неиздавани (най-вече на Юлия Кръстева, за която Солерс се жени през 1967, и на техния син, Давид), които се нареждат в разказа. Книга, смущаваща с разкритията за едно историческо и социално недоразумение и за отричането на една личност.

Какво всъщност носи това пътуване? Няколко основни пътеки, които се сливат в един целомъдрен и потаен в действията си мъж, верен на девиза си: "За да живееш скрит, трябва да живееш щастливо". Разбира се, виждаме и онази "свирепост на детството", както я нарича Солерс. Виши, германската окупация на семейната собственост, разрушаването на майчиния дом... А също английските пилоти, скрити в мазето, загадъчните съобщения на Радио Лондон, родителските забрани... Една крачка встрани и си извън строя... Следователно остава отказът. И по-късно Солерс ще продължи да отказва: да се бие във войната в Алжир, или пък да приеме "всеобщата амнезия".

В този роман виждаме, преди всичко, изненадващата човешка география в климата на кръвосмешението: двама братя, Морис и Октав (бащата) Жоайо се оженват за две сестри, Лора и Марсел Молиние (майката).

"Ето я, пише Кортанс, и връзката: двете двойки живеят в две общи, симетрични къщи. Съществуват и две родословни оси: майчина (фантазия, аристократичност, запознаване с игрите, оръжията и конете) и бащина (тежка заводска работа, управление, дисциплина, конкретни проблеми)." На преден план са жените - голямо изследователско пространство за едно узряло рано, любознателно, чувствително момче, около което се суетят независима, забавна и талантлива майка, привлекателна леля (нещо като по-строго копие на майката) и две по-големи сестри. Участник и наблюдател на своята среда, младият Филип много рано става и наблюдател на своето тяло. Друго поле на изследване, формиращо, подлагано на изпитание от болести и изострящо сетивата. Астмата, отитите, издишането и ухото, гласът, ритъмът (джазът), пеенето (операта). Пътят към писането. Тук е също и познаването на болката, "без която, обяснява Солерс, въпросът за удоволствието не би имал никакъв смисъл".

Когато, вече младеж, Филип престава да боледува, този "въпрос" изкристализира и се съсредоточава в една изгнаническа страст, наречена E.S.M. или Конша (Любопитна самота) или пък Мария (Студио)... Красивата испанска изгнаничка, анархистка, която постъпва на работа при семейство Жоайо, става фундаменталната жена, основният сексуален спомен(...) Тя му показва, обяснява Кортанс, изключително ясно, че неговият настоятелен, директен, прецизен и дискретен пътеводител ще бъде полът. Тя изгражда у него определен образ на жената: щедра и перверзна, великолепно предаваща опита... често чужденка, противоречива...

На петнадесетгодишна възраст Филип Жоайо ще си измисли един герой с името Филип Солерс, от латинското sollus и ars, "изцяло отдаден на изкуството", което значи също способен, сръчен, интелигентен, изобретателен... Две години по-късно, в компанията на своето второ аз, този нов Одисей отпуска корабните въжета и тръгва към Париж. След едно трудно, но формиращо акостиране във Версай, йезуитите забавят навигатора със забранени четива. Връщане в Бордо и повторно отправяне към столицата.

Изминават седем години на обикаляне, "на стаи, пиянство и драматизъм" както обобщава Солерс. Седем години, през които писането се налага като абсолютна необходимост. През 1957, Филип Жоайо, според майчиното желание, прехвърля топката на своя двойник, за да издаде първия си текст, Предизвикателството, а след това Любопитна самота, веднага получили одобрението на Мориак и Арагон... Едва поздравен от своите "бащи", младежът се обръща в противоположната посока. Одисеята на Солерс е започнала. Май 68, Китай, Ню Йорк, Венеция... Пътят е изпълнен със срещи, конфликти, обществени борби и неразбирателство. Но одисеята остава самотна - съдбата на един "човек-писател", когото Жерар дьо Кортанс, през призмата на детството, ни приканва да погледнем по друг начин.

Преведе от френски Стефка Паунова

Преводите са направени по Le Monde, avril, 2001

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник