Брой 1

Литературен вестник

9-15.01.2002
Год. 12

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

ПЪРВИ СТЪПКИ

Кристин Димитрова

 

Първото ми стихотворение беше пасквил срещу учителката ми по биология в гимназията. Обичах този предмет и доколкото някога съм имала конкретни планове за бъдещето, ясно се виждах с микроскоп в ръка край клетки със зайци. Веднъж по време на час, докато моя съученичка се пържеше на дъската, неусетно се унесох в тихи занимания. Бях отворила учебника по литература на снимката "Любен Каравелов и другарите му" и им рисувах дълги коси и китари в ръцете. Оказа се, че съвсем малко е нужно на вдъхновените им, съзаклятнически лица, за да се превърнат в рок-група. Явно учителката бе забелязала непривичното ми увлечение, защото внезапно чух:

- Кристин! Предай си учебника!

Подадох й учебника си по биология. Тъпо, тъпо. Не можеш да надхитриш учителка с двайсетгодишна практика и подострено с червилце раздвоено връхче на устните.

- Не - каза тя - ДРУГИЯ учебник.

Взе го, спря й се дишането, и зачервена ми обеща, че ще си го получа чрез директорката. От този ден нататък за мен по биология настана Рагнарок или епохата на тройките. Учех от сутрин до вечер цикъла на Кребс, през час ме изпитваха и на този фон останалите предмети съвсем избледняха. Вече ме застрашаваше не една, а много матури. Бях отчаяна.

Една вечер, когато се ударих в дърото, баща ми каза: "Виж какво, не е толкова страшно. Добре, тя ще ти остави тройка и ще ти попречи да следваш. Тогава аз ще те назнача за инкасаторка, защото съм в енергетиката. Ще отидеш при твоята учителка и ще й отвинтиш бушоните. После тя ще подаде оплакване и разбира се, ще те уволнят. Но аз пак ще те назнача, защото съм в енергетиката. И ти пак ще й отвинтиш бушоните."

Идеята беше прекрасна и възстанови ако не успеха, то със сигурност волята ми. Към края на годината написах "Ода за биоложката". Вложих толкова сърце в описанията, че ако ме бяха хванали сигурно щях да си я получа чрез Министерство на образованието. Сега, като си помисля, струва ми се, че вървеше в ритъма на "Хайдути" - здрав, проверен в борбата. Навярно така се предава традицията.

Това е историята на първото ми стихотворение (гениално, но за щастие безвъзвратно изгубено) и на най-сериозният ми опит да се изплъзна по посока на природните науки.

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник