Брой 9

Литературен вестник

6-12.03.2002
Год. 12

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

НОВА БЪЛГАРСКА ПОЕЗИЯ

 

Добринка Корчева

 

Прилепът

Искам да опиша
Обръснатата ти глава
В стил хед-трек
Изпилените вежди
Ухото с пърсинг
Евтините сникерси
Билета от Subway-я
Тракта чревен 3, 14"
Колкото да ми изсвириш
Sur Le Pont d’Avignon
Наколенките окървавени
От хокея междупланетен
Луна и слънце слънце и луна
Опушените от махорка вени
Разпятието на отровната гирлянда
Озъбило се празнично на моята тераса
Ти долетял си SALVE SALVE
Не знаех че наблизо тих е океанът
Че Тетис шуми средземно
Че гондолите паркират там отсреща
Че езерото Неси въртопи` се
Че Амазония зове се щатът
От Зона 5 до Зона 18


Knife in the water

Пингвините на Антверпен
Са сладко водни
като смокините
от детството в В...as.
Далече те далече те са
Ще ги вкуси някой друг
И няма райското да пренесе
във антверпенестото
там, където аз
сега НАМИРАМ СЕ в момента
(четенето не е вид транзакция
да ме прости Thimoty Leary)
Затуй не може нищо да се пренесе
Я гардероб! Я скрин!
Ръцете долу! Лапи - мирно!
Сега сме и се смесваме
По антверпенски
B...as
Е в злополучието на кристала
Отразява ни от n-посоки
Отразяваме го в разногледи ренуси
Вървим вървим вървим
Какво?
Вървим по нишката.
И нишката вървим.
Дали е в Антверпен
Или в B...as
Някога било е...
Много важно!
Или както са говорили в Odessa:
"Това са две разлики."
Добре.
Навъ` рвянето спира.
Навярвя` ното е нищо.
Прах и шум се настаняват
Повсеместно
Кестените в Антверпен
Джиджифките в B...as
Са едносортни
Marley ме превързва
Раните шуртят под тента
От осолена вододелност
Сега ще грейне
И ще метнеш пуканка по мен
На стола в киното квартално
Не СОЛУН
а СОЛОН
Следи те от античната рошавина на бюста
гръцкият зограф [XсИуфщу]
се е заселил в [Брюксел]
НА ВИ
НА ВИ!
И солените го могат.
Ние се разбъбрихме за Панайотис
Как капите ни щеше да омеси
със Буковски
абсентът лееше се като из ведро
Картинно и здрачаващо се
После най-докрая
Абстиненцията не изтраях
и си тръгнах
да навъ` рвя
от точка•А------------------ до точка •В
(Антверпен) (...as)
железните стъпенки на...
Е, хайде, няма време. Сбогом!
Краят е един за всички,
всички за един

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник