Брой 10

Литературен вестник

13-19.03.2002
Год. 12

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

 

Оля Стоянова

 

Discovery channel

Улицата, по която минавам
е труднопроходима
по обед -
всеки ден отначало -
майките,
хванали децата
през кръста,
мъжете в инвалидни колички,
букетчета здравец,
червено мушкато,
иконите,
празните чаши от кока-кола,
шапките,
табелите с история -
“Помогнете, добри хора...”,
догонянето,
виковете,
обещанията,
клетвите -
- Чака те голямо пътуване! -
всеки ден
по обед.



Жителство

С годините
пространствата се стесняват -
градът е набелязан
с точки,
като оградена територия -
спирката,
сергията за вестници,
там,
където продават топъл хляб
и копчето в асансьора
за 12-ия етаж.
В асансьора
все по-рядко
се качват други хора.


*

Побелелите коси на майката -
тези дълги вечери
на очакване -
шумовете в тъмното,
клаксоните,
светофарите в жълто
стъпка по стъпка,
косъм по косъм...



Free zone

Кутията с помощи
за борба с множествената склероза
на летището
в Берлин -
две цигари,
гвинеи,
един гердан,
лирети,
дойче марки,
още някакви пробити монети
и един пръстен -
на територията
на безмитната зона
мисиите
и паричните единици
добиват друг характер.

Географията

От едната страна -
лозето,
от другата -
гробището.
По средата -
умират и пият.


Е 75

Малки къщи край магистралата -
само две стаи,
без пердета,
пусти прозорци,
само старите хора
се обръщат след колите -
пейзажът е един и същ
в продължение на километри,
колите са едни и същи,
хората са едни и същи,
край тези села няма спирка,
старците стърчат
пред портите
и се сливат с пейзажа -
тук децата отрано хващат пътя,
родителите палят вечер
голите крушки
като фарове,
а колите
отминават толкова бързо
от точка А до точка Б,
че оставят съмнения,
дали това по средата
въобще съществува.


Дребни работи

Задните дворове и просторите с гащи.
Ризи и дънки наметнати по парапетите
Първата цигара сутрин и последният трамвай вечер.
Всичко достига като ехо приглушено.
Думите. Децата. Прането.
На завет.
Ела да пием кафето в девет...
Къде е Митето...
Крясъците.
Плачовете.
Задните дворове си приличат навсякъде.
Като сърцевината на ябълка.
Леко загнило. И вкусно.

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник