24-30.10.2001
Год. 11
ФОНОГРАФ
Аз съм истински унгарец
С Бела Тар разговаря Фергюс Дейли. В интервюто, взето по време на кинофестивала в Корк са използвани въпроси и на Максимилиан льо Кен, млад режисьор и кинокритик, пишещ за списание "Film west".
- Често сте споменавал, че сте искал да станете философ. Не мислите ли, че правите философия по кинематографичен път?
- Не. Исках да стана философ , когато бях на 16. На 20 пожелах да постъпя в университета, но ме спряха по политически причини. Бях направил филм на 8 мм за група работници цигани в Унгария, която беше изпратила писмо до ръководителя на компартията, в което пишеше: "Молим да ни се разреши да напуснем страната. Искаме да отидем в Австрия, защото не можем да живеем повече тук. Нямаме работа, нямаме хляб, нямаме нищо." Ситуацията наподобяваше на "мужици пишат писмо до царя" и аз направих филм за тези цигани на 16 и след това кандидатствах...
- Във филмовото училище?
- Не, в университета. Исках да следвам философия, но веднага ме предупредиха: "Не може, защото си направил нещо лошо." След всичко това аз започнах друг късометражен филм за работническо семейство, което се беше настанило без разрешение в държавно жилище и полицията брутално ги изхвърли оттам. Исках да заснема всичко това на 8 мм, но бях арестуван. Когато ме освободиха получих пари от "Бела Балаш" - малко независимо филмово студио в Унгария. Това беше група млади режисьори разполагаща с известни средства по онова време за своите експериментални проекти.Те ми казаха: "Ще ти дадем пари за два дена снимки, после ще ни покажеш какво си заснел и ако ни хареса, ще можеш да довършиш филма." Така се появи първият ми филм. Не кандидатствах повече в университета, философията престана да ме вълнува. Не съм философ и не бих искал да изглеждам такъв във филмите си.
- Когато критиците определят филмите ви като "метафизични", това не ви ли допада?
- Не, не. Никога не мисля за теоретични неща по време на работа.
- Но в тях присъстват доста космологични теми и ако позволите да ви цитирам, "винаги се опитвате да гледате на нещата от космологична гледна точка".
- Виждате ли, когато правих първите си филми осъзнавах голямата си обществена отговорност, която, мисля, не се е загубила и до днес. Но после си помислих: "Разбира се, че политическата ни система създаде големи социални проблеми, но може би ние просто спекулираме с тях". И когато след това правих другите си филми, осъзнавах по-добре от всякога, че не съществуват само социални теми. Пред нас стоят някои онтологични въпроси и сега си мисля, че цялата мръсотия, всички тези лайна идват от космоса. Невероятно трудно е да говориш за метафизика, за злото. Аз само се вслушвам в живота. Просто мисля за това, което се случва около нас.
- Какво по-точно имате предвид като говорите за лайна, идващи от космоса?
- Просто разсъждавам за стойностите в човешкия живот и като казвам "лайна" мисля, че съм твърде близо.
- Но как човек се вписва в размерите, които въвеждате, говорейки за космос? Хората виновни ли са за "лайната", как съотнасяте космоса към всичко това?
- Всичко е много по-голямо от нас. Мисля, че човекът е само малка част от космоса.
- Ако злото идва оттам, мислите ли, че то произлиза от нищото. Вън от сферата на човешкото?
- Не. Смятам, че човешката отговорност е много голяма, огромна. Може би най-важният фактор. Знаете ли, не вярвам в Бог. Това е моят проблем. Ако бях вярващ, щях да мисля, че Бог е отговорен за всичко, но това не го зная. Ако се вслушате в което и да е било богослужение, то ще ви напомни разказ за две кучета, боричкащи се помежду си. А аз преди всичко се опитвам да мисля за това, което се случва сега.
- Когато главният герой във "Веркмайстерови хармонии" казва: "Бог е сътворил такова прекрасно нещо като този кит", чия гледна точка е това?
- Не, той вярва.
- Вярва в Бог?
- Не. Той вярва, че това е нещо голямо, много по-голямо от човешкото. И в този смисъл казва: "Може би". Може би Бог все пак съществува, това е всичко. Той просто казва, че всичко е прекрасно и Бог е създал, този огромен кит.
- Бихте ли разказали накратко за сътрудничеството ви с писателя Ласло Краснахоркаи, по чиято книга е "Веркмайстерови хармонии"?
- Книгата е написана от моя приятел Ласло Краснахоркаи с когото работя повече от 12 години. Срещнахме се след като прочетох книгата му "Сатанинско танго". Това беше първият му роман. Когато прочетох ръкописа, незабавно реших, че искам да направя филм по него. Но колкото и да исках да направя още тогава "Сатанинско танго", трябваше да се съобразя с много неща - на първо място политическите проблеми, освен това работех в студио заедно с други млади режисьори, което колкото и да беше независимо, все пак стоеше твърде близо до управляващите. Това беше краят на 85-а. Едва ли бих могъл да работя върху нещо подобно в Унгария. Попаднах на малко рекламно студио, което току-що прохождаше. Срещнах се с тях и казах, че искам да направя малък филм, не толкова дълъг като "Сатанинско танго". Обадих се на Ласло и му съобщих: "В момента със "Сатанинско танго" нищо не става, но имам друга идея, за едно момиче, с което се случват много лоши неща, ела и поработи отново с мен, но не по твоята книга, а по идеята ми." И така се появи "Проклятието", който направихме в малко рекламно студио, но филмът имаше голям успех. После заминах за Германия, заживях в Западен Берлин, след това падна Стената. Поканиха ме в Унгария и аз казах, че ще се върна, ако новото унгарско правителство даде пари за "Сатанинско танго". И така десет години по-късно намерих нов сценарист и направих този филм. През това време Ласло написа втората си книга - "Меланхолия на съпротивата". Прочетох я и доста ми допадна, но му казах, че определено не бих направил филм по нея. Няколко години по-късно срещнах човек отговарящ на представата ми за главния герой в Берлин. Казваше се Ларс Рудолф - като го видях реших, че това е моят "Валюшка". Обадих се отново на Краснахоркаи и му казах, че съм намерил идеалния човек за ролята на Валюшка и искам да направя филм за него, използвайки неговия роман. Но филмът е много по-различен от книгата и затова не носи същото заглавие.
- Колко време ви отне сценарият?
- Доста малко. Мисля, че ни отне около две седмици. Всъщност никога не използвам сценарий.
- Използвате ли сторибордове?
- Не, те са безполезни глупости. Не използвам такива неща. Сценарият ми служи само пред продуцентите и разните фондации, когато търся пари. Подготовката на един проект ми отнема около година. Мисля, че историята е само малка част от целия филм. Не мога да понасям филми, които бих могъл да гледам и в театъра. Те са като комиксите. Винаги разказват едни и същи истории. За мен всяка история е добре познатата стара история, която можем да прочетем в Стария Завет. След Стария Завет няма нови истории. Няма новини. Ако искате новини, си пуснете телевизора или си купете вестник. Но историите, които разказва киното, не са нови и това е причината, поради която мисля, че сюжетът е само част от филма заради другите неща - времетраенето, ритъма, звука...
- Музиката?
- Разбира се, и музиката. Просто винаги се опитвам да открия съчетанието от тези неща, което да даде целия филм. И заради това прекарвам толкова много време в търсене на терен за снимки, защото може да сме открили артисти за главните роли, но теренът също е главен герой, както и Времето.
- Какво мислите за унгарската култура като цяло. Не се ли произвеждат прекалено много унгарски филми?
- Мисля, че съм типичен унгарец и като такъв не бих искал да правя друг тип кино, но наистина не зная. Никога не съм говорил с някого за това. Аз съм истински унгарец, защото не се съобразявам с някакви международни стандарти. Но също така не се чувствам и част от унгарската филмова индустрия, защото все пак доста време съм бил встрани от нея.
- Лайтмотивът за света, намиращ се на ръба на пропаст, ви обвързва тематично с филми на други режисьори, появили се в последно време. Например "Pola X". (последният филм на Лео Каракс - бел.пр.)
- Съжалявам, но в последните няколко години не съм гледал нищо.
- Да, разбирам...
- Просто казвам, че не съм в течение...
- Разбирам, само споменавам, че според мен в последно време се налага определен тип кино, занимаващ се с екзистенциалния ужас и хаоса.
- Просто исках да направя "Веркмайстерови хармонии", филм за един човек, който обикаля някаква местност и вижда един кит. Когато работя, не мисля за теоретични проблеми. Вълнуват ме само практическите неща. Така процедирам и с моя сценарист, най-често си говорим за живота. За това, което става на улицата. Никога не говорим за Хаоса или за екзистенциални неща.
- Не бихте искал да проповядвате морал или нещо подобно?
- Не.
- "Сатанинско танго" има структурата на танго, в 12 части. Във "Веркмайстерови хармонии" музиката също играе важна роля, в този смисъл има ли нещо сродно между двата филма?
- Структурата на "Сатанинско танго" идва от романа. Запазих структурата на книгата. Краснахоркаи е написал точно 12 глави - шест "напред" и шест "назад", както е в тангото. Музиката наистина има особено значение, работя с един и същ композитор вече 15 години. Ние сме добри приятели и винаги преди да започна снимки, го моля "да напише нещо". Той влиза в студиото и след това използвам направеното от него. Във "Веркмайстерови хармонии" влязоха само две теми от целия материал.
- Освен музиката, впечатляващ е и звукът на вятъра.
- Използвах машина за вятър. Всичко е изкуствено.
- Как се чувствате, когато личности като Сюзан Зонтаг нареждат филмите ви сред най-доброто, направено през последните 10-15 години.
- Това е важно за мен. Когато работя, аз съм абсолютно сам. Боря се да намеря пари, боря се за едно или друго, снимките се превръщат в безкраен низ от проблеми. Докато работя, не мисля за това как ще бъде приет филмът. Не можеш да мислиш за хората, които ще го гледат, просто не ти остава време. Но понякога това се оказва твърде важно. Затова се нуждаеш от някого...
- Който да ви подкрепя?
- Чието мнение е от важност за мен. Може би има десетина души в целия свят, на които бих искал да покажа филма си. И да държа на тяхното мнение. Иначе не бих могъл да си представя кои са моите зрители, защото става въпрос за прекалено голяма аудитория. Хиляди хора, живеещи в различна културна и социална среда. Но всеки от тях има душа и носи в себе си определени чувства, така че моят филм може да се докосне до всекиго... Сюзан Зонтаг е гледала всичко, което съм направил, и за мен мнението й има голямо значение.
- Как приемат филмите ви в Унгария? Имате ли публика там? Получавате ли национални награди?
- Репутацията ми в Унгария? Мисля, че е ОК. Там съм доста добре познат и ме харесват. Печелил съм и награди, но понякога се оказвам в странна ситуация. Официално никой особено не си пада по мен. Аз съм встрани от културния стандарт. По времето на комунизма имах проблеми с политиците, но в момента ситуацията не е по-различна. Отново не се вписвам в официалната система и съм вън от дребната, смрадлива, буржоазна филмова индустрия.
- Споменавате често за влиянието на Петер Брьогел върху вас...
- Харесвам го изключително много. Видял съм може би всичките му платна. Когато мога, винаги посещавам негови изложби.
- Има ли други художници, оказали влияние върху вас?
- Художници? Не бих казал. Единствено Брьогел ми е оказал голямо влияние, както и ранният Бош.
- Тарковски често споменава Брьогел. Негова картина присъства в "Огледало". Мислите ли, че имате влияние и от него?
- Пряка връзка не съществува. Харесвам много някои от филмите му. Но далеч не всичките. Не харесвам това, което е снимал извън Русия. Според мен най-доброто, което е направил, е "Андрей Рубльов". Също и "Сталкер".
- Често снимате черно-бяло? Защо предпочитате такъв начин на работа?
- Много просто. Ако искате да заснемете цветен филм и излезете на улицата и пожелаете да пресъздадете истинската й атмосфера, трябва да боядисате цялата улица, защото всяка къща е червена, зелена, синя и т.н. В нея няма цветове, а цари цветен хаос. За мен да направиш цветен филм, е някакъв вид натурализъм. В черно и бяло можеш да удържиш филма да изглежда по-стилизиран, може да покажеш разликата между него и действителността, което е важно.
- Колко цветни филма сте заснел?
- Четири. Включително вторият и четвъртият ми филм. Казваше се "Алманах на падението", всяка сцена от който бе заснета в една къща.
- Тоест имахте пълен контрол над цветовете, които използвахте при снимките и всичко останало.
- Абсолютно. Използвахме цветни лампи и всичко си беше на мястото. Ограничено в къщата, съсредоточено върху ситуацията. Но когато снимам навън, не обичам да използвам цветове.
- Работите ли над нещо в момента?
- Имам нов проект. Сценарият е готов.
- Пак ли е на Ласло Краснахоркаи?
- Може да прозвучи странно, но не е. Познавате ли книгите на Жорж Сименон? След кинофестивала в Ню-Йорк един американски продуцент влезе във връзка с мен. Искаше да работим заедно. Изпрати ми сценарий, който беше пълен боклук и аз му отказах. След това отхвърлих още една негова идея и накрая му предложих една кратка история на Сименон. Нарича се "Мъжът от Лондон". Проектът се задвижи, продуцентът ми се премести в Копенхаген, където сътрудничи с една кинокомпания. Надявам се, да осъществя намеренията си.
Преведе от английски Васил Прасков
