Брой 19

Литературен вестник

16.05-15.05.2001
Год. 11

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

 

"A metafizikának nincs nelve"

Пламен Панайотов

 

Николай Бойков. "Метафизики". Свободно поетическо общество, С., 2000"A metafizikának nincs nelve" ("Метафизиката няма език") Да, точно така (на унгарски!) е цитиран Гадамер в книгата на Николай Бойков "Метафизики". Странен начин на позоваване. Първото, най-спонтанно предположение би трябвало да бъде: поетът е чел Гадамер в унгарски превод. Моят син например учи "Горски цар" на Гьоте по "Irodalmi szöveggyűjtemény" на Mohácsy Karoly (II. Osztálya számára)1 и ако трябва да цитира, би го направил по същия начин - на унгарски. Това обяснение е твърде елементарно, за да бъде вярно.

Думите "Die Metaphysik hat keine Sprahe" са едно свръхавторитетно философско твърдение и когато позоваването се прави не на български и не на немски, е ясно, че това едва ли ще е свързано само с обстоятелството, че поетът е учил в Унгария. По-скоро тук е налице намек за вавилонското разноезичие и разстроения смисъл на нашите изказвания. А може би интенцията е друга: че винаги сме на път към смисъла, дори когато имаме само различието на изплъзващите се отчуждени знаци.

Ако човекът е "патето, а Бог рамката// или пък обратното", както пише Николай Бойков, как се "оглеждат" те: както сънят и реалността, както оригиналът и преводът? Но кое е сън и кое реалност? Те са трудно различими, както в един друг разказ - за Джуан Джоу, който сънувал, че е пеперуда, а после не можал да разбере дали е сънувал, че е пеперуда или пък пеперудата сънува, че е Джуан Джоу. А може би има някой трети и те (Джоу и пеперудата), а с тях и ние, сме част от неговия сън. Допускат го Шопенхауер, Борхес, Кокто.

Мисля, че Николай Бойков също свързва философията с умението да се сънува. Заглавието на дебютната му книга говори за разбирането, че метафизиката е работа на поетите. И той е прав, защото същностното мислене е "будуване, облегнато на възможността за сън" (Левинас). Джоу, който твърди, че между него и пеперудата "на всяка цена има разлика", е изразил тази интуиция поетически. По друг начин е невъзможно.

Щом всеки проект е "захвърлен" (verfallen), "истинският" език на метафизиката трябва да е сънуването. В писането-сънуване резултатът от различаването, трансцензуса, индивидуацията се въплъщава в едно ефирно нищо, което е едновременно битие и небитие, истинност и неистинност. В образа (защото това "нищо" е образът) ние сме отвъд ужасната "будност без никаква цел"2, отвъд бодърстването в прогонеността от себе си ("virrasztván a számkivettétesben", както се изразява Пилински), но същевременно и при абсурда и безличното, защото битието ни, да не забравяме това, е будуване и сън едновременно.

Метафората, която приведох по-горе, е от "Апокриф" на Янош Пилински. Николай Бойков цитира в "Метафизики" част от това стихотворение, но в оригинал, без да даде превод на български и без да посочи заглавието. Превод не е необходим, защото писането-сънуване3 на нашият поет се раздвоява, като всяко зряло писане, между плодотворните тавтологии и необходимостта да се отиде отвъд думите. И какво щеше да се промени, ако имаше превод? Не са ли и преводът, и оригиналът ехо, отгласи от един трети език, който като "проясняващо-скриващо идване на самото битие" е езикът на мълчанието. Май че точно той е "a metafizikának nelve, die Sprahe der Metaphysik".

Книгата има странното подзаглавие

" - улисее - ". Моите хипотези са две:

1) това е звателната форма от името Улис (Одисей) с удължено "е" накрая и 2) по-интересното и по-правдоподобно допускане, че тук се касае за игра на думи - Улис - улисване - + есе (есе е); т.е. съчинение по "Улис", улисваници (истории) по "Улис". От романа на Джойс е взаимстван само моделът, така нареченият "поток на съзнанието" като начин за излагане на събитията. Между този тип разказване и сънищата (или писането-сънуване) има много общи неща, затова книгата на Николай Бойков е оригинална, а не подражателна книга.

Сънуване, поезията и метафизиката са свързани в "Метафизики" по един великолепен начин. Тук словото е разказващо слово, разказ за сънища и други случки ("някак написах насън едно стихотворение и как разказах написването му"), но то също е поетично и философично, защото мисли различаването с оглед на тъждеството, равенството ("ябълката е ябълка"), т.е. посредством актове на речта, отменящи самата реч. Тъкмо това е "a metafizikának nelve", езикът на метафизиката.

 


1 Христоматия по литература за 10 клас на гимназиите. горе

2 Така Левинас нарича във "Времето и другито" нашата прикованост към безличното. горе

3 Наричам това писане така, защото в него и нещо мимолетно, случило се наяве (например как едно червенокосо момиче изяжда сладкиш-праскова), се предава като сън или "обайване". горе

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник