Брой 26

Литературен вестник

4.07-10.07.2001
Год. 11

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

ЧЕСЛАВ МИЛОШ на 90 години

ЧЕСЛАВ МИЛОШ

 

Oeconomia divina

Не мислех, че ще живея в толкова причудливо време,
Когато Богът на скални висини и гръмотевици,
Господ на Силите, кириос Саваот,
Най-чувствително ще унижи хората,
Позволявайки им да действат, както си пожелаят,
Оставяйки на тях заключенията, без дума да промълви.
Спектакълът бе наистина несравним
С вековния цикъл от кралски трагедии.
Пътищата към бетонни бункери, градовете от стъкло и чугун,
Летищата, по-обширни от племенни държави,
Внезапно изгубиха основания и се разпаднаха
не насън, а наяве, защото, отнети от себе си,
Траеха, както трае само това, дето не би трябвало да го има.
От дърветата, полските камъни, дори от лимона върху масата
Изчезна телесността и техният призрак
Се оказа пустош, дим над клишето.
Обезнаследено от предметите, пространството се роеше.
Навсякъде беше никъде и никъде - навсякъде.
Буквите в книгите сребрееха, крееха и изчезваха.
Ръката не можеше да драсне знак на палма, знак на река, знак на ибис.

С врявата на много езици бе огласена смъртта на езика.
Оплакването бе забранено, защото се оплакваше на себе си.
Обзети от непонятни терзания, хората
Се събличаха по площадите, та голотата им да предизвика осъждане.
Ала напразно жадуваха страх, милосърдие, гняв.
Не твърде основателни
Се оказаха трудът и почивката,
Лицето, косите, бедрата
И всякое съществуване.

Бъркли, 1973



Четива

Питаш каква е ползата да четем Евангелието на гръцки.
Ще отговоря, че си струва да прекараме
Пръст по буквите, по-дълготрайни от изсечените в камък,
И произнасяйки бавно звуците,
Да познаем истинското достойнство на речта.
Принудено от вниманието, не по-далечно от вчера
Ще ни се стори онова време, макар че лицата на други
Цезари красят днес монетите. Трае все още този еон,
Страхът и желанието са все същите, и маслото, и виното,
И хлябът все същото означават. Както и непостоянството
на тълпата,
Жадна както едно време за чудеса. Дори обичаите,
Сватбените трапези, страховете, плачът за умрелите
Само външно се различават. Например и тогава
Е бъкало от такива, които в текста са назовани
Daimonizomenoi, тоест бесуващи
Или дори бесновати ("обсебени"
Ги нарича нашият език поради фантазиите на речника ни).
Гърчовете, пяната на уста, скърцането със зъби
Не са били по онова време знак за талант.
Бесноватите не са имали списания, нито екрани,
Рядко са се докосвали до изкуството и литературата.
Но притчата за тях си остава в сила:
Че обладалият ги дух може да влезе в свинете,
Които, отчаяни от внезапното стълкновение
Между две натури, собствената и луциферовата,
Скачат във водата и се издавят. Което непрекъснато се повтаря.
И така на всяка страница търпеливият читател
Вижда двайсетте века като двадесет дни
Край на веднъж съществувалия еон.

Бъркли, 1973



Прекрасната непозната

Пред огледалото, гола, харесваща себе си,
Беше наистина прекрасна, нека този миг продължава.
Розовокафявите щитове на гърдите ти,
Коремът с черно кичурче, едва-що порасло.
И веднага те облякоха в провлачени
Ризи, комбинезони, ефирни шлейфени рокли.
Носеше корсет в лилаво, модния цвят,
А на бедрата жартиери, сякаш ремъци на доспехи.
Омотаха те с ленти от смешни парцали,
За да участваш в техния театър
На успешни безумства, разпътни недомлъвки.
Такава оставаш на снимката, раболепна,
Потъмняла от емулсията и цвета на времето.
Бунтуваше ли се? Да, възможно е.
Да знаеш за себе си, никому да не издаваш
И от нищото им да вярваш, от думите им
Да опазиш мъдростта на насмешливото тяло.
А аз, дали сега аз съм свободен
от обредите, маските, прожекторите на бала?
Изтръгнах ли се от правото, което ме въвлича
в застинали моди, изчезнали обичаи?
Искам да те спася, прекрасна непознато,
Отпътуваме заедно към вечните поля.
Отново си гола и петнайсетгодишна,
Държа ръката ти, на теб отреден.
Помисли, че нищо не ще се сбъдне от това,
Което е трябвало да се сбъдне, че можеш да бъдеш друга,
Себе си, нестопирана от точността на съдбата.

"Жечпосполита", 30.06.2001

Преведе от полски Вера Деянова

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник