6.-12.02.2002
Год. 12
Дзен под кедъра
Притчите на Учителя Кръстев, бащата на народните маси
Кръстьо Кръстев
Дърводелецът Наум потропал на вратата на Учителя Кръстев и му доверил:
- хората говорят, че съвсем си изкукуригал!
Учителя погалил брадата си и казал:
- Така е! Като приех да съм статуя на мъдростта, сега трябва да изтърпя и курешките!
Съпругата на Учителя влязла в стаята и го заварила да гледа през прозореца как отминават облаците.
- Какво правиш по цял ден сам? - попитала тя. - Не ти ли е скучно?
- Защо сам? - отговорил Учителя. - Аз съм със себе си!
Един младеж потропал на вратата на Учителя и като го видял, попитал:
- Вярно ли е, че можеш да четеш в душите на хората?
- Само в ония, в които пише нещо! - отговорил мъдрецът.
Пред павилиона на РП Учителя Кръстев казал:
- У нас мнозина четат вестници, за да не знаят нищо!
Учителя Кръстев седял под кедъра и четял книга от един модерен романист. По някое време затворил книгата, оставил я настрана и поклатил глава:
- Този автор е глух за света, защото крещи!
- Има хора, които са готови и на мечката да викат "татко"! - оплакали се на Учителя едни младежи.
- Това е нищо! Има хора, на които мечката наистина е татко! - успокоил ги любимецът на Кришна.
Складовете на музеите са любимото място на Учителя Кръстев. Веднъж той и един негов приятел се разхождали из складовете на музея и приятелят казал:
- Виж там, човекът на портрета! Той беше абсолютен мошеник!
Блаженопосветеният отговорил:
- Помисли върху това, ако един ден тръгнеш по площада с портрета на следващия абсолютно мъдър, абсолютно единствен и абсолютно силен!
В моменти на отчаяние Учителя Кръстев заставал пред огледалото и виждал там един дебел и тъжен Буда.
- Велики Вишну! - възкликвал Учителя на масите и отвръщал глава от огледалото. - Помогни ми да изляза от тази карма!? Преди живеех въпреки всичко, сега живея заради детето си.
Понякога Посветения слизал в мазето на къщата си, гледал празните буркани от гювеч по лавиците и питал гласно:
- Велики Буда, защо някои народи спят по-бавно от другите?
При многобройните си срещи с младежта Учителя Кръстев винаги се провиквал:
- И осъзнайте най-после, че на вашето поколение се падна най-трудното - да бъдете бащи на бащите си!
Интелигентът дошъл да побеседва с мъдреца. Учителя го поканил:
- Да поговорим за истината, но първо седни!... Ето, тук е дъската с пироните, а тук е креслото!
Интелигентът седнал в креслото и кръстосал крака, а Учителя Кръстев се намазал със зехтин, легнал на дъската с пироните и обяснил:
- Такъв е тъжният избор на интелигенцията - удобство или истина!
Учителя Кръстев обичал да казва:
- Хора, досега доказвахме само едно... В общество, където има много свещени крави, често няма мляко за децата!
Веднъж Учителя Кръстев чул как разговарят паметниците на двама вождове.
Оттогава обикнал абстрактната скулптура.
В моменти на просветление Учителя Кръстев шепнел:
- Блажени Вишну, невежеството е подарък за някои общества! Необходимостта да са умни е непосилна за тях!
И пиел голяма доза валериан.
Завели мъдреца в склада на музея. Учителя на прогресивните слоеве разгледал натрупаните експонати, махнал една паяжина от носа си и казал:
- Тук историческото нахалство се превръща в неудобна истина!
След разходка из столицата Учителя Кръстев обобщил положението така:
- Махнахме паметниците на вождовете и на тяхно място поставихме Банките!
Учителя Кръстев се обръщал към учениците си:
- У нас най-големите тайни са широкоизвестни! Затова никога няма да станат явни!
Прости били забавленията на Редутския мъдрец. Нахрани котката, погледа как съседа поправя Москвич 412, пък заседне пред телевизора и дреме. Най-много го забавлявали обръщенията на политически сили. Изслушвал внимателно заекванията им и поклащал глава:
- Тези хора са толкова слаби по български език, че няма да разберат мълчанието на народа!
Един съсед на Учителя, на име Крум, надникнал над оградата и го видял да копае нещо в градината:
- Кажи ми как тази година и моята градина да ражда много плодове като твоята!
- Престани да садиш знамена! - отговорил онзи.
Нощем Учителя Кръстев наблюдавал звездите с телескопа си. Пишел нещо в една тетрадка и мърморел:
- Голям спокойствие е настъпило в Космоса! Отдавна не сме пращали българин там!
Непознат човек намерил Учителя Кръстев излегнат под кедъра.
- Някога с моите приятели вярвахме, че светът се нуждае само от любов! - започнал да разказва непознатият. - Носехме ризи на цветя, пеехме, че всички са братя, а днес приятелите ми говорят само за пари!
- Ако това е достатъчно да разколебае твоята вяра, врем е и ти да се включиш в разговорите! - посъветвал го мислителят.
Блаженопосветеният обичал да казва пред приятели:
- Българските политици вярват в Бога само на големите празници и ако не е закъснял телевизионният екип!
В кръчмата "При стария жокей" се повел философски разговор на тема: "Какво е това българинът?" Изказали се много оратори, но повечето от тях не могли да си платят сметката и били изгонени. Накрая се намесил и Учителя Кръстев:
- Струва ми се, че българинът е човек, който цял живот се кани да заживее човешки!
Завързал се спор в дома на Учителя. Едни твърдели, че у нас има обществено мнение, други че няма.
Учителя Кръстев слушал дълго, после извадил от брадата си една пчела и попитал:
- Как е множественото число от думата "капка"?
- Капки! - развикали се всички.
- Когато някъде има обществено мнение, там множественото число от "капка" е думата "море"!
- Какво значи "свобода на словото", Учителю? - попитали група ученици от техникума по автомонтьорство.
- Това е свободата да приказваш на шапката си! - отговорил Мъдреца.
Крум донесъл на учителя два патладжана и казал:
- Учителю, притеснявам се, толкова време разговаряме с теб и пак не разбирам света!
Учителя Кръстев извадил една пчела от брадата си и казал:
- Не бой се, ще започнеш да се притесняваш истински, когато го разбереш.
- Нашите политици, - обичал да казва Учителя - са като в онази стара притча: заспиват като хората, а се събуждат като държавни мъже... И вече не знаят какво са - хора, които сънуват, че са държавни мъже или държавни мъже, които сънуват, че са хора!
Учителя гледал в градината си как котката мие котенцата. После видял по пътеката две мравки да мъкнат сламка. Червената кокошка се обадила, че е снесла яйце. Кучето залаяло по любопитен минувач. Високо в небето щъркелите се виели с разтворени криле.
- Ама че са приказливи животните! - казал Учителя Кръстев. - Само за една минута колко неща ми казаха!
Контрольорът от градския транспорт Благой дошъл на гости на Учителя Кръстев, разперил уши и взел да мърмори:
- Голям грешник съм аз! А-у, колко голям грешник!
Мърсувам най-свински, пия, плюскам, покрадвам, бия се в кръчмата и съм си откачил електромера!
- Спри веднага! - казал Учителя. - Заболя ме главата от тебе! Така приказваше и миналата седмица, и по-миналата... Бедата не е, че си грешник, бедата е, че имаш хоби да се разкайваш!
В дома на Учителя започнал спор:
- Ние сме големи боклуци! - викал шофьорът Славейко и удрял по масата.
- Никога няма да се оправим! - казал мутантът Крум. - Другите народи какви велики хора имат, а при нас - нищо!
Учителя ги успокоил:
- Вижте, великите хора у нас загиват лесно, защото ги е срам да се приспособяват!
Политикът Серафим дошъл на гости на Учителя, оставил мобифона си на масата и зачакал да го почерпят. После взел да дъвче една краставица и да политиканства.
- Не случихме на народ! - викал Серафим. - Не случихме и толкоз!
- Прав си! - казал Учителя. - Ти обеща толкова неща на този народ и все му е малко!
Шофьорът Славейко и Учителя Кръстев седели на маса под кедъра и пиели чай с гроздова.
Когато се подкрепили добре, Славейко попитал:
- Учителю, кой е най-добрият човек на света!
Учителя Кръстев извадил една пчела от брадата си и казал:
- В наше време най-добрият човек е този, който не си позволява да прави повече зло, отколкото му е необходимо!
На границата заловили в ТИР група хора от екзотични страни, които се промъквали към Европа.
- А тези все бягат ли, бягат! - поклатила глава съпругата на Учителя.
- Да, - казал той - спокойно може да се каже, че бягат за здраве!
Един съсед надникнал над оградата на Учителя и го видял да скубе плевелите в двора си.
- Ти непрекъснато се бориш с тези бурени, а все не можеш да ги победиш!
Учителя се изправил, наместил на главата си шапката от вестник и отвърнал:
- Не е важно да ги оскубя докрай, важното е да ги скубя непрекъснато!
