Брой 9

Литературен вестник

6-12.03.2002
Год. 12

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

НОВА БЪЛГАРСКА ПОЕЗИЯ

 

Марин Колев

 

Братовчедите на поп Кръстю

I.
Между дуварите на къщите от по-миналия век
чух къс съсък, смръзяващ кръвта на животно
и на човек; чух съсъка "поп Кръстю", който раздвои
язика, изсъскал святото име.

В Ловеч под хълма син и ароматен
премазаха с клевета
свещеноиконом Кръстю Никифоров -
седем поколения не разбраха
как направиха рядък ак(т)
сред люляк и жасмин.

II.
Пра-прадядо ми е втори братовчед
на поп Кръстю.
Една четвърт от всичките му клетки,
колкото петгодишно дете,
са Попкръстюви,
отровени от клеветата.

Майка ми е пета братовчедка
на правнуците на поп Кръстю.
Една трийсет и втора от всичките й клетки,
колкото бебе току-що родено,
са Попкръстюви,
клъвнати от клеветата.

Аз съм шести братовчед
на пра-правнуците на поп Кръстю.
Една шейсет и четвърта от всичките ми клетки,
колкото семейство гълъби,
са Попкръстюви,
фиксирани от змийското око на клеветата.

Време е един от тях,
я внук, я правнук мой,
ако не в ястреб,
поне във таралеж да се превърне
и пред него клеветата най-после
опашката си гузно да подвие.

Защото всички ние заедно с вас,
чиито пра-прадеди са четвърти братовчеди
на поп Кръстю,
сме десет милиона сега.

и клетките Попкръстюви в нас,
облъчвани, измъчвани от вкуса на клеветата,
вече не издържат
и скоро ще станат на рак, на спин и антракс.

III.
Митът за поп Кръстю
не е заченат свободно, на воля.
Той е насила и в несвяст погълнат,
доброволно -
сЪс-прЪст-вЪрху-мЪжеца-дЪлбоко-вЪв-гЪрлото.

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник