Брой 8

Литературен вестник

27.02.-5.03.2002
Год. 12

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

ФОНОГРАФ

Музиката като радост

 

MOOGaMOODНовият проект на Блуба Лу се нарича "MOOGaMOOD". Представен в XXL. Съвсем не случайно струва ми се. Проекти на концептуалното изкуство, различни възможности за улавяне на гранични състояния, звук, визия и слово в заедност - всичко това се е случвало там. Галерията е пространство, срещащо съмишленици или най-малкото разбиращи различните си езици хора. И в този случай музика и визия се съчетават - видео на Димитър Паскалев. Аз всъщност по-късно разбирам, че е негово. Когато се виждаме след дни в "Грамофон". По-точно, когато се запознавам с двамата настоящи Блуба Лу - Димитър Паскалев и Константин Кацарски. Само си говорим тогава. Въпреки че никога преди това не сме го правили - не се чувствам като с непознати. Даже напротив. Иначе интервюто (малко пресилено е да го нарека така всъщност, защото по-скоро си е разговор) се случва в обедно неделно време. И като такова - доста непривично за подобни занимания. Но пък е слънчево. Седим си на кафе срещу Кравай. Първо се нагласяме един към друг. После известно време се занимавам с техниката - диктофонът е раздрънкан, батериите му се изсипват от време на време и трябва да го държа. Това пък ме отклонява от двамата, в смисъл че бих искала да ги гледам и слушам, а не да се разсейвам. Но се справяме... Може да си представите и звън от мобилния телефон на Димитър, който се зачудва дали да се обади, или не. Все пак го прави. Вътрешно се ядосвам, че не съм познала. Мислех си обратното.

Кажете нещо за себе си?

Косьо: Ако трябва да се самоопределям, което не ми е много присърце (сам да си давам определения), мисля, че албумът достатъчно говори за нещата. Ако трябва да се определя все пак - то аз съм човек, който се занимава изцяло с музика, с нищо друго.

А кучето? (Косьо има куче, което се казва Стафид. Познайте защо?)

Кучето е част от музиката.

Добре, но все пак има и други неща. Искате да изглеждате прекалено сериозни ли? За мен е важно да сте естествени, доколкото е възможно, да изглеждате каквито сте на страниците на един вестник?

Косьо: Аз наистина не маниернича със и чрез музиката. И затова смятам, че тя наистина е прозорец към нас, към изживяванията ни, към това, което сме. Искрени сме в нея. Никой не стои зад нас, не правим поръчкови неща и затова казвам, че музиката определя какви сме, какви характери сме.

Сънуваш ли музика?

Димитър (изпреварващо, отсечено спонтанно): Да.

Косьо: Не, което е странно, но и хубаво - защото все пак намирам покой.

Димитър: Значи аз да поясня...Косьо е потомствен музикант, за разлика от мен. Той не се занимава с нищо друго. А аз съм много зает, което е самата истина. Хората, които ме познават, знаят, че работя. Не ми липсва друго, защото се занимавам и с музика.

Не ти ли се иска понякога да се шляеш, да кажем?

Димитър: Не изобщо не ми липсва губенето на време. Правя няколко проекта. Работя в бюро, в много либерална среда, трима архитекти сме. Имам шанса да правя големи обществени сгради. Така че в това отношение съм един от големите късметлии.

Когато си рисуваш сградата, звучи ли ти тя по някакъв начин?

Аз съм минал много тежка образователна школа. В смисъл, че съм се занимавал с рисуване много сериозно 3-4 години, преди университета. След това съм се занимавал с всякакви изкуства, защото архитектурата е свързана с технологии, с тежки реализации. И ми се налага да не летя много-много, а от друга страна, и това се случва. Но мисля, че успявам да реализирам замислените неща.

Това е някаква дисциплинирана концентрираност?

Абсолютно. Концентрираност, която трябва да доведе до резултати, които при всички случаи трябва да съдържат в себе си, да опазват, първоначалния порив. Дисциплината е пътят, по който първоначалният порив или идеята достига до реализацията. Има много хора, които летят в облаците, но по пътя на реализацията се разпиляват нещата. А самият той е също така творчески и интересен и това е моментът, в който аз лично се разгръщам.

Казахте ми и преди, че албумът е вдъхновение, което много бързо се е изляло. И това изливане вие наричате импресионистична техника? Как ви се появи "човекът разсечен на две от прозореца"? Или първоначалното ядро, импулсът, или каквото е било то. Можеш ли да ми го опишеш, да го формулираш, нарисуваш, или друго?

Димитър: Радост, безкрайна радост. Всичко направихме в състояние на радост, която не може да се опише. Някакво безкрайно щастие. Нощите, в които правехме основите на парчетата, бяха пълна еуфория - чиста, нестимулирана от никакви други, външни средства. Остана да го запазим като енергия. Това беше най-важното. Затова е импресионистичен. Нарочно бързахме, нарочно не се замисляхме кое тук по-добре ще стои някак си. Резултатите са изненада и за самите нас.

Косьо: Искам да допълня, че въпреки всички опити да вмъкнем някакви неща след това - не се получаваше. Т.е моментът беше минал. Явно е, че тогава сме дали всичко от нас, концентрирали сме тази енергия и сме я предали. Вече каквото и да добавяхме - нищо не се получаваше по-добре от вече създаденото.

Добре, но крайната форма не е ли предел, задържане на изразяваното. Ако го правехте на живо, може би щеше да се достигне до цялостно приемане от публиката на излъчваното послание, на енергиен обмен някакъв. Или по друг начин да питам - има ли проблем за вас между това, което искате да изразите, и в крайна сметка крайният резултат?

Димитър: Има, разбира се. Това е път. Кодирането на една идея чрез едно изкуство води до различни резултати. Да закодираш, да вложиш нещо в една картина, стихотворение или песен е въпрос на също толкова много, колкото да имаш и самата идея. Да не говорим, че самият процес е също творчески. Нещата не са само в поемането на въздух, а в кристализирането на една материя, на една вълна.

А липсващите текстове - не ви трябват думи?

Димитър: Аз лично съм минал през думите. Но така се чувствам по-добре, защото ми се е случвало да се опитвам да правя текстове, заради това, че имам музика. И ако сме използвали в композициите фрази, дори и текстове да са - те са самозавършени.

За мен беше особено важно точно това. Тези фрази се вписват именно със звученето си, а не толкова със смисъла си?

Димитър: Затова е и нашият "измислен" език - не просто за да бъдем интересни. Идва от усещането, че някак си нещата така са се зародили. А това, че използваме различни езици, е не защото сме полиглоти (напротив много сме зле с езиците). По-скоро е от някакво старо и много дълбоко съществуващо в нас желание да правим уърлд-музика. Не в популярния смисъл, а музика, която да произлиза от енергията на света. За мен лично ние НЕ СМЕ група, локализирана в чисто българското. Вероятно защото сме черпили познание, енергия от всякаква музика.

Какво слушате напоследък?

Димитър: Напоследък нищо. Много ми пречи.Много ми е трудно да слушам музика. Сигурно съм много претенциозен вече.

А слушаш ли Кейв? (Спонтанно питам, защото сутринта като чух албума за не знам кой-си път, изведнаж реших, че няма начин да не е така).

Димитър: Да, навремето много. Даже имах един проект, една група, която мина и замина, без никой да чуе за нея - Not Yet. Но в нея участваше един приятел, който направо беше Ник Кейв - откъдето и да го погледнеш. Та там съвсем откровено историята беше Кейв, Доорс и така.

Как снима филма, музиката ли ти даде идея, как беше?

Същото. Стана в седмицата преди промоцията. Но някои неща бяха замислени преди това.

Кои?

Този човек с бомбето и степа. Говорихме отдавна за него с наш приятел. С фокусника стана набързо и даже е снимано много лошо. И другите неща бяха....не го правим за първи път. Затова и стана. Както казаха от БНТ - малко скучничко. Ха-ха-ха! (Когато ги интервюирали в едно предаване по БНТ - водещата започнала с това, че видеото било скучничко., б.моя, К.А.)

Нямате думи, нямате текстове, които да "свиват" музиката ви от една страна. Обаче тя по принцип е много по-ненасилствена, влияе леко и неусетно, минава покрай ушите, не изисква усилие. Т.е тя е толкова универсална, защото е "лека", не изисква усилието например на гледането, а още повече на четенето. На възприемането на думи. Е, в този смисъл как гледате на вашата музика, тя може ли да култивира вкус?

Косьо: Музиката улавя настроението. Тя звучи според него. Аз си пускам разни неща в зависимост от настронеието, в което съм. Ето днес си пуснах например БГ радио за 15 минути. Обаче веднага смених станцията, защото пуснаха...е няма да казвам какво. Важното е музиката, която правиш, да не я натрапваш. А хората, имащи нужда точно от нея, я намират.

Димитър - намесва се - Това не е вярно.

Аз имам усещането, че не сте толкова лежерни, колкото се опитваш да ви представиш? Това, което правите, със сигурност не е филмова музика. Има в проекта ви едно неявно усилие за придърпване на слушателя отвъд звуци, които се леят, които просто те отпускат и съвсем не желаят съсредоточено слушане. Къде е границата между двете неща и в какво виждаш "усилието" на един слушател?

Димитър: Аз лично чувствам за себе си важно да правя музика, която да е и велика, и да не дразни тези, които не слушат музика.

Е ама това е много Соломоновски отговор...

Ама е абсолютно вярно, разбираш ли? Живея сред хора, които не слушат музика, и моето увлечение вероятно за тях е странно хоби, или пък не знаят дори за него. За мен все пак е важно някак си нещата действително да бъдат достатъчно на високо ниво, за да не бъдат критикувани. Не мога да го обясня точно, но това е предизвикателство в способността да се комуникира. Има универсална и много тясна комуникация. И когато задълбаеш много в лични свои, много високи неща, и започнеш да ги превръщаш във форма - те стават елитарни, трудносмилаеми или просто не успяваш да се справиш. Ние така или иначе сме минали през този път на опитване, на мислене. Следващият тежък въпрос е как комуникацията, изразена в музика, да не е толкова дистанцирана. Защото в известен смисъл в първия албум го изпитахме - там проблемът беше в трудносмилаемостта на нещата, в известната дистанцираност и чисто в енергиен план. Просто албумът не беше хомогенен толкова. Но в никакъв случай не разбирам усилието за по-широка комуникация като желание да попаднем в поп-ориентацията, в поп-средата, в поп-звученето.Т.е. пак става въпрос за комуникация с хора на нашето интелектуално ниво и неотстъпление от това, с което сме израснали, с което сме се хранили.

Но единомишлениците не са толкова много. Проблемът е дали не искаш да "възпиташ" повече хора? Докъде е допустимият компромис? Да казваш правя музика за определени хора е в известен смисъл "безотговорно"?

Димитър: По въпроса за възпитанието допринасят енергиите на съвсем други хора - медии, мениджъри и т.н., които могат така да настроят вибрациите на ежедневните потребители на музика, че в един момент, ако им смениш ежедневната храна - те се чувстват дискомфортно. Наблюдавам около мен хора, които като им смениш темпото да кажем...(може да е превъзходно), но ако не е 120 биЙта в секунда - моментално им става криво и сменят веднага. Т.е това е част от несъзнателния или съзнателен процес на уеднаквяване на човешката личност, с който едва ли не сме свикнали.

Вие, съзнавайки влиянието на музиката, не смятате ли, че това е важното - да звучиш по друг начин?

Димитър: За звученето да, но за възпитанието -не.

Добре, каква е музикалната ситуация в момента? Ретровълната?

Косьо: Ако гледаме как се развива музиката - много групи, много стилове. Хората и те естествено се променят и това е хубаво. Така всеки си избира сам какво да слуша и се възпитава. Аз лично не искам да възпитавам абсолютно никой. Не искам нашата музика да се налага на пазара така, както в момента се случва с много групи - чрез радио, телевизия, вестници, списания. Но освен че не искаме, ние просто не можем да го направим.

Димитър: Винаги има ретро, но става дума за стойностни неща. За музика, която може да хване един човек и да го държи. Поп-музиката не може да държи. Ако трябва да кажа за българските неща - мен много са ме вълнували новите "Тангра" и старите "ФСБ".

Косьо: "Нова генерация" също.

Ами тук е формалният край. Всъщност, ако не е станало ясно, Димитър Паскалев е архитект. Можете да хвърлите едно око на реконструкцията на Ялта. Смята, че това, което прави в архитектурата, е не по-малко ценно. И двамата с Косьо се мислят като близки тонове - фа-диез и фа. И за глухарчета стана дума. И пак за кучето Стафид. Обаче мястото свърши. Повече на www.listen.to/blubalu.

Катя Атанасова

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник