Брой 43

Литературен вестник

19-31.12.2001
Год. 11

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

 

Кое е Вашето литературно събитие през 2001 година?

Анкета с български литератори, критици, редактори и издатели

 

Симона Мирчева, литературен критик:

Най-напред искам да уточня, че не споделям кахърните концепции за съвременната българска литература, които ни я представят във вид на пълна изчезналост и нищо-та. Това е лъжа, по-скоро - удобна за говорене поза.

Мястото е малко, затова само ще изброявам заглавия. Аргументите ми за повечето от тях са конспектирани на страниците на списание "Егоист". Последователността не бива да се разбира като класиране.

"Моите" български книги от 2001-ва (две-три от тях излязоха на прага между 2000 и 2001, затова ги отнасям към отминаващата 2001) са: стихосбирката на Тома Марков "Героин.rec"; романът на Емилия Дворянова "Госпожа Г."; романът на Райна Маркова "Фани по опасните пътища на светлината"; декоративният мемоар на Любомир Милчев "Далматинецътъ Марципанъ"(правописът е верен, бел.авт.) и студиите му "Вещи и обнищвания в литературата. Литературният антиквариат"; стихосбирката на Петър Чухов "Провинции"; сборникът с разкази на Чавдар Ценов "Щраусовете на Валс"; продължаващите мемоари на Вера Мутафчиева и Георги Данаилов.

Преводните, които схващам като неделими от българската литература, защото заедно с границите на езика отместват и нейните собствени граници: "Карантината" на Льо Клезио в превод на Пенка Пройкова и Венелин Пройков; "Остатъкът от деня" на Казуо Ишигуро в превод на Правда Митева, "Сатанинско танго" от Ласло Краснахоркаи в превод на Светла Кьосева; "Лунен дворец" на Пол Остър в превод на Иглика Василева; "Хагакуре.Записките на самурая" от Ямамото Цунетомо в превод на Данчо Господинов.

Като стана дума за 2001-ва, няма как да премълча и едно печално събитие от сферата на задружния писателски живот: през изминалата година Сдружението на български писатели колективно се самоуби по политически и други глупави причини.

 

Силвия Чолева, поетеса, редактор в сп. "Сезон", програма "Хр.Ботев" - "Артефир":

Най-после! Годината, в която жените написаха толкова добри романи, че на мъжете не им остава друго, освен да го признаят. Ако са в състояние да преодолеят егоцентризма и самолюбието си! Излязоха романите "Емине" на Теодора Димова, "Синята стълба" от Елена Алексиева, "Фани по опасните пътища на светлината" от Райна Маркова, "Госпожа Г." на Емилия Дворянова, "Каталог на душите По" от Мария Станкова, а съвсем предколедно - дебютът на Йорданка Маргаритова "Лудници и храмове". Ех, дано не изпускам нещо от началото на годината - толкова отдавна беше...

Един мъж обаче достойно защити честта на съсловието си - Антони Георгиев с романа "Виена" успя да размърда летаргичното спокойствие на българското литературно живеене. Най-после провинциалното ни самочувствие беше разколебано, една книга предизвика дебат, а не както обикновено - хладно мълчание (ако е конкурентна) и хвалебствие (ако е на приятел или фактор). Харесвам тази книга. Още харесвам "Монолози"-те на Иван Теофилов, "Трите кошници" и поемата "Разчленяване" на Илко Димитров, "Щраусовете на Валс" от Чавдар Ценов, давам рамо на Димитър Кенаров за стихосбирката "Пътуване към кухнята". От преводните заглавия, които ми помогнаха да преживея годината, бяха Ролан Барт - "Записка за фотографията", Марк Странд - "Тъмно пристанище" и "Крачка преди мрака", Дора Валие "Изкуството: поглед отвътре", "Сатанинско танго" от Ласло Краснахоркаи, "Три гвинеи" на Вирджиния Улф. А почти на прага на Новата година - две детски книжки - "Малка нощна приказка" от Людмил Станев, илюстрации от Красимир Добрев, и на Иван Цанев "5 за 4", оформена страхотно, жестоко, яко, сооl и т.н. от Яна Левиева и изпълнена полиграфически от "Жанет-45". Ще бъда подозряна в пристрастие, но никога не съм твърдяла обратното. Ще ми се да са мои думите на Мадона (връстничка!), която преди дни на връчване на наградите "Търнър" за алтернативно изкуство се изцепи: "В тези времена, когато тактичността се поставя над честността, аз само казвам: Дерзайте, копелета!"

 

Проф. д-р Светлозар Игов:

В прозата ме впечатлиха романите на Райна Маркова, Борис Минков и Димитър Кирков. В поезията - книгите на Йордан Ефтимов и Илко Димитров. Ретроспективните книги на Валери Петров, Иван Динков, Николай Кънчев и Иван Цанев в известен смисъл канонизират едно отдавна утвърдено и от читателите, и от критиката литературно присъствие. С романа си "Пола" и есетата "Протоколи за другия" авторът на "Храмови сънища", "Езикът и неговата сянка" и "Островът на копрофилите" Златомир Златанов отново потвърждава, че е може би най-значимият изразител на новите тенденции в литературата през последното десетилетие.

 

Марин Бодаков, поет, редактор във в. "Култура":

Българската 2001 година разпарчетоса писателските общности. Да не скърбим за тях.

Литераторската намеса в аферата "Иван Бориславов" показа, че писателите у нас удържат професионалния си статут предимно чрез постоянни прегрупирания в плана на актуалната политическа конюнктура. Днес българският писател се (само)разпознава като такъв, само ако бъде назначен от поредната управляваща партия или ухажван от всекидневната, постмодернистки безотговорна медиа. Прочее, публичността на българския писател обичайно се развива по оста на конформизма: колкото по-видим, толкова по-приспособим към политическите превратности (и понякога виртуозен в детайлите на компромиса). Ескалиралите тази година чудовищни дискурси - като писането "Александър Томов", поведението "Марин Георгиев" etc. - отново подрязаха кълновете професионален писателски престиж, проявявайки липсата на автентична политическа и морална идеология в него.

Ако у нас съществуваше реален пазар на литературните ценности, нямаше да бъдем "смаяни свидетели" нито на безсрамната афера "Бориславов", нито на конфузната идея за отваряне на писателските досиета...

Разбира се, отделни писатели отказаха да бъдат употребени от политиката и ясните им жестове заявиха на обществото, че писането може да бъде просто занаят. И то приличен занаят! Този (плах) поврат в писателската чувствителност е непренебрежим за културната ситуация у нас факт.

(...)

А публикуваните наскоро творби на Емилия Дворянова, Елена Алексиева, Теодора Димова, Мария Станкова, Райна Маркова, Златомир Златанов, Антони Георгиев, Владимир Левчев, Борис Минков и др. ми дават основание да смятам, че в жанров аспект 2001 е българската година на романа.

Първата от 1989 г. насам.

(...)

Вместо коледни пожелания за спокойна година преписвам парче от Чоран:

"Изворите" на един писател са в неговия срам; който не ги открива у себе си или му бяга, е обречен на плагиатство или критика".

 

Владимир Зарев, белетрист, гл. редактор на сп. "Съвременник":

"Евангелието на сина" от Нормън Мейлър, "Пещерата на Просперо" от Лорънс Дърел, "Сърце тъй бяло" на Хавиер Мариас, "История на китайската мисъл" на Ан Чън, повестта "Иване" на Иван Голев в сп. "Съвременник" и романа на Георги Величков "Ти не си такъв", който ще бъде публикуван в списание "Съвременник".

 

Мирела Иванова, поетеса, литературен наблюдател на в. "Капитал":

През тази година прочетох толкова много книги, колкото през последните пет взети заедно. Някои, които ми се струваха събития, вече съм забравила. Други сякаш ме предизвикват да ги препрочета Последните книги на Паулу Коелю и Маргарет Атууд ми припомниха за предишните им книги. Няколко български поети също ме зарадваха. Няма да изброявам много имена, най-вече защото имената са известни. Но ще назова името на дебютанта Иван Симеонов и стихосбирката му "Неприлична калиграфия". Пристрастна съм и към романа на Алек Попов "Мисия Лондон", който претърпя две издания. Със сигурност има още много хубави книги, които пропускам в тази анкета, но без съмнение не съм ги пропуснала на страниците на "Капител".

 

Елка Димитрова, поетеса, редактор в "Литературен форум":

Откритието за мен през 2001 година беше романът на Теодора Димова "Емине". Не като "женски" и не като "психологически" роман . (Впрочем не е маловажно, че текстът със симптоматична последователност бива определян по негативен път именно в тези посоки. Но това май си е проблем на българската възприемателска среда и нейното пристрастие към мисленето в готови модели.) За мене това просто е един от най-добрите белетристични текстове, писани на български. Без да е авангарден и без да е претенциозен, той е изключително модерен. Може би - защото залага на дълбочината, търсена без страх от потъване и изгубване, дълбочината на незащитеното и всеотдайно пребиваване в неразумната хармония на душевното.

 

Доц. дфн Милена Кирова, литературовед, преподавател в Софийския университет:

Самата дума "събитие" започна да става неадекватна на това, което се случва в българския литературен живот през последните - вече десетина - години. "Събитие" предполага в някаква степен единна, обобщена, представителна позиция на оценка, а такава вече не съществува. Това, което представлява "събитие" за част от критиката и четящата публика, остава невидимо, неизвестно и по-важното - непожелано - за другата част. При добро желание можем да разберем този ефект като плурализъм на литературните отношения, но в същото време и като един особен "инат", в който се е втвърдил посттоталитарният преход. Литературният текст се разбира и оценява от позицията на възможността да се вчувстваме в него, като намерим и потвърдим себе си, да се слеем в сладостта на личностното отражение/потвърждение. Достатъчно е да видим как изглежда всеки път новогодишната анкета на ЛВ. Повечето от отговарящите гледат да похвалят свои приятели или наричат "събитие" книги, които са им известни по паралитературни причини. Събитието се е превърнало в съ-битие, нещото-с-което-живеем, само че отвъд границата на естетическите категории за оценка.

И понеже все пак трябва да дам някакъв отговор на поставения въпрос, предпочитам да дефинирам една вече-традиция в развитието на българската литература. Банално е да припомням, че белетристиката и по-специално романът не е нейната силна страна. Преди няколко години се стигна дотам, че критиката задълба във "вулгарната" проза на Христо Калчев. В същото време обаче се очерта началото на един "женски" щурм, който през тази, 2001, година вече получи достатъчно ясни контури. Това са четири книги - много различни, за да ги наречем единно явление: "Госпожа Г." на Емилия Дворянова, впечатляващият дебют на Теодора Димова с "Емине", "Каталог на душите По" от Мария Станкова и "Фани по опасните пътища на светлината" от Райна Маркова. Няма да бъде пресилено, ако кажа, че общото между тях е в опита да се търсят алтернативни пътеки за българската романна традиция и алтернативни позиции за идентификация на повествуващия субект. Продължавам да мисля, че надеждите за промяна и обновление на българската литература се крият в усвояването на нетипични, включително маргинални, позиции на художественото преживяване.

 

 

Пламен Антов, поет и литературен критик:

Затруднявам се да посоча голямото, безспорното литературно събитие на 2001 г. Като че ли най-близко до него са две начинания на Светлозар Игов. Можем да кажем, че най-сетне през тази година стана факт неговата "История на българската литература" в пълния си обем - от старобългарския лапидариум до ден днешен. Всъщност голямата заслуга на това респектиращо дори само с обема си усилие е, че за пръв път българската литература е посочена като една гигантска мегатворба със свой собствен, иманентен сюжет, конфликти, персонажи. Специално внимание заслужава опитът за революция в периодизацията (според мен успешен; но за това по-подробно друг път). Второто събитие е амбицията на Игов да конструира между кориците на една антология образа на българската поезия на 90-те. Въпреки всички забележки, които можем да имаме както към концепцията на антологията "Началото на века. Най-нова българска поезия. 1989-2001", към присъствията и отсъствията в нея (впрочем неизбежни при подобен род начинания), така и към коректорската работа над изданието, заслужава адмирации този пръв опит да се обхване поетическия образ на това особено важно десетилетие в цялото му разноезичие.

И още едно заглавие бих приближил плътно до представата си за събитие - "Нощта през Средновековието" от Цочо Бояджиев. Това е книгата, която увенчава истинския ренесанс в медиевистиката, на който сме свидетели през последните години. Книга, за която клишето "на световно равнище" прозвучава с цялата си първична автентика.

Бих акцентирал също върху продължаващия и през 2001 г. възход на българската "женска" проза - процес, в който искам да отделя първия роман на Теодора Димова "Емине", втората книга на Райна Маркова "Фани по опасните пътища на светлината", "Госпожа Г." от Емилия Дворянова, "Каталог на душите По" от Мария Станкова. Говорейки за прозата изобщо, не мога да отмина още няколко заглавия: "...И други истории" от Георги Господинов, "Мисия Лондон" от Алек Попов, както и появилите се в самия край на годината книги на Чавдар Ценов "Щраусовете на Валс" и на Любомир Милчев "Вещи и обнищвания в литературата".

Покрай поезията се изнизвам на пръсти, за да се спра на няколко заглавия в областта на металитературата - документалната книга на Катя Кузмова-Зографова за Чавдар Мутафов (със задължителен акцент върху чудесната полиграфия на изд. "Ваньо Недков"), евристичният нов прочит на Йовков от Милена Кирова, както и сборната книга на Митко Новков "БАРТвежи", представяща за пръв път "съборно" този завидно енергичен и разножанров автор, чието творчество е само по себе си въплъщение на духа на постмодерността.

Говорейки за случилото се през 2001 г., непременно бих искал да похваля един издателски подвиг - набиращата скорост поредица "Нова българска библиотека" на великотърновското издателство "Слово". Събрала едно до друго имена като Васил Попов, Георги Марков, Иван Пейчев, Иван Цанев, Николай Хайтов, тя представлява най-сигурното опровержение на всички онези прекалено лесни подмятания за десетилетията на социализма като мъртва ивица в българската литература.

И понеже става дума за събития, ще завърша с едно тъжно и едно щастливо събитие, белязали самия край на годината - смъртта на поета Георги Рупчев и предлагането на Радичков за Нобелова награда. (Дано догодина имам повод да започна отговора си на анкетата от там, където свършвам сега!)

 

Митко Новков, критик, редактор във в. "Култура":

Най-важното литературно събитие на 2001 година бе, парадоксално казано, кризата в радиото. С разразяването й се видя, че българската литература, въпреки карнавала на 90-те, все още не се е отръскала от старите си рефлекси на обслужващ политическото, идеологическото и въобще властта персонал. Изявиха се комплексите за непълноценност и рефлексите на слугинаж, характерни за пишещото съсловие от преди 10 ноември, които мислех, че вече са изчезнали. Разбира се, трябва да подчертая за честта на "занаята", не всички се впуснаха да слагат пранги на свободното слово. Ръководството на Сдружението в лицето на Емилия Дворянова, Николай Кънчев, председателя Михаил Неделчев, Пламен Дойнов, както и по-младите му членове заеха съвсем достойна позиция. Което навява размишлението дали не е редно да се помисли за някакво диференциране - било вътре в организацията, било по друг начин, защото в настоящия си вид, разделено на две фракции със съвсем различно усещане за обществено поведение, с абсолютно недосягащи се естетически критерии, Сдружението на български писатели е на практика нефункциониращо. А това, според мен, не бива.

Иначе прави впечатление добрата белетристика, появила се през 2001 година, много повече от предишни години, когато поезията преобладаваше. Едно от вероятните обяснения е, че радикалните промени в България вече имат нужда от друго обговаряне - по-бавно, по-обмислено, по-широко, ако щете. Времето на поетическите емоционални импулси, изглежда, отмина, дошло е време на по-рационалното прозаическо описание на българското. Което със своята напоследък тотална подлудналост, май наистина има нужда от трезв и по-дълбоко анализиращ го поглед.

 

Иван Теофилов, поет и драматург, гл. редактор на сп. "Сезон":

Ако приемем твърдението на Ъпдайк, че културата е витрината на всяка нация, сигурно стъклото на нашенската витрина или липсва, или е опушено като за наблюдение на лунно затъмнение.

Една възможна метафора.

Иначе не можем да се оплачем: никога не сме имали такъв вестникарски и издателски бум, книжни борси ала Илиенци, книжен пазар ала площад "Славейков" с шмугнатата там скулптирана скамейка с умалените скулптирани фигури на апатично зареяните Славейковци. И целия антураж от естрадни, фолк, ТВ, журналистически, университетски, естетстващи, експериментиращи, полемизиращи, политиканстващи ... всякакви ЗВЕЗДИ. И всички борбено настроени и яко загърбили "автоматичната метла на времето" на Багряна.

И все пак към човешкото ни време бих прибавил развълнувалите ни юбилейни празници на чудесните поети Екатерина Йосифова и Иван Цанев.

И книгата "Вигматите на Орилиа" на Александър Бандеров с малко скептичното и изненадващо мъдро съдържание.

И новата белетристична книга "И други истории" на Георги Господинов (наистина за завист!), с нейния естествен и талантливо прецизиран език, в която авторът отново уверява, че тайната на абсурда е заложена в ситуациите, а не в изчанчените думи и помпозни метафори на нароените ерзац-абсурдисти.

И деликатно разгневеният и впечатляващ анализ в "Разчленяване" на Илко Димитров, който след наградената му книга "Паркът" още повече ни убеждава, че имаме среща с един напълно изграден поет.

И живото, иронично и освободено слово в "Поправка на талисмани" на Кристин Димитрова, която по най-непринуден начин заставя читателя да разтвори широко ума и сърцето си.

И изненадващо излезлите наведнъж (какъв шанс!) две поетически книги "Зими и лета" и "Внимателно" на Силвия Чолева, стигащи до най-възможния праг на възбудимост ... до пълната стойност на преживяното.

И накрая удоволствието, което изпитах с книгата "Еросът на невъзможното" на Александър Едкинд с любопитната и смайващо обширна психоанализа на руския модерн...

 

Михаил Неделчев, литературен историк и критик, гл. редактор на сп. "Демократически преглед", председател на Сдружение на български писатели:

Основно събитие на 2001 г. в негативен план бе опитът на писателската общност да се самоубие колективно с безумното участие в конфликта в БНР. Книги - добри събития: романът "Госпожа Г." на Емилия Дворянова, сборникът "И други истории" на Георги Господинов. Добри събития в Пловдив: 70-годишният юбилей на Иван Теофилов и 50-годишният на Веселин Сариев (придружени от съответните книги-подаръци). Добро събитие в Кюстендил: юбилеят на Екатерина Йосифова, заедно с двете чудесни книги. Специално добро събитие в София: 60-годишният юбилей на Иван Цанев - с книгата, събрала стихотворения за него (по инициатива на Дьорд Сонди) и авторската му детска книжка във фантастичното оформление на Яна Левиева.

 

Владимир Шумелов, белетрист, гл. редактор на в. "Артфорум":

2001-а беше една относително равна откъм литературни събития година, която, отнесено към изградения вече от десетилетие у нас литературен модус, звучи успокоително.

От наистина сериозните институционални събития, които дават възможност за изкарването на една малка литература "навън", можем да отбележим издаването на сборника "Хубавите чужденки" във Франция, Фестивала на шотландската и българската литератури в София, Международната научна среща по българистика "Съвременни научни и образователни стратегии в българистиката" (21-22 септември) в София, дебата за досиетата в литературата, Жак Дерида в София, издаването на двете антологии на българската поезия - от НДК и под съставителството на Св. Игов, различни конференции и симпозиуми в столицата и провинцията, различни преводни заглавия ...

Ето и няколко заглавия на български автори, които трябва да бъдат запомнени: "История на българската литература" ("Сиела") от проф. Светлозар Игов, "Поправка на талисмани" ("Пан") от Кристин Димитрова, "И други истории" ("Жанет-45") на Георги Господинов, "Внимателно", "Зими и лета" ("Жанет-45") на Силвия Чолева, "Фани по опасните пътища на светлината" ("Стигмати") на Райна Маркова, "Опера нигра" ("Анубис") на Йордан Ефтимов, "Госпожа Г." на Емилия Дворянова, "Ляво и литературно" на Владимир Сабоурин, "БАРТвежи" на Митко Новков, "Праг зад вратата" на Снежана Иванова, "Мисия Лондон" на Алек Попов...

 

Маргарита Бойчева, тв-предаване "Кръгове":

Нашата номинация е романът на Теодора Димова "Емине".

 

Борис Минков, белетрист, критик, сп. "Страница"

Чувствам се твърде неудобно в необходимостта да изброявам литературните събития на годината, защото процедурата, по която това става, неминуемо прилича много на разбойническо правораздаване. По-лошото обаче е, че рефлексът от съставянето на списъци, включващи едни и изключващи други, се пренася и към други (извънновогодишни) жанрове като рецензии и годишни прегледи. И в един следващ момент ореолът на споменаването измества чара на прочитането.

През изминаващата година имахме възможност да прочетем няколко много добри белетристични книги, при това прави впечатление и разнопосочността на техните търсения: "Фани по пътищата на светлината" на Райна Маркова; "Решения" на Мирослав Димитров; "Емине" на Теодора Димова; "Щраусовете на Валс" на Чавдар Ценов; "И други истории" на Георги Господинов; "Госпожа Г." на Емилия Дворянова; "Пола" на Златомир Златанов. (Ето как и в съвсем леснозащитимия избор се усеща "списъчният" синдром, доколкото всички тези книги са на две издателства. Но това е.)

Признавам си, че наблюденията ми за поетическите книги през годината са много бегли. Но много ми допада "Героин"-ът на Тома Марков и антологията на Екатерина Йосифова "Сто стихотворения".

Искам да спомена още две книги в областта на хуманитаристиката, които харесвам: "Ляво и литературно" на Владимир Сабоурин и "Картини на бъдещето, картини на миналото" на Антония Колева. Те впрочем са любопитни в своите противоположни първоначални гледни точки, като същевременно са книги, които изминават дълъг ход от изходните си позиции: едната тръгва от критическата теория, а другата - от тълкуването на реторическите нагласи на историческия текст.

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник