Брой 8

Литературен вестник

27.02.-5.03.2002
Год. 12

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

 

Това е Четвъртата световна война

Френският философ Жан Бодрияр за американското настъпление срещу тероризма, съпротивата срещу глобализацията и непобедимостта на злото

 

Шпигел: Господин Бодрияр, вие описахте атентатите на 11 септември в Ню Йорк като "абсолютното събитие". Обвинихте САЩ, че чрез непоносимото си хегемониално превъзходство събужда непреодолимото желание към своето разрушаване. Сега, когато властта на талибаните се срина по най-жалък начин, когато Бен Ладен не е нищо повече от преследван беглец - не трябва ли да оттеглите твърдението си?

Бодрияр: Аз нито съм превъзнасял някого, нито съм обвинявал, нито пък съм оправдавал. Не бива да се бърка носещият посланието с неговия адресат. Опитвам се да анализирам един процес: този на глобализацията, който чрез прекомерното си разширяване създава условията за собственото си разрушаване.

Шп.: Не отклонявате ли просто факта, че за атентатите са отговорни индентифицируеми престъпници и терористи?

Б.: Действащи актьори, разбира се, има, но духът на тероризма и на паниката надхвърлят много тях самите. Войната на американците се концентрира върху един видим обект, който искат да смажат. Но по този начин събитието на 11 септември, с цялото му символично значение, не може да бъде заличено. Бомбите над Афганистан са напълно незадоволително ерзац-действие.

Шп.: Все пак САЩ сложиха край на едно варварско потисничество и дадоха на афганистанския народ шанса за ново, мирно начало. Така вижда нещата и колегата Ви Бернар-Анри Леви.

Б.: Положението не ми изглежда толкова еднозначно. Триумфирането на Леви ми е чуждо. Той толкова се възхищава от бомбардировачите Б-52, като че ли са инструменти на Светия дух.

Шп.: Нима няма справедливи войни?

Б.: Не, има твърде много амбивалентност, за да е така. Често войните биват започвани от подтика за справедливост, дори почти винаги това е официалното обяснение. Но дори когато могат да бъдат оправдани и биват водени с най-добри намерения, по правило завършват не така, както си представят инициаторите им.

Шп.: Американците постигнаха неоспорими успехи. Много афганистанци сега могат да се надяват на по-добър живот.

Б.: Почакайте. Не всички афганистански жени са си махнали фереджетата. Шериатът все още остава в сила. Режимът на талибаните е разбит, съгласен съм. Но интернационалната мрежа на терористичните организации ал-Кайда все още съществува. И Бен Ладен, жив или мъртъв, е преди всичко изчезнал. Това му придава митична сила, в известна степен придобива свръхестествени измерения.

Шп.: Значи ли това, че американците са победили едва когато покажат Бен Ладен или трупа му по телевизията?

Б.: Това би бил проблематичен спектакъл, но дори тогава би му останала ролята на мъченик. Да го покажат, не би означавало непременно да го лишат от магичността му. Залогът в играта вече е повече от контрола над една територия, над едно население или елиминирането на една превратаджийска организация. Залогът стана вече почти метафизичен.

Шп.: Защо просто не приемете, че разрушаването на Световния търговски център беше произволно, ирационално действие на заслепени фанатици?

Б.: Добър въпрос, но дори ако ставаше дума просто за една катастрофа, би останало символичното значение на това събитие. Само така се обяснява и неговата магия. Случило се е нещо, което многократно надхвърля волята на актьорите. Има една универсална алергия срещу неотменимия ред, срещу неотменимата власт, а кулите-близнаци олицетворяваха по съвършен начин този неотменим ред.

Шп.: Следователно Вие обяснявате тероричстичната лудост като неизбежна реакция срещу една система, която сама е станала във висша степен безумна?

Б.: В своята тотална претенция самата система създаде обективните условия за ужасния отговор. Иманентната лудост на глобализацията създава луди, както едно нехармонично общество създава престъпници и психопати. Всъщност те са само симптомите на злото. Тероризмът е навсякъде, като вирус. Той не се нуждае от Афганистан за своя родина.

Шп.: Вие тълкувате глобализацията и съпротивата срещу нея като протичането на болест, дори като саморазрушение. Не е ли истински скандалното във Вашия анализ това, че напълно изключвате моралното?

Б.: По свой начин аз съм изцяло моралист. Има един морал на анализа, задължение за откровеност. С това искам да кажа, че е неморално да се затварят очите пред истината, да се търсят поводи да се прикрие трудно поносимото. Трябва да виждаме нещата отвъд противоположностите добро и зло. Търся конфронтация със събитието такова каквото е, без двусмислие. Който не може това, бива подведен към морално фалшифициране на историята.

Шп.: Но ако терористичният акт се извършва по неизбежност, практически съдбовно, както твърдите, не е ли същевременно извинен? Вече няма отговорен субект.

Б.: Логиката на анализа ми е с две остриета, това ми е ясно. Думите могат да бъдат обърнати срещу мен. Но аз не възхвалявам зверските убийства, това би било идиотско. Тероризмът не е съвременна форма на революцията срещу потисничеството и капитализма. Никаква идеология, никаква борба за нещо, дори и ислямският фундаментализъм не могат да го обяснят.

Шп.: Но защо глобализацията трябва да се обръща срещу себе си, защо да изживява амок, щом като обещава свобода, благосъстояние и щастие за всички?

Б.: Това е утопично гледище, така да се каже, реклама. Но няма изцяло позитивна система. Казано най-общо, позитивистичните исторически утопии са изключително убийствени, както показаха фашизмът и комунизмът.

Шп.: Все пак не можете да сравнявате глобализацията с най-кървавите системи на ХХ век.

Б.: Тя почива, както по-рано колониализмът, на огромно насилие. Създава повече жертви отколкото облагодетелствани, дори и в мнозинството си западният свят да профитира от това. Разбира се, САЩ могат по принцип да освободят всяка страна така, както Афганистан. Но що за странно освобождаване би било това? Освободените по този начин ще заемат позиция на отбрана, ако потрябва и с терор.

Шп.: Вие считате глобализацията като форма на колониализъм, маскирана като разширяване на западната цивилизация?

Б.: Тя бива възхвалявана като край на Просвещението, като разрешаване на всички противоречия. В действителност тя превръща всичко в разменна стойност, по която може да се преговаря и която да се заплаща. Този процес е изключително насилствен, защото цели като идеално състояние едно уеднаквяване, в което ще бъдат унищожени всяка изключителност, всяка странност, значи и всяка друга култура и в крайна сметка всяка немонетарна ценност. Виждате ли: в този пункт съм хуманистът и моралистът.

Шп.: Не се ли налагат с глобализацията и универсални ценности като свобода, демокрация и човешки права?

Б.: Трябва да се прави радикална разлика между глобалното и универсалното. Универсалните ценности, както ги дефинира Просвещението, имат трансцендентален идеал. Те конфронтират Аза с неговата свобода, която е постоянна задача и отговорност, не просто право. В глобалното това изцяло липсва, това е оперативна система на тоталното действие и размяна.

Шп.: Глобализацията не освобождава човечеството, а го овеществява?

Б.: Тя твъди, че освобождава хората, но само ги дерегулира. Отмяната на всички правила, по-точно: редуцирането на всички правила до закона на пазара е обратното на свободата - а именно нейна илюзия. Такива старомодни и аристократични ценности като достойнство, чест, предизвикателство, жертва, вече не важат в нея.

Шп.: Не създава ли неограниченото признаване на човешките права надеждна опора срещу този процес на отчуждаване?

Б.: Струва ми се, че човешките права вече са интегрирани в процеса на глобализация и функционират като алиби. Принадлежат към правната и морална надстройка, накратко: те са реклама.

Шп.: Следователно измама?

Б.: Не е ли парадоксално, че западната политика използва човешките права като оръжие срещу различното, според мотото: Или ще споделите нашите ценности, или... Демокрацията бива наложена със заплахи и изнудване. С това тя саботира самата себе си. Вече не представлява автономен избор на свободата, а се превръща в глобален императив. Това е в известна степен перверзията на категорическия императив на Кант, който принципно имплицира като своя повеля доброволното съгласие.

Шп.: Така краят на историята, абсолютното господство на демокрацията биха били нова форма на световна диктатура?

Б.: Да, и е напълно невъзможно срещу това да няма брутална реакция. Тероризмът възниква когато вече не изглежда възможна друга съпротива. Системата възприема обективно като тероризъм всичко, което й се противопоставя. Ценностите на Запада са амбивалентни, в определен исторически момент те могат да имат позитивно излъчване и да ускорят прогреса, но в друг да доведат себе си до крайност, така че да се изопачат и накрая да се обърнат срещу собственото си предназначение.

Шп.: Ако антагонизмът глобализация - тероризъм е наистина неразрешим, какъв смисъл би имала борбата срещу тероризма?

Б.: Американският президент се опитва да открие симетрията приятел - враг, действа върху добре познатия терен. Американците водят тази война така, като че трябва да се защитават от глутница вълци. Но това не функционира срещу вируси, те отдавна са в самите нас. Вече няма фронт и демаркационна линия, врагът е в сърцето на културата, която се бори с него. Това, ако щете, е Четвъртата световна война: вече не между народи, държави, системи и идеологии, а на човешкия род със самия себе си.

Шп.: Тогава според Вас тази война не може и да бъде спечелена?

Б.: Никой не може да каже как ще завърши всичко това. В края на краищата заложено е просъществуването на човечеството, не става дума за победа на едната страна. Тероризмът няма политически проект, няма финалност и така погледнато, той наистина е реален, но и абсурден.

