Брой 37

Литературен вестник

7-13.11.2001
Год. 11

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

ФОНОГРАФ

Съзерцание на вселената

Концерт японска музика

 

Вселената ме устрашава
С огромността си - а в мене зазвучава

Коинума ХироюкиНай-прекият начин да се докоснеш до отвъдното е да се заслушаш в една мелодия, превъзмогнала пределите на своето време. Музиката е изкуство на безграничността, което те обема и без всякаква трудност те отвежда до най-дълбоката същност на собствената ти личност и Всемира --защото битието е лееща се мелодия, която протича през неимоверното. Чисто изкуство и чисто съществуване, равновесие между стихийния хаос на ирационалното и космоса на красотата. Музиката по различни краища на света е различна, но общото е магичната й сила, която обладава не просто слуха, а духът й го кара да се слее с неословесимото.

Тъкмо в това ни убеждава японската традиционна музика, прозвучала на 20 октомври в Народния театър, представена от виртуозите Хироюки Койнума - флейта и Юкио Танака - сацума-бива в шест композиции на Хироюки Койнума. Хякуноске Фукухара, Кииши Цурута и Коджи Томотани, аранжирани традиционни мотиви. Двамата изпълнители не са непознати на българската публика. През 1995 г. те вземат участие в Шестите дни на японската култура в София. Гастролирали са поотделно и като дует в Париж, САЩ, Русия, Финландия, Китай. Койнума пише музика за филма на Акира Куросава "Размирие", а Танака за игрални и сериални филми.

Японската традиционна музика възниква на базата на фолклора и се развива в императорския дворец и богатите самурайски фамилии. Инструментите навлизат в по-голямата си част в Япония от Средна Азия. Изключение е специфичната флейта - шинобуе, възникнала като митологичен инструмент, призоваващ боговете и която се счита за "гласа на небето" с ефирния си прозирен, но и мек тон. Освен нея са познати още две разновидности - йокобуе и нокан. Бивата е вид лютня, дошъл по Пътя на коприната, по своя произход най-вероятно е индийска. Бивата притежава особен трепетлив звук, тя е с обемен вибрационен корпус и скосен гриф. На нея се свири с голям ръкохватен триъгълник, с който се удря по струните. Шинобуе и сацума-бива са най-обичаните музикални инструменти в Япония. За тях се казва, че звучат със звуците й и техният свят е "светът на звуците, в който са се наслаждавали древните хора".

Изпълнението е съпроводено от бавни ритуални движения, създаващи усещане за свещеност. Докосването до инструмента е страхопочитателно. Движенията са сдържани, отмерени. Липсва преднамерена експресия. Вярва се, че не бива да се гневи неговият дух с небрежно отношение, защото има душа - проводник на божественото в земния свят и тя трябва да се пази неопетнена. Инструментът е пътят на вертикализиращото движение на земното към небесното и божественото към човешкото.

Танака ЮкиоМиниатюрата е присъща на японския свят. Тя е обусловена не просто от ограничеността на "жизненото пространство", от вглеждането в детайла, а е опит Вселената да бъде изразена в един миг. Японската традиционна музика също е отдадена на стихията на миниатюрата, на титаничния й опит в отблясъка да се улови вечността. Привързаността към малките форми и сгъстеността на експресията им сякаш лишават музиката от широта и разлятост, от вечно убягващия хоризонт; напротив това е музика, създадена от вътрешно споени кратки звуци, вертикално ориентирани. Композициите са малки, камерни, инструментализирани в един или два гласа. Дуетът е особен мелодичен диалог между душите, между Аза и безбрежността. Сякаш самата японска природа, извисеният архипелаг с неговите чезнещи сини планини не позволява на музиката да се разтегне и разгърне в пространството, а непрекъснато я отправя към дълбините на небето. Композициите са семпли, в основата им лежат само няколко тона и техните отгласящи полутонове, като се търси ефектът, познат ни от рисунките с туш, където има един основен тон, от който се извеждат безброй нюанси. Играта на оттенъците, преливането им поражда усещането за разнообразие, богатство, ритъм и дълбина. В това е тайната лекота на японския звук и неговата сакрална ориентираност - опит да изрази мечтания райски свят, непостижимото небесно блаженство, екстаза на щастието. Със звуковете хората улавят свелината и я отпращат в интимността на духа, в медитативното сливане на разум и емоция. Защото за японеца музиката е безсловесна мъдрост. Звукът е проникване в потъналата в тайнствено мълчание вселена и вливането й в слушащата и съзерцаващата я душа. Съзерцанието е среща в гледането, осъществена чрез вътрешно зрение, чрез вътрешно съзвучие. Любовното отдаване в гледането е освобождаване и самопораждане, най-висше любовно познание. А музиката е безмълвното съзерцание на звучащото битие. И както казва поетът Миязава Кенджи: "Свири от все сърце на органа от светлина, която цялото небе изпълва..."

 

Петър Пламенов

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник