06.06-12.06.2001
Год. 11

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

НБУ

Време е да излезем от "Бурдата"

Студенти по "Моден дизайн" в НБУ пред "Литературен вестник"

Калина Порфинова е родена на 14 април 1979. От 16-годишна работи като модел към различни агенции: "Роуз моделс", "Модърн арт", "Ивет фешън", от година и половина е във "Визаж". В момента е манекен в предаването по "Нова телевизия" "На кафе". Два сезона е лице на модна къща "Дика". Снимала е в рекламите на "Мобилтел", шампоан "Низорал" и "Пантен". Студентка е четвърти курс в програмата "Моден дизайн" на НБУ (в класа на Дора Момекова).

- Вече на доста места се изучава "Моден дизайн". Смяташ ли, че обучението в НБУ е на достатъчно добро ниво?

- Доволна съм. Преподавателите ни ни провокират много, дават ни практически задачи и възможност да се развиваме творчески. Всичко зависи от нас самите - колко и какво искаме да научим в курса на обучение. Стана традиция вече всяка година университетът да организира ревюта за представянето на работата на студентите.

- Ти работиш и като модел.

- Най-ценно от всичко е да се работи в екип. Научаваш много неща, свързани непосредствено с модата - прически, грим, сценично поведение. Потопен си в кухнята на занаята, което ти помага да усетиш новите тенденции.

- Участвала си в ревюта на световноизвестни реномирани марки: "Тиери Мюглер", "Бети Баркли", "Ескада", "Априори". Какви дрехи обичаш да носиш в ежедневието си?

- На модния подиум дизайнерите ме определят като класически тип манекен - женствен и романтичен. Иначе обичам да експериментирам. Харесвам спортно-елегантния стил на обличане. Човекът от световния подиум, на когото се възхищавам е Фере.

- Обикновено модните среди се определят като повърхностни и ограничени. А и често са свързани с много фалш и сплетни. Изпитвала ли си ги върху себе си?

- Не съм правила компромиси. Срещала съм и разбиране, и колегиалност от страна на мои колеги от конкурентни агенции.

- Какво друго те вълнува освен модата?

- Чета. Не харесвам философията и фантастиката, защото ме натоварват. Любимите ми книги са: "Отнесени от вихъра" и "Птиците умират сами".

- Значи тези, които те определят като романтична, не са много далече от истината, все пак?

- Интересите ми по отношение на литературата не се ограничават само дотам. Много обичам да чета Гришъм, исторически и автобиографични романи. Когато ми остане време, ходя на театър. Последната постановка, на която бях, е "Монолози за вагината" на Галин Стоев. Музиката също е добър начин поне за малко да се абстрахираш от заобикалящия те свят. Предпочитаните от мене изпълнители са Шаная Туейн, Мадона, Шер, Стинг, Енигма...

- Мислиш ли, че ще можеш да се реализираш като дизайнер в България?

- Тук на всеки нов дизайнер се гледа скептично. Българската мода е консервативна и те ограничава в някакви канони. Форум "Българска мода" (раздел "Дебюти") е добро място, където младите дизайнери могат да покажат възможностите си. Изкарах гримьорски курсове при известния наш гримьор Валентин Вълов и вероятно след като завърша първоначално ще се захвана с това. И все пак ако се занимавам с мода в България, то тя ще бъде ежедневна-тийнейджърска. В нея има свобода и непосредственост и дизайнерът може по-пълно да разгърне фантазията си.

Алекандър Подолешев е също студент в класа на Дора Момекова, програма "Моден дизайн". Роден е през 1975 г. в София. Още в първата година на следването си (1998) той спечели конкурса "Награди за мода "Смирноф" сред 15 съревноваващи се за приза дизайнери. Моделите му представиха България на финалния тур в Берлин. От дете е запален по рисуването. Завършил е Техникум по текстил.

- Обикновено си облечен непретенциозно - тениска, дънки и широка риза. Пренасяш ли своя стил и върху моделите, които правиш?

- В работата си съм абсолютен вампир. Изисквам много от себе си. На мнение съм, че е крайно време българката да излезе от "Бурдата" и да започне да се облича адекватно на новия век. Тя трябва да е различна.

- Под това мото колекцията ти спечели конкурса и се класира за финала в Берлин. По какъв начин успяваш да внушиш това?

- Съчетанието между метал и винил, който се използва при конструирането на космическата техника, придава на дрехата нова линия (андроидна). По този начин се опитвам да прескоча бариерите и да изпълня поставената тема "Метаморфози".

- Чувстваш ли се "метаморфоризиран" след конкурса?

- Определено. Той беше отдавна, но ми донесе много радост, познане и контакти. В състава на оценителите в Берлин бяха топманекенката Хелена Кристенсен, прочутите дизайнери Антонио Берарди, Матю Уилямсън и Хоакин Верду, модният редактор на списание "Макс" - Клаус Стокхаусен. Конкурсът ме стимулира да работя и да се усъвършенствам.. Преподавателите ми тръпнеха заедно с мен. Мисля, че в НБУ обучението по "Моден дизайн" е най-доброто, изхождайки от впечатленията си от другите университети.

- Какво е мнението ти за театралността в модата? Би ли прибегнал до нея, за да подсилиш ефекта от дрехата?

- Никога не съм обичал да смесвам шоуто с модата. Дрехата е способна да говори сама за себе си и без украшения.

- Кои са твоите авторитети?

- От всеки стил може да се почерпи нещо. Любимите ми дизайнери са Аликзандър Маккуин, Тиери Мюглер, Лакруа.

- Как оценяваш българската мода?

- В България модата не е на сериозно ниво. Няма достатъчно добри дизайнерски решения.

Интервютата взе Десислава Томова

© Литературен вестник