Шп.: Бен Ладен и ислямистите съвсем сигурно имат обществен проект, представата за строго идеално общество по благоволението на Аллах.

Б.: Може би, но не религиозното е това, което ги тласка към тероризма. Това подчертават всички експерти по исляма. Атентаторите от 11 септември не са поставяли никакви искания. Фундаментализмът е симптоматична форма на отхвърляне, на отказ, привържениците му не искат да създадат нещо конкретно, те въстават яростно срещу нещо, което възприемат като заплаха за своята идентичност.

Шп.: Но това с нищо не променя факта, че в хода на историята винаги се извършва културна еволюция. Глобалната експанзия на западната цивилизация не доказва ли тъкмо силата на нейното излъчване?

Б.: Защо не кажете направо на превъзходството й? Културите са като езиците. Всеки е несравним, завършено за себе си художествено произведение. Няма йерархия на езиците. Не могат да се съизмерват с универсалното. Наистина теоретично може да бъде наложен един глобален език, но в тази редукция би се съдържала абсолютната опасност.

Шп.: Вие принципно отхвърляте идеята за морален напредък. Неповторимото, което защитавате, не е ценност сама по себе си. То може да бъде добро и зло, безкористно или криминално...

Б.: ...да, неповторимостта може да приема всички форми, също и тази на злото и тероризма. Но тя си остава произведение на изкуството. Впрочем не вярвам, че има предимно добри или лоши култури - разбира се, има гибелни заблуди, но двете не могат да бъдат разделени едно от друго. Злото не намалява в степента, в която се увеличава доброто. Затова понятието прогрес е действително проблематично извън рационалността на природните науки. Монтен бе казал: "Ако премахнем злото у човека, ще разрушим основното условие на живота."

Шп.: Няма рай без ад, няма спасение без проклятие - допуска ли дуалистичният Ви възглед нещо друго освен песимизъм и фатализъм?

Б.: Фатализмът предполага лоша интерпретация на света, защото води до примирение. Аз не се примирявам, искам да имам яснота, луцидно съзнание. Когато познаваме правилата на играта, можем и да ги променим. Дотолкова и аз принадлежа на Просвещението.

Шп.: Но познанието ви за злото не ви води към борба с него?

Б.: Не, това за мен е безсмислено. Доброто и злото са свързани неотделимо едно от друго, това е съдбоносно в един първичен смисъл: съставна част на фатума, на съдбата ни.

Шп.: Защо западната култура е толкова нетърпима към съществуването на злото, защо бива изтласквано и отричано?

Б.: Злото бива неправилно тълкувано като нещастие, защото с нещастието човек може добре да се бори: бедността, несправедливостта, потисничеството и така нататък. Това е хуманитарното виждане за нещата, патетичната и сантиментална визия, перманентното съчувствие към бедните. Злото е светът, какъвто е и какъвто е бил. Нещастието е светът, какъвто никога не бива да бъде. Подмяната на злото с нещастието е най-доходната индустрия на ХХ век.

Шп.: Нещастието може да се поправи, изисква репарации, докато злото не може да се прогони?

Б.: Нещастието е мина, чиито запаси са неизчерпаеми. На злото не може да се повлияе с някаква рационалност. Това е илюзията на Запада: Тъй като техническата перфектност е достижима, по аналогия се вярва, че е постижима и моралната перфектност, безпроблемното бъдеще в най-добрия от всички светове. Всички трябва да бъдат спасени - това е съвременният идеал на нашата демокрация. Всичко ще бъдe генетично променено, за да се достигне до биологичното и демократично съвършенство на човешкия род.

Шп.: Съжалявате ли, че Западът до голяма степен е загубил вярата в спасение чрез Бога?

Б.: Знаете ли, всъщност трябва да се обърне целият дебат. Вълнуващ е въпросът не защо има зло. Злото е отнапред тук, напълно естествено. Защо има добро? Това всъщност е чудото.

Шп.: И какво следва? Можете ли да отговорите без да намесите Бог?

Б.: Правени са опити, Русо и други през ХVIII век, но не много убедителни. Най-добрата и най-проста хипотеза действително е постулирането на Бога. Бог е като демокрацията: най-малко лошото и затова най-доброто от всички възможни решения.

Шп.: Като ви слуша човек, може да помисли, че сте се присъединил към катарите в средновековието.

Б.: ... да, обичам света на катарите, защото съм манихей...

Шп.: ... и смятате, че има вечно противоборство на деня и нощта, на доброто и злото...

Б. ...да, катарите смятаха материалния свят за зъл и лош, създаден от демон. Едновременно вярваха в Бога, спасението и възможността за съвършенство. Едно много по-радикално гледище от това да се вижда в злото само постепенно губещия сили сателит на доброто.

Шп.: Господин Бодрияр, благодарим ви за този разговор.

Преведе от немски Мария Каро

Преводът е направен по сп. Шпигел, 3/2002

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник