Една книга от библиофил за старите детски книги. Много неща научаваме от нея за детската книга:

- че за такава в съвременото й разбиране говорим от средата на 19 век, от времето на реформаторските педагогически движения в Европа, за ролята на Реформацията, за лаицизирането на букварите и разни други неща като:

- Какви игри са забранени за деца?

- Зарчетата, верфели?, картите и да плуват във водата [въпрос-отговор от Малкото огледало (1771)]

И един прелюбопитен цитат от Didactica Magna на Комениус:

Мнозина сме, които излязохме от училища и академии без истинското образование дори и да ни е докоснало.

Жива вода, Из българската литературна класика за деца, съст. Светлана Стойчева, изд. Фондация Про скола булгарика, Будапеща, 2000, 175 с.

Когато обикалях по книжарниците, за да разглеждам детските книги, забелязах неугледността на христоматиите. Презентируемата извадка от литературната класика за деца открих в библиотеката на Унгарския културен център. Четейки я, ми направи впечатление, че една част от прозата е предрешено стихотворение. Нейде из полето, нейде зад Балкана някога живяла рунтава Лисана. Една спретната, мила, умилителна книжица. Издава се с материалната подкрепа и на всички заделили 1% от личния си данък, за да подпомогнат дейността на фондацията.

Лао-дцъ, "Дао де цзин", превод от китайски Мария Арабаджиева,изд. Мириам-София, С., 2001, 199с., 5 лв.

На път от Трявна за Ловеч, на автогарата в Габрово, когато се твърдеше, че пътищата били непроходими и нямало да мога да стигна до Ловеч, зърнах тази книга на автогарата. Нямах достатъчно пари да си я купя. После пообиколх Славейков, докато я намеря.

Книга за пътищата (ни/ми).

Пътят от едната дълбина към друга е неизповедима.(1) Когато в страната цари безпорядък, изискват любов към родината.(18)

Пътят на мъдрия е действие без насилие.(81)

Преведена, предговорена, следговорена, съставена, оформена графично от Мария Арабаджиева. С оригиналния текст на китайски.

"Антология на 4. поколение поети", Съчуанско издателство за литература и изкуство, Чънду, 2001

Сборникът дава шанс на новите или неизвестни поети, които тихомълком се появяват, след като краевековната глъчка на манифестите и творческите групировки в Китай утихва. (Обединението "Фейфей" скандално безшумно се саморазпуска, членовете на групата "Студентска поезия" чисто и просто се дипломират и т.н.) От внимание към поетическата мисия или защото е в цайтнот, този път критиката посочва авторите с един почти статистически термин. Освен като разнообразни адаптации на модерното и постмодерното, представените стихове звучат някак приглушено, делнично-лирично и самовглъбено. Оттук и големият въпрос, през призмата на който може да се прочете всяко стихотворение: Дали охлювът на корицата се прибира в себе си или скоро ще подаде дългите си очи?

Николай Фол, "Сватбата на Мишока Мики", изд. Хемусъ, 1935, 46 с., 30 лв. (нови 5лв.)

Намерих тази книга в едно мазе-книжарница за стари книги. Харесах ми пожълтелите й листа. Как Мишока Мики, омагьосаният принц, успява да спечели ръката на китайската принцеса Тики-Тики, като преди това надхитря двата великана, отрязва огнените зъби на дракона Ху-Ху, после ризобличава измамата на Вей-Хай-Вей, като успява да накара лъжеца да говори истината. Накрая чудесата са възможни, където има справедливост. Прекрасната принцеса Тики-Тики се омъжва. И приказката свършва.

(Да вметнем: в нея от време на време се замислят, с изключение на Принцесите - първо: според дворцовия обичай една принцеса не бива да се замисля и второ: те са толкова умни, че никога не се замислят.)

Дж.К. Роулинг, "Хари Потър и философския камък", пр. от английски Теодора Джебарова, изд. Егмонт България, С., 2000, 264 с., 4 лв.

За пръв път чух за Хари Потър в Унгария на писателския семинар на Як, дето си бил осиновил един як от зоологическата градина. Откъдето и да се тръгнеше, все се стигаше до него. Реших, че никога няма да прочета този продукт на масовата култура. Докато веднъж през ноември случайно не прочетох първия абзац, където се прочетох. Една от книгите, която ще чета и ще се вчитам.{Като унгарския Кундера или българския Куелю (Алхимикът, Вероника решава да умре)} И все ще откривам по нещо ново. Разговорът, който проведохме с Яна и Борис, се оказа, че се е полузаписал. Мислех да го оформя като репортаж от мястото на събитието. Не успях.