Брой 22

Литературен вестник

06.06-12.06.2001
Год. 11

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

ФоноГраф

 

На 30 май вечерта в "Мистър Пънч" група Алегро изпразнува десет години от създаването си. Всъщност това си беше концерт на групата, изпълнен пред приятели и колеги-музиканти, някои от които се включиха в изпълненията на Явор и компания. След три издадени албума - "Барок", "Моногама" и "Био" - Алегро остават привързани към избрания от тях стил и без да разсъждавам дали това е добре или зле, бих казала, че е достойно. Очевидно така смятат и техните верни почитатели, които ако и да не са безброй, са достатъчно, за да осмислят заниманията с музика на момчетата. Цялата приятна еуфория около и по време на купона за рождения ден се дължеше и на хората от агенция "Прима", които са продуценти на Алегро. Както се казва "честито" и "след десет години" - пак.

 

На 31 май, пак вечерта, в галерия "Гая", намираща се на улица "Кракра" 19, почти до "Цар Освободител", се откри изложбата - живопис и керамика на Антони Ненов. Сигурно вече се питате какво става и дали "ФоноГраф"-ът не се е сбъркал нещо. Наистина не е. Всъщност Антони Ненов е не друг, а Тони от ведрата група "Три и половина", която направо може да се нарече и "художническа", защото и китаристът й също рисува. И показва нещата си пак в "Гая". Така че през тази вечер освен гледки в галерията имаше и музика. Веско от "Исихия" посвири с гайдата си в тарамбушки съпровод на двамата художници. Въпреки че не успях, за жалост, да се заседя дълго, признавам, че това е място, в което ще отида пак. Неговата миниатюрност не потиска, а създава чувство за уют, но и провокира особена "изследователска" страст. Да разгледаш отблизо всички онези малки керамични предмети, които населяват лавиците на галерията. Има и няколко прекрасни тарамбуки - колкото за гледане, толкова и за слушане. Има музика в това място. Трябва да го видите наистина. А Тони, истинският "виновник" да го открия (първият е Васил Върбанов), уверява с нещата, които излага, че не само "грамофонът се върти", но и цветовете и формите във въображението му. Една изложба, в която има какво да си харесате.

 

И като стана дума за музиката на местата - още едно такова. Твърде далеч от тук, но това като че ли няма никакво значение, защото има хора, места, неща, които оставят свой си, траен белег в нас. Някакво усещане, форма или звук. Или всичко това заедно. Такова ми се случи тези два дни - 2 и 3 юни, когато скъпа приятелка реши да събере близките си хора и да отпразнува с тях рождения си ден. В Созопол. Сякаш тълпите хора, направо наблъскани в градчето в продължение на цялото лято бяха нещо като избледняваща, защото е измислена, приумица. Някак уширено изпразнен, без да е тъжно обезлюден, градът е наистина друго пространство в началото на юни. Морето му е друго, хората, местата му също. И едно съвсем конкретно място - "Ксантана"(отново задълженост към Васил, а то значело русокосата, така пък се казва скалата, на която сега е къщата), в което всичките ми различни звуци за тези два дни се сбраха в едно цяло. Шанс или случайност, тази музика няма да ми се изплъзне скоро, което радостно ме прикотвя в мисълта, че освен да се изхлузват между пръстите ни, малки и по-често вероятно и незабележими, миговете, които ни очароват, могат и да се съхраняват. Все пак можем да свием пръсти в шепа.

К.А.

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник