12-18.12.2001
Год. 11
АКАДЕМИЧЕН ЖИВОТ
Филологическите семинари в Софийския университет
Семинарите в Университета очевидно възникват, за да запълнят празнините в иначе стабилно структурираното около програми и специалности негово пространство. Необходимост от някакво нерегламентирано в учебния план говорене явно изпитват както студентите, така и техните преподаватели. Вероятно това е причината през последните години във Факултет по славянски филологии на СУ да функционират три различни семинара - създаденият от преподаватели, за да обсъжда съществените явления в хуманитаристиката "По повод...", където обаче винаги присъстват и студенти; създаденият от преподаватели "Алтернативни идентичности", чиято цел е да въвлече студентите в едно извънаудиторно говорене, и създаденият от студенти "Малка носовка", където преподавателите присъстват като слушатели. За това кое предизвиква възникването на семинарите и кое предопределя облика им разказват самите те.
"По повод..."
Доц. Румяна Евтимова, зам.-декан на Факултета по славянски филологии и ръководител на проблемната група на семинара:
Семинарът "По повод..." си има вече "история" и когато се връщам назад, чак в миналия век, си спомням, че първите думи за него се чуха през есента на 1999 г. Аз сега трудно ще определя авторството на идеята, но със сигурност "виждам" няколко лица: на Валери Стефанов, на Величко Тодоров - останал докрай неуморен и пълен с идеи, на Огнян Ковачев. Представата ни постепенно се избистри, когато събрахме т. нар. "проблемна група", която трябваше да осъществи идеята. В тази група са обединени колеги, заявяващи най-важните акценти в нашето филологическо пространство: езиковеди и литературоведи, българисти, слависти, русисти. От самото начало определихме стратегията - да се опитаме да интегрираме отделните филологически сфери, да "сговорим" отделните дисциплини. Искахме да се опитаме да постигнем нов тип общуване, излизайки от затвореността на преките си професионални интереси и занимания. Тази диалогичност се осъществи първо на ниво "проблемна група".
Започвахме нещо ново, търсехме подходящо заглавие. И това, с което семинарът дойде в научния живот на нашия факултет, мисля, че ни го "подари" Николай Чернокожев. Когато умувахме на една от първите сбирки, той просто го "закова". Харесахме го, беше мобилно, отворено, с очакване. Така се заредиха сбирките, по предварително съставен план, разпределен по семестри. Имаме сбирка поне веднъж в месеца, понякога програмата е бивала и по-наситена. Така че, сега тече вече петият семестър. Обикновено сбирките са в четвъртък, има предварително огласяване, покани, афиши, както си му е редът, има и конкретен водещ. Върху него "ляга" цялата подготовка, той "изнася" и самата сбирка. Оказа се, че най-добре се чувстваме в 160 аудитория на нашия факултет, там атмосферата е работна, пък и е приятно студенти и преподаватели да седят едни до други, да се виждат и чуват отблизо. Посещаемостта е спонтанна, т.е. никой не ходи "под строй", но много ме радва интересът на студентите и докторантите. Те, разбира се, най-често са слушатели - знайно е, че монологичната форма владее нашето филологическо обучение и преподавателят е свикнал със съдбата си да говори. Тук конкретният водещ има тази роля. Той трябва да поведе разговора и да постигне обсъждането на дадена книга. Ако трябва да "надникнем в кухнята", ще издам рецептата - все пак има персонални очаквания към някои от присъстващите, но какво точно ще кажат и как ще протече сбирката се разбира на място. Не се правят репетиции. За мен в това е и "чарът" - в изненадата. Пък и самата книга трябва да поражда желание за среща. Стремили сме се да откроим актуалното. Представяли сме и български автори, и преводни книги, като тогава са били канени преводачите, издателите. Моето лично пристрастие е към срещата с "живия автор". Може би дотук не стана ясно, че търсим най-новото в съвременната ни хуманитаристика, най-вече са ни гостували литературоведи и езиковеди, сред които Н. Георгиев, Кл. Протохристова, А. Хранова, Е. Мутафов, В. Тодоров, Р. Станков, Е. Добрева и др. Преводните акценти представиха книгите на Ю. Хабермас и Х. Р. Яус, а интегративният ни подход се илюстрира от сбирката "По повод..." книгата на Ц. Бояджиев "Нощта през средновековието".
Може би пропускам нещо, но, както вече отбелязах, това са повече от две години работа.
Предстои ни гостуване на Я. Милчаков, който ще дойде специално за нашия семинар. Вече имаме запланувани и други срещи. Семинарът е отворен, подвижен като организация, отреагиращ. Може би и с това се наложи в академичния живот. Шансът му е да поддържа любопитството към книгата, а от това сме мотивирани и всички ние, които го правим.
"Алтернативни идентичности"
Доц. Валери Стефанов, декан на Факултета па славянски филологии и основател на семинара:
Каква беше мотивацията за създаването на този семинар?
Семинарът "Алтернативни идентичности" възникна преди около четири години. Беше свързан, а и сега е свързан, с интересите ми към проблемите на идентичността. Оказа се, че този интерес се споделя от немалко колеги - преподаватели и студенти. Направихме семинара заедно с Милена Кирова и Амелия Личева. Така той се оказа средищна точка на лични ангажименти към определена проблематика и определен начин на общуване. Мисля за подобни семинари и като за необходима алтернатива към "програмно" подреденото пространство на Университета.
Как функционира той, какъв е моделът на провеждането му?
Семинарът обсъжда текстове, чрез които навлиза в проблеми. Втори вариант - той обсъжда проблеми и създава текстове "по тях". Най-добрият вариант - семинарът е пространство на едно различно, "алтернативно" и удоволствено говорене.
Кои са участниците в семинара?
В семинара участват студенти от различни специалности - не само от Факултета по славянски филологии. Едни остават за по-дълго, други за по-кратко. Има хора, които започнаха в първи курс и все още им е интересно да посещават сбирките. Мисля за Ида и Галена, например, като за "ветерани" на семинара.
Променя ли се семинарът във времето и кое налага тези промени?
Променят се хората и темите. Различните хора носят различен опит, понякога и различна реч. Задачата на семинара е тази - да събужда "алтернативна" реч в участниците. Реч, която е способна да изразява говорещия по един по-различен начин от всекидневните му автоматизми и от глуповатите "откровения".
Какво е мястото на семинара в системата на университетското образование, алтернатива ли е той на
класическия модел на комуникация между преподаватели и студенти?
За преподавателя, който води лекции, студентът е един доста мълчалив, направо "ням" персонаж. Семинарът е възможност той да проговори и да бъде чут. Да проговори откъм личното, откъм личния си ангажимент към определена хуманитарна проблематика. На изпита рядко се говори, там се "демонстрират" знания, което не е особено интересно. В този смисъл подобни семинари могат да се определят и като алтернативни.
"Малка носовка"
Васил Видински и Йордан Люцканов, основатели на семинара:
1. "Малка носовка" е студентски филологически семинар. Появи се през есента на 1998 г. с периодичност 1-2 пъти в месеца. Първата сбирка се състоя на 25 октомври. Причината за създаването на семинара бе банална: неудовлетвореност от завареното състояние в Университета. Академичният минимум се изпълняваше инертно; "нещо повече" - той е изключение, сякаш нещо покрай... Вярно че "Старобългаристичния салон" бе извън общата апатия, но той имаше ясни академични параметри (просто едно звено във Факултета може би си върши по-добре работата).
"МН" трябваше да заеме колкото структурна, толкова и идеологическа ниша. В началото започна от "неославянофилството", "неоавангарда", Балканите и медиевистиката. Впоследствие се изсули от световните си напъни и продължи еклектично с канонични български автори (поети-модернисти), далекоизточна екзотика (образованието в Япония, хайку) и модни мислители (Маклуън, Хабермас, Дерида), за да стигне наскоро до журналистическата тема: "Терор и теория".
Въпреки промените част от "МН" продължи да проявява интерес и предпочитания към "близката чужбина", особено към Близкия и Средния Изток. В общия неинтерес към тях (близките) долавяме провинциализма на родното културно мислене. За съжаление "Малка носовка" е твърде малка.
2. Важно е да се каже, че "МН" е изцяло и единствено студентска инициатива. На семинара винаги присъстват най-малко 15-20 души. Често идват и преподаватели, но само като слушатели, които задават въпроси и спорят редом със студентите (изключение е представянето на "Защо структурализмът не се състоя в Америка?" от Благовест Златанов). Благодарни сме на Амелия Личева, Миглена Николчина, Димитър Камбуров, Боян Манчев, Боян Николаев, Благовест Златанов, Бойко Пенчев и други преподаватели, че са проявявали интерес към нас.
Не всички разработки са били на нужното ниво, но едно нещо не може да се отрече - имаше продължаващи с часове спорове (къде безсмислени, къде - не) и винаги действителен интерес. Защо обаче някои от студентите бяха готови да представят своите курсови работи на преподавателите, но не се решаваха да го сторят пред "МН"? Възможните отговори са може би два: или "МН" се е възприемала като затворена, самозадоволяваща се общност, или въпросите на и отговорността към връстниците са по-стряскащи от тези към академичния авторитет. Сигурно и двете са верни.
След около 30 доклада и няколко инициативи нека споменем произволно четири: постоянното присъствие на Византийското и Възрожденското на семинара, специално направеният превод на "Differance" (Жак Дерида) от Еньо Стоянов и Дарин Тенев (1999), статията във в-к "Култура" заедно с философски екип "Проектория" - "Университетът: никой не знае защо" (2000) и последната сбирка с 3 разработки на тема "Терор и теория" (2001). Цялата история на семинара, някои от докладите, целите и новините се намират на адрес: www.nosovka.search.bg.
3. "МН" съществува вече 3 години. Причините могат да бъдат сведени до пет: естественото недоволство и болезненият стремеж за самоутвърждаване през късното юношество, учудващият (упорит) интерес към ученето, така наивната взаимоучителна метода и наложеното от условията в Университета необходимо самообразоване. Може би тези причини се оказаха по-силни, отколкото предполагахме.
