Брой 4

Литературен вестник

30.01.-5.02.2002
Год. 12

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

ПРЕМИЕРИ

Естетическа стъпка

 

В края на миналата година излезе преводът на един от най-известните трудове по естетика, "Философското изследване" на Бърк1. Книгата може да се включи в графата "Най-сетне и на български", в която хора от различни специалности изразяват вълнението си от факта, че в крайна сметка, след дълго чакане, могат да разполагат на собствения си език с произведение, чиято стойност е голяма в областта, в която те работят. Доколко подобна графа изразява някакво натрапливо усещане за липси и изостаналост и нужда от наваксване е трудно да се съди. Колко е продължило едно чакане за книга, чието първо издание е от 1757 година? Някои казаха, че книгата може да се намери и на английски, и на руски в Народна библиотека и не се развълнуваха. Последните две изречения би трябвало да насочат погледа в различна посока, проблемът не е в "най-сетне" или в неговата противополжност - "все едно", въпреки че те не бива да остават без обърнато внимание. "Обърнато внимание", това означава също, че ще става (или е ставало 355 години) въпрос за някакво несиметрично удвояване на вниманието, което е и удвояване на обекта, когато го оставим в неговата единност. "Обърнато внимание": естетика днес.

В края на трийсетте години на двадесети век Адорно заявява, че понятието за вкус е демодирано, че въпросите, свързани с вкуса, вече не са задавани и дори съществуването на субект, който може да отсъди, е проблематично. Подобни изказвания, от една страна, постянно констатират ситуация на кризис, в която дадена област да продължава да живее (веднага на ум идват изтърканите примери: Философия, Литература, Литературна теория, а в този ред лесно можем да впишем и Естетиката), а от друга (отново първата, но обърната), чрез посочването на конкретни проблеми, правят възможно мисленето и преосмилянето едновременно на собственото "днес" и на корпуса, корпус и във военното значение на думата, наречен "традиция".

Няколко са "традициите", в които можем да впишем това съчинение на Бърк. Например тази на английската философия от седемнадесети и осемнадесети век, където сред другите имена са тези на Лок, Хобс и Хюм. Или тази на мисленето на собствено възвишеното, от Лонгин през Боало до Кант и нататък. Не бива да се забравя и "традицията", взела за свой обект ужасното - готическия роман, есетата на Ан Радклиф, някои от поемите на Коулридж, на Кристина Розети, като се стигне до Стивън Кинг и Дийн Кунц. Това са бегли скици на културни мисловни рамки. В които Бърк е сред главните концептуални персонажи, от онези, които по-скоро предизвикват въпроси, вместо да дават отговори.

Всичко това, тези кратки генеалогии, контекстите на Бърк, както и разместванията му спрямо "нашето" "днес" са великолепно описани в българското издание в предговора на Огнян Ковачев, който е основната причина този труд да се появи на български. Този предговор въвежда и в някои от конкретните полета, в които работят изследователи на философа като Вайскел и Фъргюсън. Описани са възможни връзки, свързвания на Бърк с Фройд, както и употребата на Бърк от Лиотар. Така книгата има поне двама автори, които са обърнати един към друг, но също и взаимно се обръщат, наопаки и във всички посоки. Текстът на Бърк предава предговора като показва, че нещата вероятно са поставени по друг начин, но самото това предаване е програмирано в рамките, които този предговор е начертал с наместванията и изместванията на "Философското изследване", с разказването за различните ракурси към него. Странната фигура, в която читателят ще се включи, е именно това удвояване на вниманието, чрез неговото постоянно обръщане, от "вчера" към днес" и обратно.

Как да говорим "днес" (това не е само време, това е и място, защото е "наше" "днес", на хората, които говорят български език) за вкус, как да говорим въобще за естетика? И защо именно при естетиката обърнато внимание? Този проблем може да се свърже с проблема за "края на изкуството", макар и по един постхегелиански начин. Жан-Люк Нанси в "Музите"2  показва, че краят на изкуството, който е "бил винаги вчера", е "осъден да повтаря себе си". Ако повярваме на Адорно, че вече е проблематично да се говори за вкус, а оттук и за естетика, то това може да се случи само в едно безкрайно повторение на винаги-вече свършилата края си естетика.

"Философското изследване" на Бърк с предговора на Огнян Ковачев създават възможността за "обърнатото" внимание, което изразява началото на сериозното мислене върху сложни проблеми, сериозно мислене, което от много години прогресивно намалява.

Трябва да се отбележи високото качество на превода, което се дължи на двамата преводачи - Василена Доткова и Еньо Стоянов. То предава лесно-достъпния език на английския оригинал и е съобразено с формираните вече философско-естетически понятия на български. Любопитно е как на места тежкият език на предговора ярко контрастира със споменатата достъпност на самия текст. Под "тежък език" разбирам стилистичното усложняване на изказа (може да се привиди формулата "дълги изречения със сложни думи"), което препраща към определена дискурсивна рамка, оформена след началото на шестдесетте, позволяваща максимално очертаване на посоките, в които водят разклоняващите се пътеки на винаги-вече изплъзналия се обект. Контрастът между подобно стилистично усложняване (но стилът "не е невинен" и никога не става въпрос само за "стила", каквото и да се разбира под тази неясна дума) и наглед прозрачния начин на писане на Бърк ни отвежда към въпрос като този за какви читатели е писан предговорът. Опитвам се да си представя един студент по философия, някъде около втори курс, който започва да чете книгата. Той е вече запознат с антична и средновековна философия, чел е също Лок, Хюм. И изведнъж се сблъсква с "дискурсните и интертекстови мрежи" (стр.7), в които попадат и текстът на Бърк, и този на Огнян Ковачев. И се запитвам кои от нишките на тези мрежи студентът ще може да про-чете и проследи. От друга страна, вероятно моето все още твърде студентско съзнание отрича предговора да е писан за преподаватели, които съм поставил в позицията на, както казва Лакан, "субекта, за когото се предполага, че знае", тоест не е за преподавателите, защото те знаят предварително голяма част от казаното, а дори и да не е така, ако действително е предназначен за тях, то това го превръща в научна разработка и не оправдава поставянето му на просвещенското място на предговор. Въпросът остава нерешен за мен и в тази нерешеност читателят е осъден да намира себе си.

Изданието е снабдено и с показалец, който би могъл да е много полезен при работа с текста.

Като заключение ще кажа, че тази книга е поредният въпрос към "българския" "интелектуалец", въпрос за местата. Неговият отговор, неговата отговорност, се сътоят в това дали ще й обърне внимание.

Дарин Тенев


1 Едмънд Бърк, Философско изследване на произхода на нашите идеи за възвишеното и красивото, прев. В. Доткова и Е. Стоянов, встъп. студ. и редакция О. Ковачев, изд. "Кралица Маб, С., 2001 горе

2 Jean-Luc Nancy, The Muses, прев. Peggy Kamuf, Stanford, 1996, стр. 30 горе

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник