Брой 3

Литературен вестник

23-29.01.2002
Год. 12

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

ПРИПИСКИ

 Рицар на родовата памет

Една книга за Здравко Дафинов

 

Георги Цанков, "Рицарят на родовата памет"Неотдавна издателство ЛИК предложи на читателите новата книга на литературния критик Георги Цанков - опит за портрет на арх. Здравко Дафинов - едно уникално явление в българската култура, непознат на обществото ни апостол на словото, който за своите деветдесет и една години е извършил неповторено в съвременното ни духовно пространство дело, при това в изключително трудните за него петдесет години на комунизма и въпреки тяхната идеологическа непропускливост.

Ако бях прочела само твърдението на Георги Цанков, че Здравко Дафинов е непознато за нашите мащаби литературно явление и един от най-достойните съвременни българи, щях да си помисля, че личният възторг на автора е направил от един архитект голям литературен изследовател и виден социален актьор в съвремието ни, останал по някакви причини зад сцената.

Текстът на неголямата по обем монография за Здравко Дафинов ми показа, че в определението няма нищо преувеличено, защото стореното от българския архитект, библиограф и литературен изследовател отказва всякакви рамки. С половинвековно закъснение сме изправени пред един от също тъй късно проявилите се наши възрожденци по дух и национална задача, който подобно на Софроний, отец Матей Преображенски или Петко Славейков е успял, въпреки социални или политически премеждия, за времето от тридесетте години на отминалия двадесети век до неговото последно десетилетие да създаде стъписващи поредици от книги - летописи, дневници, хроники и проучвания за големите представители на българската култура, духовност и просвещение на ХIХ и ХХ век. Без да е литератор по образование и без да е имал подходящите академични или университетски условия. С работен ден, изпълнен с други задължения и труд за прехрана на семейството, с едно важно "но" в положителна посока: че почти три десетилетия от всичките осем е прекарал в Народната библиотека, сред книгите.

Здравко Дафинов завършва школата за запасни офицери, където постъпва през 1934 година, а след това и Военното на Негово величество училище. На тези години, бъдещият архитект и библиотечен специалист е посветил началната част от разказа си за българската армия до 1944 година. Още сега се налага да кажем, че освен голямата серия от повести, документални хроники и летописи за големите фигури от българския духовен живот, Здравко Дафинов е написал три тома с дневници (вече публикувани), които разкриват лично преживяната от него "Истина за времето на комунизма" - страховито, разтърсващо, но и ежедневно четиво, разказващо ден по ден как са се изкривили съдбите на много българи, включително и на самия автор - гонен, преследван, безработен и унижаван, но незабравен от Бога, както твърди Георги Цанков, дори успял да материализира голямата си национална задача и след 1989 година да издаде поредиците си от книги. Но не благодарение на издателския интерес и далновидност, а защото основава издателска къща "Родина" на 25 април 1994 година и на преклонна възраст сам се грижи за трудовете си.

Българската култура, история и социология получават своите много ценни дарове, написани и издадени, тъкмо по възрожденски. Излизат трите тома от дневниците на Здравко Дафинов "Под диктатурата на пролетариата" (1944 - 1956); "Безвремието на комунизма", първа и втора част за годините 1956 - 1969 и 1969 - 1989. Много точно, аналитично, мъдро и пестеливо разказва авторът за времето, в което у нас е действала "Машината за смазване на души", специален раздел от монографията на Георги Цанков. Следва ги томът "Развиделявяне" (1989 - 1999) и Дафинов слага точка на петдесетгодишните си дневници, правени без мелодраматизъм и хленчене, със стоицизъм и достойнство. Хилядите им страници го нареждат сред големите имена на български будители, които никак не са ни излишни и през бездуховния ХХ век. Личният разказ на Здравко Дафинов за трагичната съдба на семейството му е построен върху широкото платно на българската национална трагедия в комунистическа държава. Събрани в едно изречение, стотиците страници на тази част от дневниците му, ни показват автора им като счетоводител в "Завод 12", а младата му съпруга Кети - като неблагонадежден кандидат за актриса в Радиотеатъра, защото баща й, едър собственик, има национализирани имоти от държавата.

Неволята отвежда Здравко Дафинов пред прага на Народната библиотека и от 2 декември 1953 година той обвързва професионалния си път и доживотните си усилия с книгите и с оптимизирането на библиотеките и библиотечното обзавеждане.

Дотук всичко звучи по-скоро технически и съвсем обикновено. Но този невероятен човек без грам агресия или видими амбиции, успява да завърши архитектура, да защити дисертация и да стане старши научен сътрудник, като публикува серия от трудове, отпечатвани не само у нас, свързани със значими библиотечни проекти, вътрешно архитектурни нововъведения и технически усъвършенствувания. В края на книгата на Георги Цанков ще намерим пълна библиография не само на литературните, но и на архитектурните и библиотечни трудове на Здравко Дафинов.

Повторно изчетох текста на Георги Цанков, за да подредя в съзнанието си поне основните трудове на това направо титаническо по обема си дело и установих, че във възхищението, благодарността и преклонението, което Георги Цанков засвидетелствува на своя изследователски обект просто няма възможност за преувеличение - две човешки ръце и един ум са направили толкова, колкото цяла Академия би могла да стори за десетилетия. Мисля, че Георги Цанков се чувствува по свой начин сразен от фактите, а те са, че всички ние години наред сме задминавали по улиците, не-познавали, не-възприемали един човек, който по неповторен начин е съвместявал в себе си по нещо от духовните и социални роли на творческите си обекти - от Матей Миткалото до Яворов, още когато е писал онези спомени, дневници и писма, издадени в т. I "Буржоазна България" (1913-1942) и т. II "Беломорски дневник" (1942-1944), заради които е могъл да си "изработи" дългосрочен престой в Белене и да не говорим за трите тома, посветени на комунизма, които са могли без затруднение да го пратят на бесилото.

От сутрин до вечер е работил в Народната библиотека, а в къщи е съхранявал ръкописите си. Не е стигнал до професура в архитектурната си кариера понеже му е липсвало подходящо политическо досие. Писал е повести и разкази, киносценарии, които не са видели бял свят, подкрепял е съпругата си, която не получава от живота дори неговите скромни и закъснели професионални възможности, но отказва да се пречупи или озлоби.

Почти непонятно е кога са правени проучванията, макар да ни е известно, че е кръстосвал страната десетки пъти.

Вече споменах, че литературното му дело обхваща документални хроники и летописи, посветени на живота и делата на най-големите умове и пера на България - от Матей Миткалото до Пейо Яворов.

Месеци след пенсионирането си през 1978 година Здравко Дафинов прочита "9-те дни в Дряновския манастир" и новите изследвания на проф. Александър Бурмов за необикновения наш възрожденец, отец Матей Преображенски. Така започва литературната си сага от дела, документи и анализи. "Монахът войн", посветена на отец Преображенски-Миткалото излиза през 1995 година. Прочутият ни възрожденец е представен в цялата си дълбочина и сложност, едно явление, което не се побира в калъпите на която и да е идеология, неотказал се от силната си вяра просветител.

"Монахът войн" е въведение към огромния опус, посветен на великите българи от "първото" и "второто" поколение между двата последни века: Петко Славейков и Петко Тодоров, Иван Вазов, Пенчо Славейков, Иван Шишманов, Пейо Яворов, Боян Пенев и Йордан Йовков. Начинанието е огромно и вече е завършено. Георги Цанков определя тази част от интелектуалното дело на Дафинов като "нова версия" на "Строителите на съвременна България" на Симеон Радев. Става дума за същата мащабност, за същия тип белетристичен талант и способност за психологически рисунък, както и за рядкото качество едновременно да се следи биографията, взаимоотношенията и ролите на съответната личност в историята, ведно с интелектуалното им дело, задачи и въздействие върху националния живот и българското духовно пространство, изследователски аспекти, които също получават своята плътност и дълбочина в сравнителното изложение. Но докато Симеон Радев е почти съвременник на описваните събития, Здравко Дафинов е ерудит и интелектуалец, който работи с архиви, документи и невероятна всеотдайност.

Георги Цанков убедено твърди, че написаното за Петко Славейков е епохален труд с непреходна научна стойност. "Титанът на Възраждането" - (Документална хроника за живота и делото на Петко Р. Славейков до Освобождението) получава високата оценка на проф. Тончо Жечев и проф. Веселин Трайков. През 1996 година излиза следващият му голям труд, "Демократи" (Документална хроника за обществено-политическата дейност на Петко Каравелов и Петко Славейков след Освобождението).

През април 1998 година започва да чете писмата на Вазов, а на 15 май 1999 година най-големият му труд в два тома "Патриархът" (Автентичният Вазов) вече е завършен. Какво е този светкавичен опус - компилация или недоносче? Отговорът на литературоведите, въпреки стотиците писания за Вазов, е категоричен: "Патриархът" на Здравко Дафинов е нов връх в изследванията за Вазов.

Същата категорична оценка получават и "Първостроителят на българската култура" (Документална хроника за живота и творчеството на Иван Шишманов) и "Хромият титан" за Пенчо Славейков. "Мълчаливецът" - хрониката за творчеството на Йордан Йовков не прави изключение от общата категорична оценка.

През 2001 година той е завършил хрониката за Боян Пенев и приема едно от най-големите предизвикателства на живота си - на възраст деветдесет и една години да приготви и документална хроника за живота и творчеството на Пейо Яворов. Приема надпреварата с времето и успява да се справи - бързо и блестящо.

"Рицарят на родовата памет" е книга - опит, както е написал в подзаглавието Георги Цанков, да се разкаже за една непомерна задача на голяма личност, каквато постното ни време въобще не предвижда. Като професионално изкушен литератор Георги Цанков има ясно съзнание за това какво означава да си животоописател и пръв оценител на непознатото досега в целостта си духовно усилие, което един съвременен възрожденец и феноменално продуктивен човек вече е представил в националното ни пространство. Успешният резултат му прави чест.

 

Магда Карабелова

Георги Цанков, "Рицарят на родовата памет", изд. ЛИК, 2001, 125 с.

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник