Брой 8

Литературен вестник

27.02.-5.03.2002
Год. 12

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

 

Дъщери и майки

 

За какво говорят жените помежду си? За съпрузите, любовниците, децата, работата? Нищо подобно. Любимата им тема са...майките! Това откритие, както и малкото анализи по въпроса подтикват Каролин Елячев и Натали Хайних да се впуснат в едно обширно начинание. Каролин Елячев е психоаналитик, Натали Хайних социолог. Едната има четирима сина, а другата няма деца. Но и двете имат майки!
Каролин Елячев и Натали Хайних са написали книга с два почерка. Те ни дадоха интервю на два гласа, като всяка допълваше обясненията на другата. Ние решихме да групираме думите им в един общ отговор.

 

- Какво породи у вас желанието да пишете книга за отношенията между майки и дъщери?

- Като всички жени и ние се вълнувахме от тази тема, а освен това открихме, че по въпроса е написано твърде малко. Един ден, докато закусвахме заедно, решихме да напишем книгата, която искаме.

- Как си обяснявате, че отношенията между майки и дъщери са така слабо застъпени в психоанализата ?

- Това беше първото ни откритие. Намерихме само сурови свидетелства, без каквато и да е преработка. Една от малкото книги е Майка ми, моето огледало на журналистката Нанси Фрайдей, която поставя въпроси и към едните, и към другите. Следва Дъщерите и техните майки на Алдо Наури и накрая Между майка и дъщеря: разрушението на Мари-Магдален Лесана, която обаче разглежда много малко случаи. И това е почти всичко. Тази оскъдица е свързана с първоначалната насоченост на психоанализата. По времето на Фройд, отношенията майки-дъщери се извличат от отношенията майки-синове и се разглеждат самостоятелно само в крайни случаи, а Едиповият комплекс се свързва единствено с момчетата.

- Но след Фройд анализата се е развила.

- Дори и днес не може да се каже, че съществува обособеност майка-дъщеря, която да се разглежда независимо от връзката майка-син. Голяма част от теорията на психоанализата се основава на едиповата сексуалност. Но онова, което обуславя специфичността на отношенията майки-дъщери, е, че те не се въртят около проблема за сексуалността, а около този за идентичността. За едно момиче на пръв поглед изглежда лесно да се оприличи на своята майка, понеже тя е от същия пол. Но нещата са по-сложни - то трябва да се оприличи на майка си, за да си изгради ориентири, и след това да се разграничи от нея, за да се превърне в себе си и да достигне собствената си същност.

- Озаглавили сте книгата си Майки-дъщери, връзка между трима и смятате, че без наличието на трета личност, връзката се разрушава. Това не се ли отнася за всички родителски комбинации?

- Да, но е особено важно за майките и дъщерите, заради близостта помежду им. Поради това, че са от един и същи пол, действително е необходим и трети човек, който да въплъщава разликата. Пренебрегването или отричането на този трети, може да причини огромни щети.

- Всеки път, когато един мъж е затруднен в позицията си на баща, пишете вие, има една жена, която всячески го спира. Не е ли това разбиране твърде опростено?

- Написала го е Кристиян Оливие, ние просто се съгласяваме с него. Разбира се, нещата са малко по-сложни т.е. има една жена, която пречи и един мъж, който приема да му бъде пречено. От XIX в. насам съществува истинска тенденция към депатернализация.Можем да се радваме на разделянето на родителските права, от които майките са били лишени до този момент. Но можем също и да съжаляваме за "оставката" на толкова бащи, за неспособността им да съчетаят съпружеските с родителските отговорности. Трябва да подчертаем разрушителните последици върху индивидуалната психика и върху шансовете за социално приобщаване на много млади хора, лишени от мъжкото измерение в своя примерен свят.

- Какво научихте като психоаналитик и социолог в хода на това начинание?

- Професиите ни са елемент от нашите характери. Ние обаче искахме да напишем книга, която да не навлиза нито в психоанализата, нито в социологията. Решихме, че отношенията майки-дъщери заслужават трансверсален подход. Тъй като избрахме фикции, а не клинични случаи, за да илюстрираме идеите си, бихме могли да кажем, че темата на книгата е психоаналитична, а методът на работа - социологически.

- С какво фикцията обогати изследванията ви?

- Разглеждането на случаи, с които сме работили, щеше да създаде много проблеми. В един момент това стана немислимо. Представихме си какви щети могат да бъдат нанесени на пациентите, за които става въпрос и които се разпознават в книгата. Не трябваше да се възползваме от онова, което ни е донесъл клиничният подход, за да подпомагаме една предварителна теория. Без мъка ние елиминирахме тази възможност. От друга страна обаче, не разполагахме с никаква теория. Само хипотези, следи и сигурността, че съществува ясно изразена обособеност в отношенията майки-дъщери. Именно това направи работата ни вълнуваща.

- Какъв беше методът ви на работа?

- Отне ни доста време да си изработим план. Всъщност, този план продължи да се развива в течение на работата. Припомнихме си книгите, които бяха оставили отпечатък върху нас, разпитвахме приятелите си, изгледахме повторно много филми. Накратко казано, правихме каквото ни хрумне.

- От Дели до Балзак... не сте се интересували от художествената стойност на избраните от вас творби.

- Концентрирахме се върху съдържанието. С естетически притеснения щяхме да изгубим от поглед онова, което е важно за нас, а именно фикцията като средство за примерни идеи. Фикцията е постановка на реалното, която позволява пренасянето, идентифицирането на зрителя или на читателя с един опит, който не е негов.

- Разпределяте жените в три големи категории, като поставяте на първо място тези от типа "повече майки, отколкото жени". Какво е тяхното поведение?

- Това е типичният образ на прекалено майчинската, прекалено присъстваща "мама". Разполагаме с малка поредица от фикции, които подредихме според възрастта на момичетата. Да погледнем Bellissima на Висконти, където майката иска дъщеря й на всяка цена да стане киноактриса, за да осъществи собствената й мечта. Що се отнася до мястото на бащата, такова просто не съществува, до такава степен майката е присвоила детето. Ръководена от майчински добродетели и след като бащата е отстранен, тя може да използва детето, за да проектира върху него своите собствени представи за успех. Филмът Circuit Carole на Еманюел Кюо разказва за трудността на една майка от типа "повече майка, отколкото жена" да приеме, че съзряващата й дъщеря може да има личен живот. Тук бащата отново отсъства. И това положение тежи на момичето, още повече, че то няма в какво да обвини своята майка - така нежна и всеотдайна. Накрая можем да споменем и много по-сериозни случаи на пораснали дъщери, държани изкъсо от своите майки. Две великолепни фикциии символизират това: Пианистката, романът на Елфриде Йелинек, който неотдавна бе екранизиран, и театралната пиеса В целта на Томас Бернхард, която проследява едно истинско психическо убийство. Отказвайки да признае и най-малкото качество на своята дъщеря, майката се уверява, че съперничеството помежду им никога няма да е равностойно, а момичето на практика е сведено до нищожество.

- Какви са последиците от подобно поведение?

- Ситуации, които са могли да изглеждат нормални, докато дъщерята е била дете, разкриват патологичната си същност, когато тя порасне. Понеже в този случай тя е неспособна да се превърне в жена и да има собствен живот. Традиционно, прекалено майчински настроената майка се према по-скоро за добра майка. Все пак, чрез примерите, които избрахме, ние показваме ясно, че да си прекалено много майка изобщо не е по-хубаво, отколкото да си прекалено малко майка. И че това поведение води до форма на перверзия, наречена платоническо кръвосмешение. Майката изключва бащата от отношенията с дъщерята. Възможно е да съществуват ситуации на кръвосмешение без преминаване към сексуален акт. Но все пак това е кръвосмешение, тъй като изключват третия човек.

- В другия край на веригата се намират майките от типа "повече жени, отколкото майки". И това не изглежда по-забавно!

- Тук изключеният трети е детето, било то момиче или момче, което бива пренебрегнато заради някаква страст. Тази страст може да е мъжът, професията или социалното положение. Това очевидно не означава, че всяка жена, която обича своя съпруг и работата си, не може да обича дъщеря си. Но някои поставят на преден план страстта, каквато и да е тя. Такава майка може да цъфти, да се чувства прекрасно, когато е в обществото, докато в личния си живот остава неспособна за подобна жизнерадост.

- Като пример за такъв тип майка сочите Мадам Бовари. Тя действително има дъщеря, Берта, от която се интересува толкова слабо, че ние дори забравяме за нея.

- Флобер е посветил трийсет прекрасни страници на Берта и в края на тези страници не можем да не си кажем "бедната Берта". Читателите забравят, че Ема има дъщеря, защото тя самата забравя това. Ема е майка, която днес бихме нарекли жестока, тъй като детето за нея е само средство за запълване на дупките. Малката Берта е възприемана като предмет. Майка й я оставя сред произвола на своите любовни увлечения. Детето не успява да спечели любовта на майка си. Любопитно да отбележим, че след смъртта на Ема, Берта не може да накара никоя друга жена да я обикне. Нито гледачките, нито бабата ще успеят да се посветят на малкото момиченце. Явно липсата на интерес, засвидетелствана от майка й, пречи на Берта да развие и най-малката привлекателност по отношение на жените, които биха могли да заместят майката. Флобер поставя следните въпроси: можеш ли да обичаш едно момиченце, когато не се обичаш като жена и не обичаш мъжа, от когото е заченато детето? Можеш ли да бъдеш обичана като жена, когато искаш тази любов да запълни една бездънна пропаст?

- Има и жени, които не спадат към предходните категории. Те са или "нито жени, нито майки" или "ту жени, ту майки". Обяснете ни това.

- Една и съща жена може да не е достигнала нито своята женственост, нито своето майчинство. Избрахме за пример Марни на Хичкок, ужасяващия образ на една напълно дефеминизирана жена, неспособна да прояви и най-малката нежност към своята дъщеря. Дъщеря, на която е нанесена тежка травма... И накрая, има майки, които са едновременно майки и жени в отношенията с дъщерите си. Когато и двете разделят един любовник, те се намират в ситуация на сексуално съперничество, а същевременно трябва да се правят на солидарни.

- От творбата ви оставаме с впечатлението, че в крайна сметка е за предпочитане да имаш майка от типа "повече жена, отколкото майка", защото тогава поне имаш право да се оплакваш.

- Действително е по-лесно да се оплакваш, ако си на мястото на Електра, чиято майка има любовник и "посича" съпруга си! Докато дъщерята-жертва на прекалено любяща майка с мъка ще разбере какво й се случва. Понеже как да се оплачеш, че си обичана? Ако спрем да прилепваме на "любовта" една непременно позитивна конотация, можем да започнем да приемаме, че формите на отношенията, обединени под този термин, могат да бъдат колкото конструктивни, толкова и деструктивни.

- Как различните майки влияят на бъдещето на своите дъщери?

- Традиционно, дъщерята се стреми към партньор, отговарящ на образа, който си е създала за баща си. Но забравяме да уточним, че тя го избира и в зависимост от майката, която е имала. Що се отнася до отношението й към майчинството, то ще е неразривно свързано с връзките, които е поддържала с майката. Понеже ако майчинството е процес на предаване, то той не засяга само биологичната страна- (пре)даването на живот - но също и предаването на майчинска идентичност. И като всяко предаване, то има своите успехи и своите провали.

- Да проследим разходката ви из фикцията. Според вас Червената шапчица не символизира страха от мъжа, а страха от бабата. Защо?

- Антроположката Ивон Вердие е свършила нещо много просто, но и много положително, като е записала устните версии на някои приказки. Ние смятаме, че историята за Червената шапчица не се отнася до проблема за запознаването на малкото момиченце с риска от сексуално насилие, където вълкът символизира мъжката сексуалност. В светлината на новата интерпретация, основният въпрос е: "Как да се направи така, че последователните роли на една жена да не са съпроводени със сблъсък?" Когато едно малко момиче започне да узрява, то поставя майка си в категорията на жена, която скоро ще бъде баба, а баба си в категорията на жена, която скоро ще бъде мъртва. Съществува известно напрежение в състоянията, свързани с възрастите в живота, напрежение, което показва как жените се намират в непрестанно съперничество едни спрямо други. Съзряването на внучката поражда у бабата страх от смъртта..

- Завистта е друго чувство, което изследвате. Тя е представена ясно в Снежанка.

- Завистта на децата помежду им или към техните родителите е широко застъпена тема. Докато ревността на родителите към децата е подмината с мълчание. Означава ли това, че тя не съществува? Не, разбира се, виждаме го в приказките. Ще забележите все пак, че Снежанка не поставя на сцената директно майката, а мащехата. Това запазва майката незасегната, като същевременно позволява да се изрази буквално смъртоносната завист на майката към дъщерята. Използването на мащеха е начин да изразиш тези чувства, без да травмираш твърде много детето.

- Споделяте ли мнението на Елизабет Бадинте, че добрата майка се среща толкова рядко, колкото и един Моцарт?

- Не сме поставили въпроса по този начин. Защо е необходимо да има добри майки? И преди всичко един- единствен модел на добрата майка? Съществува многообразие от взаимоотношения. Понятието за добра майка е много ограничаващо, защото назовава един недостижим идеал. За сметка на това ние показваме, че има много начини да бъдеш лоша майка! Но нищо не е загубено. Връзката майка-дъщеря е динамична, еволюираща и се развива цял живот.

Разговора води Паскал Фрай
Преведе от френски Стефка Паунова

Преводът е направен по Lire, fevrier 2002

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник