Брой 23

Литературен вестник

13.06-19.06.2001
Год. 11

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

СТЕНОГРАМА

Премиерата на "Е:то."

 

29 май 2001 г. (вторник) Галерията на Национален студентски дом, пл. "Народно събрание" 10

Организатори: Литературен вестник и Студентско читалище "Св. Климент Охридски"

Отпред са седнали Румен Баросов, Лора Шумкова, ВБВ и Бойко Пенчев.

Важна забележка: Качеството на записа не е добро и дори на места има окончателно смислово пропадане. Отбелязали сме дупките със знака "[...]". Някой път това са само отделни звуци, букви или срички, друг път - думи, дори по-дълги изречения. Искрено се надяваме това да е било за доброто на текста и да е превърнало празното говорене в смислена творба (чрез съкращения):

 

ВБВ, “Е:то!”Румен Баросов: [...] една книга, която има вече история, макар и имагинерна. Тя не може да бъде намерена в множеството книжарници в София или в страната. Здравейте, аз се казвам Румен Баросов и познавам автора [...] от много години. На мен се падна честта да бъда своеобразен съорганизатор на тази среща. Само с няколко думи мога да ви преразкажа предисторията.

Авторът е един невероятно талантлив поет и много притеснителен. Той самият нямаше желание да си прави премиера и просто беше издал книгата си. Може би аз му помогнах малко да се реши той да се срещне с вас. Вие - от тази страна на залата, а той - от другата. За книгата ще говорят Бойко Пенчев, самият автор ВБВ и Лора Шумкова. Първи от тях по старшинство е Бойко Пенчев.

Бойко Пенчев: Тъй като авторът, както се разбра, е много притеснителен, той си избра и притеснителен редактор. А сега трябва да кажа няколко представителни думи...

Макар че съм в известен смут. Дали да говоря за човека Васил Видински - тази личност тук пред нас - или за ВБВ. Защото между двете има разлика. И на тази разлика Васил, предполагам, държи, а още повече държи ВБВ.

Мислех си да мина по лесния начин, като просто кажа "Ето!" - да повторя посочващия жест на книгата, но май няма да стане. Мога да разкажа друго. Мога да разкажа за своята работа с автора ВБВ. Една работа, която протече във великолепна хармония. Аз не му давах никакви съвети, никакви акъли и това му спести неудобството да ми казва "това няма да стане" или "гледай си работата". Може [...] почти [...]. Преди всичко: ако тук има издатели - това е идеалният автор. Сам си прави всичко. И стиховете си пише сам.

Когато трябваше да напиша нещо за книгата, аз я нарекох "висок модернизъм", сякаш знам какво е това. Може би защото ми звучи като "висок немски", от който също толкова разибрам. Ето обаче, в своята рецензия Владимир Сабоурин търси генеалогията на писането на ВБВ и го праща някъде към Хлебников, а щом Сабоурин го казва, аз няма да тръгна да проверявам.

Аз се сетих по-скоро за д-р Петър Берон, то всъщност в книгата има и стихотворение за него. Всеки, който е чел стиховете на ВБВ, ще открие близостта с Берон - най-вече заради физиологията, заради сплитането между думите и нещата. Струва ми се, че онова, което тепърва предстои на ВБВ, защото в поезията е показал, че може да бъде като Хлебников, че и по-добър, е да се прехвърли в прозата, да бъде нашият Питър Акройд. Впрочем ВБВ вече доста е мишкувал, в прозата, но трябва още много. Ако не роман, то поне автобиография на д-р Петър Берон. (Не, не е грешка - автобиография!)

Ще завърша със скандиране както подобава на книгата. Това са стихове, които ми се струва, че можеха да бъдат изписани върху транспаранти или направо върху стената..

Първо. "Майката като вредна чуждина" - това може да се посвети на Миглена Николчина. Първият ценител на ВБВ. Добре си спомням конкурса на ЛВ в памет на Яворов, когато тя посочи стиховете на ВБВ и каза: "Ето човека!". Други хора от "Литературен вестник", включително и аз, казахме - "Хайде сега, какви са тези лиготии, защо са тия инициали?!" Не бяхме прави.

Второ: "Селянинът е най-здравата част на обществото". Тук съмнение не може да има. Може да бъде посветено на всеки. Особено на мен.

Трето. Нещо по-различно, скандиране, но в минорна гама: "Историята се обръща на утайка".

Благодаря за вниманието.

Румен Баросов: След тези няколко напътствия под мишница от Бойко Пенчев [...].

ВБВ: Извинявам се, но ще седя, няма да ставам прав. [...] организаторите на това мероприятие тук. Бих искал да благодаря на Румен Баросов за това, че все пак ме подкани, че макар и след 5 месеца може да се направи премиера. Книгата излезе декември 2000 година. Искам да благодаря и на Бойко Пенчев. Той получи първата бройка от тази книга и в посвещението му написах: "На моя прилежен редактор от неговия прилежен автор" и му благодаря за това, че може без думи да казва доста неща. В случая обаче каза и с думи - други неща...

Ще ви прочета четири текста, не повече, тъй като мисля, че по принцип четенето, поне на такъв тип текстове, не е много удачно. [...] Книгата има "Съдържание". В "Съдържанието" към всеки текст е дадено едно кратко описание и преди текста ще прочитам описанието. [...] - първият текст се казва "А." - "единственото възможно начало на сбирката - Своето като страшно":

(Прочита текстовете "А.", следват: "Остранен взгляд", "Кавказ (операционализъм)".)

[...] Бих искал да кажа и нещо друго преди да прочета следващите [...]. Така се получи - книгата излезе в "Литературен вестник" и за мен това [...] беше едно може би, надявам се, все пак, добро начало. Тази книга донякъде е не много умело написана и неумелостта е изведена като мотив [...]. [...] тази неумелост има стремеж, който опитва да я изрази по-ясно, да я оголи. И затова ще ви прочета един текст - последният в книжката - който съзнателно опитва да я (по някакъв начин да я) обобщи. И книгата, и неумелостта. Текстът се казва "Б.". [...] за него пише: "Б. (баналности и обобщения в списъци) - цялостен "Аз" допреди "Буките"; Трафарети написани с любов и ирония.". Естествено тук тези трафарети или баналности са донякъде условни. Те просто извеждат докрай това, което вътре в книгата съществува. "Майката като вредна чуждина..."

(Прочита текста "Б.".)

[...] от това, което каза Бойко Пенчев, най-много съм доволен, че все пак е забелязал, че книгата не е само минорна, а има и някои [...]. [...] шеговит, доклокото аз съм се шегувал, смешен - доколкото друг като чете му е смехотворно. [...] Ще ви прочета последен текст, казва се "любов".

(Прочита текста "любов".)

Румен Баросов: Лично на мен ми се струва, че авторът много се е упражнявал, за да може да прочете този текст. И сега една, надявам се, по-членоразделна реч - Лора Шумкова.

Лора Шумкова: [...] защото, първо защото [...] с тези иронични мъже се почувствах много неадекватно, защото ще бъда неадекватно сериозна. И защото имам крайно неблагодарната задача да кажа нещо лошо за тази книга.

Проблемът е [...] в нея и когато открия недостатък и колкото повече наблюдавам този недостатък, толкова повече той става предимство [...] тя е [...] характеристика на книгата, че тя винаги лъже. Винаги подмамва читателя си и точно когато той е помислил, че е намерил ключ към нея, книгата му се ухилва [...] - "почвай отначало". И аз така почвах много пъти отначало - сблъсквах се с тези текстове [...] за нея [...] текстовете [...] от "А" до "Б" - от автора до буките, т.е. от автора до текста [...] които са по този път и по тези [...] различни роли [...] книга [...] едно писане, което [...] много малко [...] сега вече не се пише така...

Миглена Николчина: А кога се е писало въобще така? Защото и Хлебников не ни помага толкова...

Бойко Пенчев: А кога е сега?...

Лора Шумкова: ...Всъщност, не че сега не се пише така, а като че ли сега не се чете така. Ето например: последната книга на Бойко Пенчев, последната книга на Йордан Ефтимов - те си остават такива недопрочетени. Някак [...]. Аз се надявам, че това няма да се случи с "Е:то.", макар че [...] изкушението да кажеш "защо да се мъчим с тази книга" е много голямо. Има и ирония [...] в началото на ХХI век [...] те са някак си не толкова открити, не толкова ексхибиционистични тези модни мотиви. И в крайна сметка, на мен това ми харесва в книгата на ВБВ [...]. Май няма да ви говоря повече, понеже ще почна още повече да я хваля, пък всъщност трябваше да я разкритикувам [...] Приятно четене.

ВБВ: ... тогава аз ще опитам това, което Лора трябваше... Не, тя успя, но аз да го продължа...

Досега три са основните забележки, които съм получавал за книгата. Най-хубавото нещо, което ми казаха като забележка беше един анонимен и-мейл, който получих преди седмица. [...] "Намери книга на Далчев еди-коя си година издадена, страница еди-коя си, виж там". И аз си направих труда и видях там. Това бяха "Фрагментите" на Далчев и намерих доста дълъг откъс, надали ще мога да го перифразирам дори. Но точно преди този цитат, който ми беше посочен и който е поучителен (и аз съм съгласен с това, което е написано от Далчев), имаше друг... Един друг откъс - само от едно изречение и който мисля, че може да изрази същото. Изречението е: "Когато има неразбиране в даден текст-поезия, значи поезията или има недостатъци, или има излишества." Това е едната забележка към книгата.

Другата беше за излишната претенция, която съдържа книгата, дори със заглавието си "Е:то.". И третата, която Лора ми каза преди около час, за старомодността. И аз просто ще кажа по едно изречение за всяко от тези твърдения.

За това дали книгата има недостатъци или излишества, ще ви прочета просто това, което е написано в предисловието в книжката. То, явно ВБВ е искал да се насочи към излишествата, а не към недостатъците. Написал е следното: "Това е претрупана сбирка. Това е учебник за учене на четенето - Читанка...". Според мен тази претрупаност е очевидна, тя е изведена. И естествено, може би, това е някаква уловка, все пак да не се виждат недостатъци.

За втората забележка: за претенциозността - може би, може и да е така. Ала аз лично не съм усещал нещата по този начин. Претенцията все пак е и донякъде личностна характеристика, а не само характеристика на текстовете. [...] За старомодността: мисля, че това, което каза Бойко Пенчев за Петър Берон има общо, най-малкото защото в книгата има един текст, който се казва "д-р Петър Берон". Това е, което мога да кажа, благодаря.

Румен Баросов: Значи, две думи за автора на тази книга. Ще ги прочета от задната, четвъртата корица: ВБВ е автор. Бори се срещу индивидуализма [...].

ВБВ: Ще има и нещо като коктейл, нали? - символичен.

Румен Баросов: Да, през цялото време на масата стоеше един тирбушон. Странно, незнайно защо... След малко ще влезе в употреба.

Бойко Пенчев: А шах няма ли да играем?

ВБВ: Ами той започна...

[...]

Текстът е редактиран и приведен в ред от редакторска група ВБВ.

ВБВ, "Е:то.", изд. "Литературен вестник", С., 2000

Текст на Владимир Сабоурин за "Е:то"

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник