Брой 8

Литературен вестник

27.02.-5.03.2002
Год. 12

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

 

Кибердемокрацията

Пиер Леви

 

Интернет отново поставя въпроса за монопола върху правото на глас в старите западноевропейски и северноамерикански демокрации. Същевременно той предлага глътка въздух, или по-точно дава възможност на народите, потискани под властта на диктаторски или фанатични клики, да се оплачат или да се изкажат. В перспективата на кибердемокрацията основната задача на Интернет е да съдейства за отслабването на диктатурите - чиято същност винаги е мафиотска, независимо дали се представят под националистическа, ксенофобска, военна, комунистическа, интегристка или друга форма. Страна, в която повече от 25% от домакинствата са вързани в мрежата, не би могла повече да приема робството, наложено й от дадено авторитарно правителство и постепенно би си извоювала плурализъм, представителна демокрация и всеобщо гласуване, основни компоненти на правото на народите в колективното съзнание. Следователно сме тръгнали с големи крачки точно към това положение.

Ще кажете, че в голямата си част диктатурите са бедни страни (Саудитска Арабия е изключение) и ще имате право. Не трябва ли първо да се разреши проблемът с мизерията и след това да се мечтае за демокрация или свързване с Интернет? Но всички проблеми вече са разрешени. Много често страните са бедни, защото не са свободни. Сравнението между Южна и Северна Корея е забележителен пример за това. Под комунистическата диктатура на Севера, напълно изолиран в течение на много години, хората буквално умират от глад. Модерният Юг, където демокрацията напредва с всеки изминал ден, е изгряваща звезда в новата световна икономика. Именно диктатурата пречи на Бирма да се развива, обратно на онова, което се случва с нейните по-открити за света съседи. Бедността и робството са двете лица на един и същи медал. Така че Интернет, представляващ именно отвореността към света и свободата на словото, изгражда инфраструктурата на една нова, безспорно конструктивна, икономика, където силните и слабите не трябва да прикриват фундаменталните тенденции.

 

Подобна ситуация поставя диктаторите в трудно положение. От една страна, те са длъжни да поощряват електронната търговия от страх да не ги обвинят, че съзнателно произвеждат бедност. Но от друга страна, те се стремят да се противопоставят с всички сили на свободата на словото, която естествено се налага с този нов посредник. Те си въобразяват, че ще могат да измайсторят (например) един "чисто китайски" или "чисто тунизийски" Интернет, където може да бъде упражнена обичайната им цензура. Цензурата несъмнено успява да възпрепятства излизането в Мрежата на вътрешните противници, като ги контролира в рамките на затворените граници. Тя може и да блокира достъпа до множество чуждестранни сайтове, подлагащи на остра критика местните авторитарни правителства. Но макар и да нямат достъп до цензурираните сайтове, потребителите в тези нещастни страни, в които царува страх вместо мир, могат да вкусят чрез един дълъг виртуален разговор или сред многообразието от световни сайтове великолепното ухание на свободата. А това не е добре за диктатурите.

В момента, в който някъде се закрива сървър, на друго място се открива нов. В момента, в който даден източник на свободно слово е затворен тук, той изниква отново на другия край на света. Адресите се променят и се разхождат из земното кълбо, но гласът е винаги един и същ. Интернет е неповторим разпространител на свободата на словото.

В Тунис компаниите-доставчици на Интернет са притежание на семейството на президента, което се опитва да цензурира сайтовете на демократичната опозиция в изгнание. По подобен начин е "озаптен" политическият живот в повечето арабски държави и в голяма част от мюсюлманските страни отвъд арабофонската зона (Иран, Пакистан и т.н). Сякаш учението на пророка на най-чистата и най-универсална монотеистична религия е несъвместимо с толерантността и демокрацията! Понеже не ислямът се противопоставя на човешкия прогрес. Ислямът издига високо пламъка на духа в периода VIII-XIII в. сл. Хр., съдействайки за напредването на науките, книжовността и естетизирането на културата. Великият мистичен ислям, музикален, поетичен, философски, миротворчески и толерантен, ислямът на Авицена и Омар Хайям, дали той ще се събуди някой ден? Дали цивилизацията, била някога най-развита в света, ще си припомни какво е знаела във времето на своята слава, а именно, че истинската цивилизация е напредването на света към всичко, което още не е от този свят...? Сега, раи1 смесва арабската музика с електронна и алжирските улички кънтят от монотонните думи на местните рапгрупи. Сега културата, която някога създаде Хиляда и една нощ започва да се присъединява - и то не чрез гласа на фанатизма - към палитрата от най-различни разкази, които нациите на земята са вплели в Мрежата.

А Китай? Китайската цивилизация, съдържаща една пета от населението на планетата, създала революционни философии като конфуцианството и даоизма, чиято медицина е понякога по-ефикасна и от западната и чиито култура и изкуство, изключително изящни, са оказали влияние върху цяла Азия...колко тъжно е да гледаш днес как точно тя дава на света пример за ограничена и агресивна диктатура, отричаща възвишената будистка духовност! В Китай министър-председателят твърди, че развива Мрежата, докато същевременно режимът прибира в затвора всички, които упражняват своята свобода на словото в нея. Но надеждата не е угаснала. Сега в абсолютни цифри броят на китайските Интернет- потребители надминава този на японците, като е изчислено, че повече от половината посещавани сайтове са "чуждестранни"...

Диктатурите ще паднат в ритъма на киберкултурна експанзия.[...]

Развитието на виртуалните общности е вероятно сред най-значимите събития в последните години, тъй като води до появата на нов модел за "изграждане на общество". Дискутиращи групи, news groups, chat rooms, виртуални светове с многобройни участници, компютърни игри в мрежа и най-различни Интернет- общности печелят внушителна популярност, и то предимно сред младите поколения. Виртуалните общности започнаха да се развиват повече от петнайсет години преди появата на World Wide Web. Те представляват социалният фундамент на киберпространството и ключът към кибердемокрацията.

Нека най-напред дефинираме понятието. Виртуална група е чисто и просто грура хора, свързани със средствата на киберпространството. Тя може да варира от обикновен временен списък за разпространение през електронната поща до виртуални общности, чиито членове поддържат стабилни и дълготрайни интелектуални, сърдечни или социални контакти, подобно на общността Well, описана от Хауърд Райнхолд. Следователно съществува континуум на възможната сила и импликация във виртуалните общности. Не ми се струва уместно да се тръгне от някаква абстрактна или предварителна дефиниция на една "истинска" общност и след това, въз основа на тази дефиниция, да се реши дали виртуалните общности са "реални" или фиктивни. Да бъдеш принципно във връзка чрез Интернет или чрез каквато и да било интерактивна телекомуникационна мрежа очевидно не възпрепятства провеждането на актуалните събрания във физическото пространство. Самият аз съм участвал в множество виртуални общности за последните десет години и никога не ми се е случвало да не мога да се срещна с членовете на някоя от тях. Нека си припомним и че развитието на комуникациите и телекомуникациите от четири века насам - и особено след изобретяването на телефона - се съпровожда от паралелното развитие на транспортните средства и на връзките и контактите от всякакво естество. Така че този нов начин за изграждане на обществена връзка не замества, а допълва традиционните. Не Интернет е причина за намаления брой на пътникопотока, а последователният страх от войни и терористични акции. Виртуалните връзки допринасят за общото нарастване на взаимодействието между хората, включително за "личните" срещи. Освен това, очевиден факт е, че мнозинството от членовете на предприятията, администрациите, университетите, училищата или, другояче казано, на всички класически организации - били те разпръснати териториално или събрани в рамките на едно учреждение - вече са свързани с електронна поща, споделят наблюденията си в даден Интранет и общуват с всички свои клиенти, партньори, потребители и други посредством някой web site. Следователно класическите организации са се превърнали във виртуални общности. Така например Университетът в Квебек, където работя, също представлява виртуална общност, понеже администрацията, преподавателите и студентите са свързани в Мрежата. В същия ред на мисли, в тези времена на номадство и емиграция, инструментите на киберпространството позволяват на разпръснатите семейства, както и на хората, които са географски отдалечени от териториалното огнище на националната си общност, да продължат да поддържат тесни контакти с групата, към която принадлежат.

И все пак, повечето от виртуалните общности са по природа детериториализирани и свързват хора, които се вълнуват от едни и същи теми, идеи, проекти, цели, начинания и т.н., независимо от географските или институционални граници. Може да се каже, че на новата виртуална територия, близостта е семантична, а не географска или институционална. В киберпространството географската близост не е изчезнала, а се е преопределила като важен клас от семантичната близост, каквито са също езикът, предметът, политическата и сексуална ориентация и т.н.

Съществуват големи виртуални общности, предлагащи галерии от лични страници заедно с "инструментите " за тяхното изработване, клубове за разговори на най-различни теми, chat rooms и различни служби, като Crosswinds, Fortunecity (която предлага пространство за комуникация на десет езика, включително японски и китайски), Tripod (собсвеност на Lycos.com) или Geosites (управлявани от Yahoo.com). Всички тези големи виртуални търговски общности използват по дублиращ начин метафората на нацията или на града. Ако има президент на Respublica.fr, то кметовете й могат да се открият във Fortunecity. Виртуалната мегаобщност на Microsoft Network предлага "инструменти" за изграждането на семейни центрове, виртуални предприятия и още много други организации, характерни за една класическа териториална общност. Виртуалните общности, събиращи стотици хиляди "жители", са новите "градове" в киберпространстово.

"Виртуалните нации" могат да наброяват милиони членове, притежавайки всичките им лични страници и електронния им адрес, какъвто е случаят с America On Line (най-многобройната и най-известната комерсиална виртуална общност). Други, не толкова известни и "населени", предлагат по-"интимна" или по-"обособена" атмосфера. Жителите на тези общности могат не само да си пишат по електронната поща, да разговарят в chat или в клубове за разговори, но и да си пращат реклами едни на други, да си продават стоки, да участват в конкурси, да се възползват от търговски промоции, изключителна информация, безплатни услуги и т.н.

Освен глобалните общности, съществуват и множество виртуални общности, обособени по вид и по теми. Например, някои са посветени на жените, като Womenplanet.com, други на хомосексуалистите - Gay.com. Някои политически партии, като например американската демократическа партия, се трансформират във виртуални общности и по време на предизборните кампании предлагат безплатен достъп до Интернет, електронен адрес, форум, shopping и т.н.

Така напречените news groups пък са групи за тематични разговори, своеобразна древност в историята на киберпространството, които започнаха да се развиват самостоятелно в университетските компютърни мрежи малко преди началото на 1990 г. Днес те наброяват повече от 18 000.

Днес е много лесно да създадеш една виртуална общност със скромни амбиции, с минимални технически и финансови средства. Microsoft Network покровителства много оживените простанства за разговори. Yahoo.com позволява да създаваш колкото клубове желаеш. В сайта Delphi.com влизат 80 000 форума и всеки може да си направи форум безплатно за три минути. Разбира се, можеш и да създадеш виртуални общности, снабдени с всички най-нови екстри, включително симулация на триизмерното пространство, както например в Thepalace.com.

*

Допълвайки физическото пространство, Интернет е универсален форум или агора, където "свързаните" граждани от целия свят могат да разменят информация или мнения, да разговарят в реално време за всичко каквото поискат и където свободата на словото е пълна и неограничена. В този смисъл Мрежата представлява истинска кибердемократична революция, способна да трансформира инертния субект в критичен и отговорен гражданин.

Преведе от френски Стефка Паунова

Преводът е направен по Lire, fevrier 2002

Текстът е откъс от книгата Кибердемокрация на Пиер Леви, преподавател по философия в Университета в Квебек.

 


1 раи - популярна съвременна музика в Алжир горе

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник