7-13.11.2001
Год. 11
ПРЕМИЕРА
Почит и памет
На
31.X.2001г. в Президиума на БАН се състоя
представяне на сборника "Традиция.
Приемственост. Новаторство. В памет на
Петър Динеков". Вместо традиционните
думи за трудностите при реализиране на
подобен замисъл, Светлина Николова от
Кирило-Методиевския научен център (чийто
екип е главният "виновник" за
издаването на книгата) сподели
задоволството от възможността да се
види завършен в кратък срок и с луксозен
вид сборника в памет на проф. Динеков.
По-голямата част от книгата съдържа доклади, четени на конференция, проведена през октомври миналата година в София, послучай 90-годишнината от рождението на Динеков. Сред авторите на статиите са ученици и колеги на професора, както и утвърдени учени от Гърция, Русия, Германия, Сърбия и Полша. Текстовете са групирани в шест научни профила: старобългарска литература, фолклор, възрожденска литература, изкуствознание, езикознание и специална част, поместена в началото, посветена на живота и творчеството на акад. Динеков. В нея са отложени специфичните за книга in memoriam углъбяване и носталгия на пишещите към личността, която вспомнят. Текстовете се опитват да реконструират през личния или задочен досег (от трудовете на учения) средата, атмосферата на света-Динеков и отношението на преките му възпитаници, колеги и приятели към самия него. Дълбок респект и искрена благодарност към Учителя - това са ключовите думи, които изграждат общия дух на статиите от този раздел. Споменът за обкръжението на Динеков е белязал и двата форзаца на сборника, изпъстрени с фотокопия от автографи с благопожелания към книги, дарени на професора. Сред творците разчитаме имената на Й. Иванов, Р.Ралин, Д. Габе, Й. Радичков, Е. Багряна, В. Петров, Б. Димитрова, Ю. Кръстева, Р. Якобсон, Д. Лихачов, както и на част от авторите на над 70-те статии в сборника. Изключителното многообразие и количество на публикациите прави невъзможен коментара на всяка една от тях, затова само ще маркираме една малка част.
От групата на медиевистите ще отбележим текстовете на К. Нихоритис върху почти неизследвания проблем за новомъченичеството в Атон ("Светогорската килия Св. Николай в Иверския скит като център за подготовка на българското мъченичество"); на А. Милтенова за мястото на библейските цитати в еротапокритичната литература ("Библейският текст и въпросоответните текстове от катехитичен тип (върху материал от т.нар. Беседа на тримата светители)"); на К. Иванова за непроучения култ към св. Михаил Нови Чудотворец ("Един неизвестен за славянската агиография светец - Михаил Халкидонски (Михаил Нови Чудотворец)"); на А. Стойкова, В. Тъпкова-Заимова, Д. Атанасова, Д. Чешмеджиев....
Повечето от статиите в раздела по фолклор са споени от общото обговаряне на съвременни културни феномени: националните и регионални събори на народно творчество ("Събори и символи", С. Бояджиева), традицията на общностния идентитет в Банско ("Ние-те", М. Сантова), дефинирането на женските социокултурни роли през личните разкази ("Женски роли: контекст на житейското и наративното", С. Петкова).
Две са тематичните доминанти в раздела за Възраждане: техниките на трансформиране на средновековни художествени модели във възрожденски литературен контекст и проблемът за същността и функциите на цитата в текстовете от изследвания период. В тази част се открояват статиите на К. Протохристова - "Цитирането на погледа", на Д. Господинов - "Цитирането и проблемът за авторството в българската ранновъзрожденска литература", на И. Павлов - "Четящият и ядящият българин през Възраждането" и на Инес Кьолер-Цюлх - "Между фолклора и литературата. За политическата рецепция на Александрията през Възраждането".
Изкуствоведите съсредоточават своя интерес изключително върху проблеми на иконографията и тук не пропускайте увлекателния доклад на Е. Бакалова за западноевропейското влияние в българската иконопис (по-конкретно за усвояване на западната тема Ars moriendi [изкуството да се умира добре] в родното изображение "Смъртта на праведника и смъртта на грешника").
Сред езиковедските статии ще препоръчаме впечатляващия със своята интересна тема и проявена лингвистична и богословска експертност текст на Т. Илиева - "Ментализацията (осмислянето) при терминообразуването в Йоан-Екзарховия превод на Богословието".
Ирина Кузидова
"Традиция, приемственост, новаторство. В памет на Петър Динеков", изд. Кирило-Методиевски научен център към БАН, С., 2001
