16-22.01.2002
Год. 12
СЦЕНА
Off-Off Broadway има своята Майка, своята Кухня и своята Църква
Снежина Петрова
В края на миналата година Снежина Петрова, една от най-интересните и търсени български актриси днес, след успешните си участия в "Опасни връзки" по Шарл дьо Лакло, "Идиот" по Достоевски и "Жени на ръба" по Педро Алмодовар (реж. Десислава Шпатова) и "Монолози за вагината" от Ева Енслър (реж. Галин Стоев), прекара повече от месец в театрален Ню Йорк. Предлагаме ви нейния разказ за това пътуване.
Broadway - едно опростено определение за хора, които не са имали шанса все още да бъдат на това място:
Централно авеню в Манхатън, Ню Йорк. Преминава по дължина на целия Манхатън и го разделя на източен и западен. Толкова е дълго и променящо облика си на всеки четири преки, че не можеш да му дадеш определение - има и бляскави, и много западнали участъци. Най-вече се свързва с театралния живот на Ню Йорк. Повечето театри не са разположени на самия Broadway, но щом в тях се играе, пее или свири те автоматично преминават в някои от трите категории Broadway:
In Broadway - за мюзикъли и комерсиални спектакли; скъпи билети; огромни бюджети; програмиран успех; атракция; задоволява средния вкус към зрелището, съчетано с висок професионализъм на изпълнителите; зашеметяващи театрални зали;
Off Broadway - престижни сцени за спектакли и мюзикъли с по-ниски бюджети; високи цени на билетите; задоволява вкусовете на малко по-взискателна публика от туристическата и детската; чудесни театрални пространства;
Off-Оff Broadway - сцени - от приспособени частни апартаменти, църкви и бивши складове до модерни зали; предимно за експерменални проекти; ниски бюджети; места за творчески провали, дебюти и открития; ниски цени на билети; пълни салони с отворена и толерантна към всеки агресивен опит публика от познавачи; талантливи и посредствени, екстравагантни и семпли спектакли; свобода на действие; любопитство към чуждите култури; местата, където прекарах месец и половина и се запознах с директори, продуценти, артисти и режисьори; места, каквито в България нямаме, опити, които нямаме смелостта да си позволим; истинското начало за всеки един творец и търсач на силни театрални усещания - аз съм един от тях и ще се опитам да говоря за тези Off - Оff Broadway сцени с надеждата, че някой ден и ние ще имаме възможностите и потребността да изградим нашата Off-Оff територия.
Off - на разстояние от, далеч; отдалечаване, отдалеченост;
Аз съм off. - свършен съм, заминал съм си;
В комбинация с определени думи може да означава и богат, състоятелен, странична улица, погрешно, несъществуващ, мъртъв сезон, много малка вероятност, малко смахнат, на пресекулки... Ако пренесем всички тези значения в изкуството, този образ ще ни изплаши и направи подозрителни и предпазливи. Но ние вече нямаме какво да губим и е време да вкараме в речника си и понятието, фиксиращо този "заден двор", в който можем да работим заради самата работа, заради шанса да открием себе си в реквизита на театралния антиквариат. Може би малко смахнати, с малка вероятност за успех, погрешни и съществуващи само в своя собствен сезон, са продуктите, от които имаме нужда не само като хора, правещи театър, но и като зрители. Нашият театър е толкова рутиниран и пресметнат в битката си за съществуване, че малко честни провали биха му се отразили животоспасяващо. Защото ужасът от провал е сковал импулсите ни и в принудата да доказваме с всеки свой опит правото си на живот, забравяме, че в изкуството има и по-вълнуващи моменти, от тези да си признат, да постигаш всеки път завидно занаятчийско ниво и да пълниш салоните с безкритична, пасивна публика. Това е моето лично усещане и моят мотив да напиша нещо за местата, които открих в Ню Йорк и които не мога да открия в София.
La Mama Theatre - легендарен театър на 4-а улица. Носи името, дадено от поколения артисти, на своята основателка Елън Стюарт. Нарекли я Мама преди много години и досега не са я прекръстили. Тя е Майката на авангардния театър в Ню Йорк. В някои издания и "Майка Кураж". Първата черна жена, допусната през 60-те години в модните среди да работи като дизайнер; отхвърляна от черните за това, че не прави театър за тях, отхвърляна и от държавните институции за това, че не прави чисто американски театър, а по-скоро интернационален. След толкова години и толкова успехи никой не смее да й се противопостави, защото тя е митологията. На нейна сцена са започнали кариерите си Ал Пачино, Робърт Де Ниро, Ник Нолт, Сам Шепард, Робърт Уилсън, Харви Кайтъл, Мередит Монк, Питър Крейг и т.н. Тя води през 1965 г. Йержи Гротовски и организира неговите уъркшопове в Ню Йорк, тя води през 1979 г. Тадеуш Кантор, а през 1980 г. Питър Брук, тя открива за американците през 1962 г. Харолд Пинтър, както и азиатските театрални школи, аборигенското традиционно изкуство. Когато я попитах в какво вижда смисъла да прави интернационални проекти, тя отговори, че за нея такова понятие няма, за нея светът - независимо колко политизирано място е той - не се състои от държави, а от култури. Не съществуват и личности, а само отделни култури и хора, които ги изразяват най-добре. Тя рядко гледа представленията в театъра си и чете пиесите, които се поставят - доверява се на инстинкта си и досега той не я е подвел. Тя е първата американка, преминала Желязната завеса и осъществила връзката между Европа и Ню Йорк. Как е започнала - от нищото и твърди, че всеки може да направи това - свой театър, стига да го иска и да работи. Наема малко пространство през 1961, колкото кафене и там създава своя първи кръг от съмишленици. Финансира го със заплатата си на моден дизайнер, като е принудена да работи и на още пет места, за да издържи финансово. Арестувана е за незаконнна дейност, защото да правиш театър в жилището си е било все още табу. Подслонява хора от цял свят и се грижи за тях като майка. Живее на последния етаж в основната сграда на театъра. Впоследствие успява да присъедини към театъра и съседната сграда, където понастоящем се намират двете по-големи сцени на La Mama Тheatre. Прави го, защото Бог иска от нея да го прави. Да се обичаме - това изтъркано клише, превърнато в нравствен закон, който тя следва неотстъпно, е тайната на успеха й. Не си я представяйте като милосърдна сестра. Тя излъчва такава воля и сила, че да общуваш и работиш с нея не е никак лесно, ако нямаш нейната мотивация. Не допуска лесно до себе си, въпреки че можеш да я видиш всяка вечер в залата с прочутата камбанка, с която тя лично дава начало на всяко представление в своя театър. Не отказа и срещата си с мен и дългото интерю, което ми даде, въпреки че имаше рожден ден и през цялото време й звъняха от цял свят. Предостави ни безплатно една от своите зали и каза да се чувстваме свободни да направим нещо в нея. Съвместно с Десислава Шпатова направихме първото представяне на новата пиеса на Милена Фучеджиева "Дзен порно" на английски. Елън Стюарт не стои в Ню Йорк повече от две седмици и на 80 години намира смисъл да пътува редовно по цял свят и да прави своите малки и големи открития. Благодарение на жеста й и аз имах щастието да се почувствам принадлежна на една чужда културна ситуация - ситуация, която те стимулира и освобождава от страхове. Когато няма какво да губиш, можеш само да спечелиш - луксът да започнеш начисто.
The Kitchen - Кухнята
Център за визуално, музикално, танцово, театрално, филмово изкуство и литература, основан през 1971 в кухнята на Уди и Стейна Васулка - видео артисти. Попаднах там като гост на един от техните традиционни обеди - едновременно ритуал и средство за споделяне на личния опит. Темата конкретно този ден беше "11 септември и как се отрази на всеки един".
Казват, че това е Меката на авангардното изкуство в Ню Йорк. Членове на управителния съвет са Лори Андерсън, Мередит Монк, Ерик Богосян, Филип Глас. Техните проекти, както и някои спектакли на Мърс Кънингам и Робърт Уилсън са естетическата летва на The Kitchen. В центъра на селекциите са произведения с интердисциплинарен и експериментален характер. Реализирани са и съвместни проекти между американски и китайски, полски, мексикански, корейски артисти.
Днес The Kitchen се помещава в бивш склад за лед от 1880 г. на площ 16,500 square foot и се състои от две сцени, разположени една над друга, голям офис и архив, галерия, монтажно студио. Тук са две от най-големите и най-добри черни кутии в страната - оборудвани с най-нова техника и с мобилна среда.
Много популярни са неформалните срещи, организирани с различни цели, от които най-непозната за нас е приобщаването на хора, живеещи и работещи в района на театъра, към неговите инициативи. За тази цел са разработени и много съпътстващи програми за обучение на деца, за работа с лишени временно от права младежи, за гей общността, за работа с женския затвор, намиращ се в близост.
Сърцето на творческите срещи тук са тези традиционни обеди - символ на първоначалната идея за създаване на такова интимно пространство за правене и консумиране на изкуство. В тази връзка върви проект "Храненето като представление, провокирано от теорията на Джон Кейдж за звуковата среда".
Елиз Бернхарт, директор на The Kitchen: "Изкуството се нуждае от експерименти, за да върви напред. Чувствам, че ние строим основите на бъдещето... Нашата култура се нуждае от територия за експериментиране, преди да стане официална. Да експериментираш означава на бъдеш на първото стъпало на развитието си, когато чувстваш, че не знаеш точно какво ще се случи, когато се страхуваш и се изненадваш. Оставяме тази изненада в ръцете на артистите, които смятаме, че имат талант и визия за работата си. Останалото зависи от тях. Даваме им пространство за работа и им стискаме палци. Никой не може да знае как публиката ще приеме едно представление без репетиции, без траен опит и без допускане на грешки. Нашата работа е да чувстваме пулса на съвременната култура... Кухнята е най-уютното място в къщата. Това е мястото, където диалогът се случва, където хората общуват спонтанно."
Ерик Богосян: "The Kitchen е мястото, което дава свободата на артиста да експериментира, да опитва и ако се провали, ние го обикваме още повече. Смисълът е в усилието, в процеса и забавата от него"- позиция, която ние не познаваме.
DTW - Dance Theatre Workshop
Една по-млада културна организация, която в момента ремонтира и обновява своя театър в Манхатън и представленията им се играят на различни сцени в града. Това място е предимно за начинаещи хореографи и танцьори, но там не е лесно да попаднеш. Ако някъде можеш да видиш добър съвременен танцов спектакъл, това е в DTW. Хората от DTW са много отворени към международни проекти и поддържат програми за творчески престой и специализации на европейци.
Dixon Place
През 1986 Ели Кован жертва жизненото си пространство и го превръща в театър. Намира се на първия етаж на висока жилищна сграда в Манхатън и силно напомня будоар. Местата за публика са всякакви видове домашни дивани и фотьойли, осветени от старинни настолни лампи. Сцената е достатъчно голяма за камерно представление. Останало е място и за бар. Това е най-отворената сцена за дебюти. Всяка вечер играят по няколко души или трупи. Някои излизат на сцената за пръв път, други просто прочитат последната си пиеса, а има и такива, които само искат да изпеят нещо и просто да постоят пред очите на публиката. Невъзможно е да се намери свободна дата една година напред.
Danspace Project
В действащата църква St. Mark в East Village Лори Ъпричард издейства правото за ползване на основната зала, в която се извършват църковните служби, като театрално пространство. Селекцията е много прецизна, като се допускат най-вече танцови спектакли, концерти и представления с минимален декор. Публиката седи на възглавници по земята и се наслаждава на смесването на две сакрални реалности - тази, на религията и тази, на изкуството.
P.S.122
Сградата на едно училище е превърната в място за експериментални представления, състоящо се от две сцени. На спектакъла, който гледах, всички зрители бяха задължени да се събуят и да влязат в залата, така както влизат в дома си - боси. Това, на което бях свидетел, наистина може да бъде възприето само ако е част и от твоите лични проблеми - с една дума некомуникативен, стряскащ с откровеността си спектакъл, който имаш правото да напуснеш. Нито един зрител не го направи. Всички уважиха необходимостта на няколко артиста да изразят своите интимни терзания. Толерантност, несрещана по "нашите земи".
Location One
Нова галерия за съвременно изкуство, където присъствах на първия открит разговор, предаван по Интернет директно, между група изявени интелектуалци, сред които и Мередит Монк, на различни теми. Групата беше разнородна - и критици, и журналисти, и автори, и артисти. Тази вечер темата беше: "Изкуство и религия". Залата беше претъпкана, а интелектуалците просто говореха... за Бога... за мисията си... за работата си... И всичко това не беше никак безинтересно. И всички се изслушваха. Разговорът се състои. Всеки понеделник в 9 p.m.
И може би не случайно Off-Off Broadway има своята Майка, своята Кухня и Църква - това, което ни формира през първите седем години, това, което ни прави Хора и на последно място творци. Защото само един, отчаяно убеден в избора си човек, може да преодолее Off-Off на своя живот, да бъде щастлив, даже и никога да не стигне по-далеч от "страничната улица" и честно да прави своето си изкуство, така, както му подсказва... сърцето.
