27.02.-5.03.2002
Год. 12
НА ФОКУС
Милена Фучеджиева:
Спокойствието настъпва след раздяла с илюзиите
Интервю на Елица Матеева
"Дзен-порно" от Милена
Фучеджиева е драматургичен текст, в
който се преодоляват болезнено
състоянията на изкуствено оплодената,
опитомявана любов, техните повторения
водят до изхабяване. Постепенно и
неусетно се достига до линията, в която
безпристрастието е единствено истински
възможната форма за съществуване, за
оцеляване. Безпристрастието в "Дзен-Порно"
се нарича самота.
На 19 февруари се състоя премиерата на
пиесата на малката сцена на Сатиричния
театър (реж. Десислава Шпатова).
Е.М.: Как бихте се представили, ако използвате наратив от драматургичния ви текст "Дзен-порно" и "Белият негър", ваша книга, чиято премиера беше в края на септември миналата година?
М.Ф.: Бих използвала дума, започваща с корен психо, такава съм си, може би, от една страна, това ми пречи, но пък от друга - прави живота ми по-интересен, така съм устроена.Може би съм екстремен човек, обичам рисковете, защото повдигат адреналина, но все пак предприемам преценени, а не тотално необмислени рискове. Мисля, че предприемането на рискове е предизвикателство за интелигентните. Пробвам неща, които не съм сигурна, че ще станат, но ако не съм се осмелила, съжалявам страшно, че не съм дръзнала да ги направя.
Е.М.: Обикновено режисьорите избират текстовете за бъдещите си проекти, как се "откри" вашият текст за Десислава Шпатова?
М.Ф.: Имам абсолютно доверие в Деси. Знам, че тя е талантлив човек, въпреки че не бях гледала нейни постановки. Харесах Снежина Петрова в "Монолози за вагината", имахме разговори с Деси. Свърза ни Георги Тошев, наш добър, общ приятел. Бях завършила през август пиесата и му я дадох без да имам предварителни насоки с кого да работя, с идеята той да ми препоръча режисьор. Той ми посочи Деси, макар че имаше още един вариант, но той не беше подходящ. Открих в Деси мислещ, модерен, интелигентен човек, притежаващ свобода в мисленето, а това за мене е много важно. Деси е искрена, чувствителна.
Е.М.: Доколко драматургията се позовава на живота, възприеман като съвкупност от създадени и недописани файлове?
М.Ф.: Обичам да завършвам файловете, живота не мога да нарека недописан, защото в момента, в който напиша нещо, то вече има своя живот и аз оставам извън написаното. Написаното е приключено по някакъв начин, започвам да мисля за следващия текст. Нямам търпение да седя дълго с едно нещо.
Е.М.: Няма ли опасност, заживявайки с текста си, авторът да го превърне в част от живота си, т.е. той самият/авторът/ да стане текст?
М.Ф.: По отношение на пиесата няма такава опасност. "Белият негър" е изключително лична книга, не е книга с претенции за литература. Тя е вид споделяне на нещо, което евентуално би послужило на другите. Пиесата на моменти е доста депресираща, вярно има и смешни ситуации - старая се никога да не се разделям с чувството си за хумор. Докато я писах, се забавлявах страхотно, изпртих я на майка си, да я прочете и на още една приятелка - казаха ми: "Милена, нищо смешно няма в тази пиеса", а аз бях ги подготвила, че ще се забавляват. Оказа се, че смеейки се - съм написала нещо трагично. Като гледах представлението за първи път, ми стана страшно: "Господи, аз май съм много зле." Нещо явно ме е уплашило, но после се успокоих с мисълта, че не трябва толкова да се вживявам.
Е.М.: При какви обстоятелства любовното чувство преминава от състоянието на дзен в порно?
М.Ф.: Вероятно, когато премине влюбването. Ако може влюбването да се задържи, сигурно ще остане в дзен. И при порното е така.
Е.М.: Възможна ли е обратната трансформация, при която порно- зоната да стане дзен?
М.Ф.: Мисля, че е възможно, това е едно от нещата, които по пиеса някак си са зададени. Всъщност финалът на спектакъла е различен от финала на пиесата.По текст героинята остава да живее с двамата гейове. Единият е нейният бивш приятел, а другият е новото му гадже и тя живее от това, че гледа порно-диапозитиви и стреля в екрана. Мисля, че когато човек достигне до тоталното си оголване и няма никакви илюзии, тогава може да достигне до състоянието дзен, да намери спокойствие.
Е.М.: Според вас, съществува ли граница или финал на внезапното попадане в дзен и в порно-пространствата?
М.Ф.: Да, зависи от сетивата на човека, доколко той е в състояние да улови тази внезапност, тази промяна на състоянията. В момента си представям една гола кожа, която е определена за грозна, но това е въпрос на тълкувания...кое е грозно, кое е правилно, нормално, естетично, в крайна сметка всичко зависи от нашата свобода и това е дзен в някакъв смисъл - кожата си е кожа.
Е.М.: Поводът за написването на "Дзен-порно"?
М.Ф.: Той е подсъзнателен, не съм планирала тази пиеса. Бях започнала да пиша нещо преди 3-4 години и после го оставих. Знаех, че имам една героиня и толкова. Миналото лято изведнъж ми се появиха картини в главата и в продължние на 4-5 дни аз трябваше да седна и да ги напиша, за да се успокоя. След няколко седмици текстът беше готов. Около мене мъжете и жените се разминават, не се разбират. Масово комуникацията е изключително едностранна. Масово всички сме егоисти, включвам и себе си. Никой не желае да прави компромиси, мислим си, че правим, но не е така. В тази пиеса съм малко безмилостна към мъжете, но съм такава и към жените, защото героинята ми е лицемерна. Като че ли в текста, това е повече заложено, отколкото на сцената. Тя е манипулативна, егоистична, играе си с хората, впримчва другите.
Е.М.: Въпрос на личен избор ли е обстоятелството, че не се занимавате професионално с кино или театър в Съединените щати, след като имате съответната квалификация за това?
М.Ф.: Дълго време нямах вътрешната свобода за това. Проблемът оцеляване беше основният фактор, човек трябва да се чувства по-спокоен, за да си обработва чувствата. По-сериозно се занимавам с това през последните 2 години, дъщеря ми порастна, тя е на 20 години. Пиесата ми "Дзен-порно" е дадена на един литературен агент в Америка и като се върна, ще видя какви са възможностите. Не искам да бързам, не искам нещо да се прави на всяка цена. Постановката на Деси е толкова вдъхновяваща за мен, и красива, толкова талантливи хора са се събрали на едно място, затова не желая да се продавам на дребно там. Имало е моменти, в които съм мислила за кинорежисура, но, от друга страна, ми е досадно да се занимавам с много хора около мене, защото се чувствам несвободна.Трябва да е нещо, което да ме развълнува максимално, за да работя в тази посока. Имам един проект за документално кино, по който вече се работи. Надявам се, че до края на годината той ще бъде готов.
