Брой 8

Литературен вестник

27.02.-5.03.2002
Год. 12

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

 

Световното кино в сърцето на Европа 

Берлинале 2002

 

berlinaleБерлинале е от фестивалите - гиганти заедно с Кан, Венеция и Торонто. Но е преди тях в календара и първи удря камбаната на голямото ежегодно надпреварване в световното кино като изкуство, индустрия и пазар. Всички от "планетата кино" се вглеждат и вслушват в сигналите от Берлин. Защото след "Златните глобуси" през януари и преди мартенската нощ на "Оскар"-ите, всеки знак от Берлин е повод за очакване на радост и триумф или за смут и разочарование.

Германия и Берлин още не са възстановени от ужасяващите разрушения на войната, когато през 1951 група ентусиасти успяват да организират първото издание на фестивала. Негов директор става Алфред Бауер и чак до 1977 Берлинале върви през лятото, през втората половина на юни. Ала само месец преди това Кан е обрал каймака на киното и берлинчани предприемат решителна, макар и рискована промяна - преместват фестивала през неуютния, зимен февруари, с което още по-категорично подчертават неговата професионална, а не туристическа функция, неговия работен, а не представителен характер. Успяват и поддържат това реноме чак до днес, нищо че през последните години всяка зима в Берлин пристигат пълчища звезди на световното кино, привлечени от авторитета на програмата и престижа на наградите. Но идват не за разходка или от глезотия, а за делово и амбициозно представяне на собствените си филми. Защото знаят, че такава световна промоция не е за изпускане.

През 1951 Берлинале започва в централните и най-луксозни за времето си градски кина в западната част на разделения град, заради което у нас се наричаше Западно-Берлински фестивал. Но въпреки огромната идеологическа конфронтация той изпълняваше високата си функция на културен мост между двата блока и редица значителни филми на тогавашното източноевропейско кино намериха световен екран и признание именно в Берлин. Сред тях и нашият "Авантаж" на реж. Георги Дюлгеров със "Сребърна мечка" за режисура през 1978. Е, помни се и скандала от следващата 1979, когато заради участието на американския "Ловецът на елени" (реж. Майкъл Чимино) социалистическите делегации начело със съветската шумно напускат фестивала. Такива са, уви, "гърбиците на времето", които съпътстват всяко подобно събитие, без да увреждат същността му.

Берлинале днес е отново в промяна. През 1998 - само 9 години след падането на зловещата Стена, върху мъртвите дотогава зони около нея е изграден новият градски център със зашеметяваща архитектура на супермодерните бизнес-сгради ("Сони", "Даймлер - Крайслер") и сред тях новият дом на фестивала - "Берлинале Палас" на площад "Марлене Дитрих", на 300 метра от Музея на киното, редом с новите луксозни мултиплекси "Синемакс" (19 зали) и "Синестар" (11 зали). Амбицията новата столица на Германия да стане столица и на нова обединена Европа вече е факт, поне като културна концентрация!

Защото Берлинале е едно огромно световно киноморе! 52-ото издание не направи изключение - 389 заглавия в различните фестивални програми (официален конкурс, "Панорама", "Форум на младите", детски фестивал, нови немски филми, ретроспектива "Европа от 60-те: Протест, Фантазия & Утопия", специални събития) и над 400 филма в паралелния Европейски филмов пазар. Наистина море, в което можеш да се изгубиш. Новаците-журналисти често изпадат във временен начален стрес, докато се ориентират в програмата от денонощни прожекции в 19 зали и подредят личната си схема. В това отношение фестивалът е изтощителен труд и постоянно търчане от зала в зала, пресконференции, нервно предаване на информация за медиите чрез Интернет, лични срещи, сандвич с кафе "на куц крак" и така 12 дни от 9 сутрин до 24 среднощ! Но умората и напрежението се компенсират от миговете истинско изкуство в някой филм и от живия контакт с таланти и звезди на голямото кино.

52-ото издание на Берлинале 2002 обаче има и още една мотивация за промяна и нова енергия. След 22 години успешно ръководство на фестивала от швейцареца Мориц де Хаделн, сега Берлинале има нов директор - социалдемократът Дитер Кослик, много известно име в немския кинобизнес като дългогодишен шеф на кинопарите в провинция Северен Рейн - Вестфалия и човек с широк организационен замах. Неслучайно изборът му на този пост още преди година и половина се съврзваше с очаквания за обновление. И той ги заяви по няколко линии. На първо място баланс в програмата, така че да се избегне американската доминация. Това, разбира се, не означава елиминиране на добрите филми отвъд океана и сега в официалната програма отново имаше 6 заглавия ("Госфорд парк", реж. Робърт Олтман; "Айрис", реж. Ричард Ийр; "Кланът Таненбаум", реж. Уес Андерсън; "Корабни новини", реж. Ласе Халстрьом; "Красив ум", реж. Рон Хауърд; "Балът на чудовищата", реж. Марк Форстър), които тъкмо по средата на фестивала получиха общо 20 номинации "Оскар". Но внимание: двата най-добри от тях - "Госфорд парк" и "Айрис" са не само копродукции с Великобритания, а по сюжет и дух са изцяло европейски филми, както и Ласе Халстрьом е един от най-талантливите режисьори на стария континент. Освен това традиционното внимание на Берлинале към азиатското кино отново бе потвърдено, дори със специална програма "Електрически сенки" от 12 китайски филма, които без да са безинтересни, за съжаление не представиха много високото равнище на тази продукция през последните години. Затова пък изненадата дойде пак от Азия, но от японската пълнометражна анимация "Пътуването на Шихиро" (реж. Хияо Миязаки), която не само бе включена в официалния конкурс (прецедент за последните 12 години), но и подели главната награда "Златна мечка" с ирландската политическа драма "Кървава неделя" (реж. Пол Грийнграс). Този изненадващ ход и на селекционерите, и на журито с председател световноизвестната индийска режисьорка Мира Наир ("Сватба в сезона на мусоните" - абсолютен хит на фестивала във Венеция 2001), илюстрира с конкретен пример новия девиз на директора Кослик "Да приемем различието"! Ирландският филм, посветен на дълголетната и болезнена национално-религиозна драма в Северна Ирландия, макар безспорно ярък и силен, е все пак в границите на очакваното послание и киноезик. Докато японската анимация изненадва най-вече като ориентация за предпочитанията на журито, а иначе е прекрасен като професионално майсторство и очарова с деликатната мъдрост на източна поезия. Като цяло, конкурсната програма не открои някакви особени върхове, нямаше взривно-въодушевяващи заглавия. Така че, разумното разпределение на останалите важни отличия бе прието без изненади, но и без възторзи. Старият грузински майстор Отар Йоселиани, който от години вече живее и работи във Франция, отново поднесе вариация върху любимата си тема за пастелните детайли на всекидневието, които тихо, неусетно и носталгично изтичат като пясък в часовника на живота. И само деликатният поглед на режисьора ги улавя с остра наблюдателност, за да ги поднесе на зрителите си в новия филм "Понеделник сутрин" с познатата мека усмивка и горчива самоирония. Йоселиани отдавна е емблема на поетичното авторско кино и никой голям фестивал не пропуска да го открои като контратеза на масовата конфекция. Затова и сега "Сребърната мечка" за режисура плюс наградата на ФИПРЕССИ (международната критика) потвръдиха мястото му в скалата на европейското кино. Впрочем, като че ли случайно, но открояващо се, сред фаворитите на журито се наредиха още два френски филма, което някак си наклони твърде силно везните към родината на киното, без това да е обективен факт в по-общия световен кинопроцес. Не че филмът на Бретран Таверние "Laissez - Passer" (2 "Сребърни мечки" - за актьор и музика) не е добър - напротив, може да се гледа като учебник по кино; или пък да речем, не че "8 жени" на Франсоа Озон не е увлекателен - тъкмо обратното и то най-вече заради невероятния женски ансамбъл (неостаряващата Даниел Дарийо, Катрин Деньов, Изабел Юпер, Фани Ардан, Емануел Беар). Но и двата филма са в коловозите на стандартното кино, а фестивалните отличия от такъв важен форум като Берлинале предполагат изтъкване на изключително майсторство или определяща тенденция за бъдещото развитие на екранното изкуство. Затова като че ли мнозина очакваха с повишен интерес другия нов акцент във фестивалната програма - за първи път самостоятелен конкурс за дебюти с отделно жури, което оценяваше 32 заглавия от всички фестивални категории - конкурс, "Панорама", "Форум на младото кино". Има безспорно оживление в търсенията и амбициите на млади талантливи режисьори от цял свят да "пробият" и намерят път към голямото кино. Ала програмата, макар много пъстра и любопитна, не открои зашеметяващ дебют в по-високия смисъл на понятието - не само като "първи филм", но като истинско ново явление! Респектира все пак овладеният професионализъм и тънко човекознаие, като да речем в датската психологическа дантела "Малки неприятности" (реж.Анет Олсен) или умното и органично използване на модерната дигитална технология за разработването на един смислен сюжет на няколко равнища (пластическо, наративно, идейно) в елегантния експеримент "On Line" на младия американец Джед Уайнтръб.

Също с повишен интерес се очакваше заявената могъща програма "Перспективи на немското кино", още повече като се имат предвид програмните думи на фестивалния директор Дитер Кослик, че Берлнале като световно събитие трябва същевременно да стане форум за изява на немската киноиндустрия и генератор на нейния бъдещ разцвет. Впрочем, в програмата на фестивала винаги е съществувала самостоятелна секция "Ново немско кино", но този път количественото присъствие беше действително респектиращо: общо 61 филма, от които 4 в конкурса! Настина амбициозно планиран мощен киноудар, който обаче в качествено отношение засега поне не постигна очаквания стратегически ефект. Например филмът за гала-откриването на Берлинале (в присъствието на канцлера Герхард Шрьодер) бе немски - "Небеса" и то от най-хитовия за момента режисьор - Том Тиквер, изключително нашумял след безспорния му предишен успех "Бягай, Лола". Но както често се случва, новата амбициозно планирана "победа" разочарова със своята пренапомпана обикновеност. "Небеса" е един ненужно усложнен като разказ и само външно ефектен любовно-полицейски трилър, който в крайна сметка се смалява в скромната рамка на една любовна мелодрама, заснета наистина с безспорен кинематографичен вкус, но толкова! Затова пък истинската изненада дойде неочаквано от един бивш ГДР-ски режисьор - Андреас Дрезен, който представи велоколепен, умен, артистичен и модерен немски филм с френски финес за "нещата от живота". "По средата на стълбите" е сложно любовно преплитане на две приятелски семейства в уморената средна възраст. Майсторската драматургия, деликатните психологически попадения, много точните "всекидневни" актьори са в основата на успеха, а в резултат - всеобщо зрителско одобрние и втората по важност награда - "Сребърна мечка" за най-добър филм. Очевидно подобни заглавия, които има какво да кажат на зрителите си и го правят достоверно, умно, талантливо, без евтини флиртове и изхабени компромиси, винаги ще привличат хората в тъмните зали на вече едновековното изкуство. Впрочем, публиката на Берлинале е била винаги най-важният реален фактор за успеха на фестивала. Хиляди зрители изпълват денонощно 19-те фестивални кина, те са пълни на всички прожекции и то предимно с млади хора, които с очарователен (и малко непонятен) ентусиазъм ръкопляскат на всичко. Новата фестивална дирекция, знаейки колко важни са пълните зали, е запазила миналогодишната цена на билетите - от 6 до 10 евро, въпреки че след "погребението" на марката всички други цени са скочили с около 10-15 % при смяна на етикетите. Така че, уважената публика плюс общия демократичен дух на фестивала създават наистина великолепна творческа и празнична атмосфера, а "звездите" допълнително подгряват всеотдайните и бездруго фенове.

И така, Берлин в продължение на 12 денонощия живее като действителна културна столица на Европа. Ах, колко хубаво би било и ние да сме в този "континент" - но не само географски номинално, а и реално, като се изравним с неговите постигнати стойности! Засега ни канят като гости, а през последните години заради географска пълнота на репертоара включват и по едно наше заглавие в паралелните програми (този път "Съдбата като плъх" на реж. Иван Павлов в селекцията "Форум"). Но ние най-добре си знаем, че това е от фестивална вежливост и сдържаният интерес към буксуващото ни кино може да бъде преодолян единствено ако сами се изправим на крака. Но не като се теглим за косите по илюзорната рецепта "барон Мюнхаузен", а като преодолеем разрива "държава - културна политика". И осигурим възможност за развитие на млади талантливи имена в киното ни.

 

Божидар Манов

"ЗЛАТНА МЕЧКА": "Кървава неделя", Великобритания/Ирландия, 2001, реж. Пол Грийнграс; "Пътуването на Шихиро", Япония, 2001, реж. Хияо Миязаки.

"СРЕБЪРНА МЕЧКА": "По средата на стълбата", Германия, 2001, реж. Андреас Дрезен.

"СРЕБЪРНА МЕЧКА" за режисура: Отар Йоселиани, "Понеделник сутрин", Франция/Италия, 2001.

"СРЕБЪРНА МЕЧКА" за най-добра актриса: Холи Бери, "Балът на чудовищата", САЩ, 2001, реж. Марк Форстър.

"СРЕБЪРНА МЕЧКА" за най-добър актьор: Жак Гамблен, "Laissez-Passer", Франция/Германия/Испания, 2001, реж. Бертран Таверние.

"СРЕБЪРНА МЕЧКА" за ансамбъла актриси: Даниел Дарийо, Катрин Деньов, Изабел Юпер, Фани Ардан, Емануел Беар, Виржини Ледойен, Людвин Сание, Фирмен Ришар.

"СРЕБЪРНА МЕЧКА" за музика: Антоан Дюамел, "Laissez-Passer".

Награда на ФИПРЕССИ: "Понеделник сутрин".

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник