Брой 26

Литературен вестник

4.07-10.07.2001
Год. 11

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

 

Някои го наричат любов

Ева Липска

 

Ева Липска, “Зоомагазини”, Видавництво Литерацке Краков, 2001По установена от самата нея традиция, Ева Липска отново ни изненадва в точното място и време. Тъкмо започва да тегне досадата и тя ти изпраща своите съпричастни откровения.
Представител на появилата се през 60-те години Нова вълна в полската поезия, към която принадлежаха и Ришард Криницки, Адам Загайевски, Станислав Баранчак и Юлиан Корнхаузер.
Родена на 8.Х.1945 г. в Краков, завършила Художествената академия, дългогодишен редактор в краковското "Литературно издателство". След дебюта си през 1961 г. издаде петнайсетина стихосбирки и новелата "Живата смърт" (1979). През 90-те години беше вдъхновеният директор на Полския културен институт във Виена. Сега единствените й задължения са към поезията - оригиналното свидетелство за опита на "следвоенното поколение", отгледано в "саксията" на тоталитарната държава и осъдено да брани индивидуалността си чрез игра с езика, "особнячество", самоирония и черен хумор.
След успеха на поетичния сборник "1999" новата й книга е потапяне в "старите" проблеми на съществуването ни, все по-отдалечаващо се от нормалната човечност към посока на очевидно неизбежната колективна алиенация. Една горчива диагноза за света в началото на новия век.

 

НОСАЧИ

Носачите. Под неизменното ми наблюдение.
Вървя след тях прикривайки следите.
Преследвам дългите им пръсти закодирани.
Смъртно вълнените им палта
с метални копчета
приемно-предавателни.

Вдъхвам бездомния им аромат.
Учудва ме закоравялата им страст към носене.

Сега минават на другата страна
на мойта петдесет и пета.

Понякога се спират под електричеството.

Дори не чуват
пресипналия стих
излитащ от куфарния мегафон.


ТУРИСТИ НА ДУМИТЕ

Туристи на думите. Във въжена линия.
Разговаряме все по-стръмно.

Рисуваш устни над пропастите.
Отде ти хрумна тази алюзия?

Пред нас е пътят. С шепот в дола.
Все по-кратко е дишането на смисъла.

Доброжелателен камък се препъва в нас
на връщане в града.

Тъй много сме си синонимни.
Някои го наричат любов.


ПО ВРЕМЕ НА ПРАЗНИЦИТЕ

По време на празниците най-сетне можеш
да изключиш телефона.
Ако Бог се роди
ще почука съседката.

Гледам Казабланка
с неотменния както винаги
апетит за отклонение.

Забавлявам се със самотата.
Към това горещо мляко с мед.
Моят шести пръст на ръката
изчуква букви.

Не ще напиша повече нищо.
Продължението на вечерта
е неприкосновено.


НОВИЯТ ВЕК

Не ни изненада новият век.
След полунощ го зовем вече по име.

Твоята рокля лежи до леглото.
Моят костюм е пиратски флаг.

Комуникатите ни предупреждават
за хлъзгавата повърхност на историята.

Въпроса: какво по-нататък
изпращаме на бал.

Говорим си с бенгалски огън.
Недоспало съществително в устните.

Изследваме лабораторно закуската.
Върху бялата чиния 314 калории.

Закопчава ни с цип
животонепропускливата риза.


ДЪЩЕРИЧКАТА П.

Етосът и Нравствеността. Стари съпрузи.
В неделния следобед дремят постфактум.

Няколко сполучливи деца.
И една грешка на природата:
вече пълновечната дъщеричка Престъпление.

Грях ли сторихме?

Тъмносиня престилка. Бяла якичка.
Дисциплина и послушание.
Фанатични плитчици се люлеят отзад.

В чантата винаги остри патрони.
Отмъщение в шишенцето за мляко.

В дискотеката римски легиони.
Ядрени боклуци из чекмеджетата.

Завърши само
вечерни курсове по унищожение.

В пристъпи на презрение
реже в градинката страх.

По професия е
гробище.

Отличничка в тъмнината.


СТАВА ВЪПРОС ЗА ТОВА

Става въпрос за това
да установиш
дали от устните все още излизат
думи думи думи
или само каменен фонтан
от който се свлича писмото.


ЗООМАГАЗИНИ

Зоомагазини.
Лагер за интернирани
от моето детство.

Морски свинчета. Папагали. Канарчета.
Болнав мирис на робство.
Стърготини от събития.

У дома изплювах депресията.
Котката Антигона повече не се появи.
Клопки за мишките край Вердюн
и после продължение чак до Аушвиц.

Не предвиждах как ще свърши това
когато се записвах за живота.
Като доброволец.


АЛЕРГИЦИ

Остаряват обувките ни.
Връзките едва свързват
двата края.

Все по-забавен ход.
Препъва се дефиладата.

На шията алергично шалче.
Примка от мохер.

А наоколо цвъртят щурци.
Миномети за любовни глаголи.

Седим на терасата.
Вземам мълчанието ти на буксир.
Превръзката от устата
слагам на уста.


МЪГЛА

Мъгла като астмата на Марсел Пруст.
Подай ми ръка, любима
Фалшив гранат от белота.
Няма дори роял.

Колкото по-далеч на север
хората са като парчета лед.
Безпотомствен дъх
кръжи около устите ни.

На бензиностанцията
пътищата ни се разделят.
Многозначително отсъствие на език.
Подай ми ръка, любима

Свърши абонаментът за времето.
Сбогом, любима
Твоят град е наляво.
Моят надясно.

Колкото по-далеч на север
хората са като парчета лед.
Твоят град се нарича Омен.
Моят се нарича Номен.*

* Nomen omen (лат. - nomen (atque) omen) - в името е скрито предсказание; в името се проявява характерът на лицето.


НАТИСНИ ENTER

Вовеки веков Enter
(от печата)

Най-модерният крематориум в Eвропа.
Берлин Трептов. Скръбна Аркадия.

Компютърният манастир с матов креп върху зеницата.
Мрежа от тишина. Единственият шум е от изкуствени листа.

Отвъдгробният Пентиум.
Безсмъртна памет.

Сливане на два дни в един.

За мъртвите фризьор. Козметични процедури.
Фотографско ателие. Топлинна чернота.

Антивирусни стражи на всеки етаж.
(Зад прозореца проливно съдържание).

На твърдия диск кутия с ковчези.
Лежим в индекса на имената.

Капчица в ъгълчето на устните.
Влага от мъртвата любов.
Бяхме влюбени когато се случи това.

Сега вече е само файл свързан с небето.
Затворена база данни.
Осиротял облак от параход.

Наистина ли искаш
да започнеш операцията изтриване?

Натисни Enter


СЪМНЕНИЕ

Вярвам в съмнението
свободна от привичката на вярата.

При отсъствието на живота
смъртно се колебая.


ИНЦИДЕНТ

Полицията установи
че завоят е търсел отмъщение.
Внезапно свил. Сгърчил се.
Асфалтов илюзионист.

Поетите познават този миг:
когато е още рано да изкрещиш
и късно да спреш езика.

Върху препускащи мотоциклети
право в руината на мъглата.

Преведе от полски Вера Деянова

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник