Брой 26

Литературен вестник

4.07-10.07.2001
Год. 11

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

НБУ

Из "Модерната политическа мисъл"

 

Антоний Тодоров, Модерната политическа мисъл, изд. Планета 3, с., 20011968-ма

1968 година се е превърнала в политически и културен символ. Тя става преломна в световен план и две събития символизират тази преломност: майската криза във Франция и августовската интервенция на Варшавския договор в Чехословакия.

Май 1968 е несъмнено революционен момент не само защото възприема символите на Революцията или защото наистина води до съществени социални придобивки, но преди всичко защото се развива върху илюзията за Абсолютното начало (tabula rasa)1. И тъкмо поради това поставя началото на цялостно преосмисляне на идеята за Началото (а и за Края, за финала). От друга страна, особено важна "заслуга" на май 1968 е изключителната пъстрота на движението, породила и пъстротата на неговите интерпретации. Интелектуалци и работници, комунисти и социалисти, марксисти и анархисти, стари и нови леви - всичко това е в неповторима амалгама, която е невъзможно да наречеш с едно име.

(...)

Май ’68 открива, че теорията е вид практика, променяща действителността. В движението теорията е всесилна - всеки учи и обучава, връщането към текста е всеобщо. Луи Алтюсер препрочита Маркс, Жак Лакан препрочита Фройд. Обявената цел е "изчистването на текста" от последващите наслоения, след което практиката се осъществява върху и чрез текста.

Луи Алтюсер въвежда понятието "теоретична практика като работа в полето на културата и социалното, като дейност за разрушаване на "идеологическия апарат на държавата" - едно от средствата на господството. Алтюсер, може би наред с Мартин Хайдегер, е една от главните философски референции на Май ’68. Онова, което го занимава най-вече, е отношението субект-обект. Хайдегер оспорва формулите за това отношение, дадени от дотогавашната философия: природата (обектът) не е пасивно-изчаквателна по отношение на човека, а човек не може да бъде просто пасивен субект, подлежащ на създаване и формиране. Човекът е "царство на откривателството", ако изобщо има природа, то това е активността, склонността към действието, чрез което познава света и себе си.

За Алтюсер човекът не е самодостатъчен (както смята дотогавашната хуманистична философска традиция). Той винаги е в определена социална структура. Промяната започва не в социалната структура, нито в човешкото съзнание, субектът й е теорията, по-скоро - теоретичната практика. За Алтюсер е съществено познанието за това как човек възприема знанията и идеологическите послания.

(...)

В хода на теоретичните дискусии се очертават контурите на един нов индивидуализъм - на либертарния индивид. Това е възможност за младите да утвърдят самоличността си чрез отхвърляне на реда на възрастните, както е наложен в обществото. Движението може да се определи и като бунт срещу йерархията, срещу всичко онова, което иска да дисциплинира младежта, да я вкара в социалните коловози. Особено остро се оспорват ролите на мъжа и жената - те не са естествени, а социални: момичетата се включват в движението, възприемащо културата на бандата от типа на "Бони и Клайд".2 

Либертарният индивидуализъм на Май ’68 се допълва от един радикален егалитаризъм. Никакви йерархии не се признават: нито в знанието (всеки учи и поучава), нито в дипломите (всеки е ученик и учител), нито в постовете (всеки е ръководител и подчинен). Всичко е е равно, еднакво значимо: всеки дискурс, всяка култура, всеки топос. Движението търси тоталната проницаемост на всички социални граници, премахва границите между публично и частно, между интимно и политическо, между единично и множествено. Чрез тази проницаемост смачканият индивид иска да си присвои всичко, което му е отнето: времето, езика, сексуалността. "Онова което искаме: всичко!", заявява в апела си групата "Да живее революцията".

(...)

През 1970 г. излиза първият брой на списанието "Tout" (Всичко), което извежда в обществения дебат проблемите на ежедневието. Оттук и логичното възприемане на стиха на Артюр Рембо "Да променим живота" като лозунг. В тази нова перспектива в центъра на дебата, вместо класовата борба и нейната партийна еманация, застават въпроси като сексуалността, отношението между мъжа и жената, семейството, наркотиците. На преден план изникват и правата на различни малцинства: хомосексуалисти, психично болни, затворници. Всичко се смесва в неповторима амалгама на една истинска културна революция.3 

Май ’68 е движение, което иска да отстои свободата на индивида срещу институциите. "Ситуационистите" виждат институциите на властта в самия урбанизъм, в начина на изграждане на градските зони. Мишел Фуко ще покаже, че властта се проявява ежедневно, но най-вече чрез институциите, създадени да превъзпитават индивидите (затворите и психиатриите).

Изобщо Май ’68 е явление, пълно с последици. Символичната отправна точка на постструктурализма и постмодернизма във философията, старт за екологизма, регионализма, начало на една многостранна критика на реда, излизаща извън познатите класово-революционни сценарии. Явлението се разпространява и в други западни държави: Германия, САЩ, Япония, Италия. То придобива характер на общо движение. За крайнолевите движението е самоутвърждаване на революционен субект, когото отчуждението води до крайния бунт (Тони Негри).4 

В известен смисъл могат да се търсят допирни точки, въпреки множеството различия, с Пражката пролет от 1968 и демократичните движения в Полша и някои други комунистически страни. Искането за "социализъм с човешко лице" в Прага е искане за свобода: връщането към основните социални ценности на комунистическия проект е стремеж за освобождаване от комунистическата бюрокрация. Италианецът Тони Негри, теоретикът на левия радикализъм, отбелязва, че "реалният социализъм" има същата логика като капитализма - парите и стойността. Истинският комунизъм всъщност означава разрушаване на логиката на парите, включително на нейния капиталистически и социалистически вариант.5 

Изобщо технобюрокрацията (икономическа, политическа, идеологическа) е прицелът на движението и на Запад, и на Изток. Бунтът е на гражданите срещу държавата, взривът е на логиката на гражданското общество. Когато през юни 1969 г. във Франция се провеждат Генералните щати на философията, Жак Дерида ще заклейми "технополитиката, която затваря модерността". Май ’68 ще издигне на пиедестал бунта. "Неподчинението като самодоказване, преставайки да бъде запазена зона само за героя, се превръща във всекидневие на общностите, изразява дълбокото движение на обществата, които започват да разчупват магията, с която си играе Държавата-провидение.6 "Заслуга на движението е, че политическата мисъл след това вече не пита каква трябва да бъде "добрата държава", а "за какво изобщо е нужна държавата". Така проблемът за Свободата от философски и абстрактен се свежда до движение за свободи, става практически и емпиричен.

 

Антоний Тодоров


1. Nouvelle histoire des idées politiques. P., 1990, p. 695. top

2. Ibid, p. 701-701. top

3. Не е случайно, че движението е ентусиазирано от "културната революция" на Мао в Китай (1966-1969). Мао се възприема като новатор, противник на закостенелия съветски комунизъм, в движението има много активни маоисти, които обаче са такива само на идеологическо равнище. top

4. Виж: Chatelet, Fr., Ev. Pisier-Kouchner. Les conceptions politiques du 20ème siècle. P. PUF, 1990, p 925. top

5. Ibid., p. 924. top

6. Ibid., p.909-910. top

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник