06.06-12.06.2001
Год. 11
ФоноГраф
CESARIA EVORA - Sao Vicente di Longe Lusafrica, 2001
Етно/Кабо Верде
За да влезете през парадния вход на музиката от островите Зелени нос, е необходимо само да посегнете към който и да е албум на кралицатата на морна Сезария Евора. Произходът на стила морна е свързан с португалското присъствие по западния бряг на Африка, където европейските музикални форми - британското баладично пеене и португалското фадо са се разтворили в африканската традиция. Музиката от Кабо Верде отдавна влияе на някои джаз и поп музиканти, но през последното десетилетие придоби световна известност.
Сезария е от музикантска фамилия - чичо й е известен композитор на морна и тя от малка пее по таверните, акомпанирана от Луис Мораис. До 1988 г., когато лейбълът Lusafrica издава първия й албум "La Diva aux pieds nus", тя е неизвестна извън островите Зелени нос. Но чак с появата на "Miss Perfumado" (1992 г.) светът отваря сетивата си за красотата, която се лее от песните, разказващи за морето, родния й град Миндело, раздялата с любимия, хората от Кабо Верде. Днес тя е прима на глобалната сцена, като зад гърба си има продадени милиони копия и пет Грами- номинации. За това допринася не само активната й концертна дейност. Сезария има магнетично сценично присъствие - по време на концерт пее винаги боса (така ритуално певицата се свързва със земята), изпушва голямо количество тютюн и си пийва вино. Нейната непосредственост завладява дори незаинтересувания слушател. Сравняват интровертната мекота на пеенето й с това на Били Холидей, но според мен тя няма нужда от подобна реклама. Гласът й - топло звънлив, с дрезгави нотки - е инстументът, който изразява емоцията страстно и силно, акцентирайки върху фраза или дума. Тя умее да предаде чувството от песента на слушателя, да го омае и доближи до себе си. "Морната е като блуса, защото също така изразява тегобата на живота", ни казва певицата, може би усмихвайки се, защото вярва, че чрез страданието познаваме радостта.
Това е и посланието, предадено в новия й албум. Тя стои изправена пред нас на обложката на диска и ни внушава, че сме добре дошли на нейния остров Sao Vicente, също както и множеството музиканти, застанали зад нея в този проект, над 60-тима на брой. Заедно със Сезария те изграждат един интимен и искрен разказ за изгарящата душата тъга от разлъката с любимия, за несбъднатите мечти и изгубените надежди, за вярата в красотата и опрощението. Стиховете са наситени с вълнуващи образи, които жегват в дълбочина човешката душа: "да се родя в смеха ти / да израсна в твоите сълзи / да живея в твоята сянка / да умра в прегръдките ти / време и тишина / викове и песни / небеса и целувки / един глас заглъхва".
Лириката е облечена в пъстра музикална роба. "Sao Vicente di Longe" започва спокойно с ритъма на приближаващия се към пристанището кораб, за да се развие вихрено като карнавал в Nutridinha, да се спре в разговор с Чучо Валдес в Negue. Сезария суингира кубинския дансон Linda Mimosa с великата формация Оркеста Арагон, прави библейско свидетелство във вдъхновената от госпъл звученето морна Bondade e Mandala, партнира си с Бони Рейт в Crepuscular Soliodao, с Каетано Велосо в Regresso и с ангелските гласове на сънародниците й от групата Симентера. Изключителна нежност струи от песента Tiempo y silencio, в дует с Педро Гера. Тук страстта, раздирана от тъгата, се преплита с радостта от познатата любов. Нежните щрайхаранжименти, направени от Жак Мореленбаум, й придават допълнителна сила.
На първо слушане този албум изглежда нетипичен за Сезария Евора. Той е все така вълнуващ, топъл, чувствен, земно човешки, но е по-пищен, по-богат, по-разнообразен, записите са правени на няколко места - в Хавана, Рио де Женейро, Париж. Просто новата пищност подхожда на утвърдената позиция на Сезария на световната сцена - нейните изпълнения са тези, които направиха от музиката на островите Зелени нос суверенен жанр в така наречената "world" музика.
Маргарита Борисова
