Брой 11

Литературен вестник

20-26.03.2002
Год. 12

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

ЛИТЕРАТУРАТА МЕЖДУ ДВА ВЕКА

Романът като синекдоха на литературата

Йордан Ефтимов

 

Част от оперативните критици сме по-старомодни. Стане ли дума за текст, който се представя за роман, аз веднага посочвам, че с оглед традиционното - и все още действащо за мен - определение за романа като буржоазен епос, много от книгите, за които някой се изказва като за романи, всъщност не са романи. Така една и съща творба може да бъде разглеждана като домодерна и постмодерна, фантастична и детективска, роман и цикъл разкази или дори есе. Големият проблем за мен е в критиката, а не в авторските жанрови самоопределения.

Още повече, че днес българската фикция стана проблематична като читателски интерес. За сегашните български читатели фикционалното прозведение трябва да лъже, че е документално и почива на факти. Същевременно българските документалничещи текстове нямат нищо общо нито с американския факшън, нито с новата журналистика; в повечето случаи става дума за квазимемоари.

Авторската досъчиненост на биографията се извинява чрез романовото. А това, че Калчев посочваше романите си като "вулгарни"... - това е неуместна шега. Като онова наподобяване на есесовския знак в името на Калигула Беssния в заглавието на втория роман от борческия му романов цикъл. Сигурно е смятал, че думата "вулгарен" е рекламна. Сигурно с "тъжен роман" пък Ангел Ангелов е смятал, че ще привлече по-нежната аудитория. Но това няма нищо общо с жанра. Да не се отказваме като критици от жанровото определение - въпреки авторовите динени кори "фасетъчен роман", "роман-партитура", "автобиографичен роман".

Но "Фани по опасните пътища на светлината" е роман - бих го препратил направо към "Вилхелм Майстер", защото темите и романовите композиции на Райна Маркова кореспондират именно с класическия Bildungsroman. Ако чрез него разпознаваме "Фани" като роман, то няма традиция, чрез която да разпознаем една голяма част от актуалния романов поток - и в този смисъл настоявам, че имаме твърде малко романи. Във Франция и Англия въпросните творби не биха получили място в класациите за роман, а ще бъдат причислени към експерименталните форми (обичайно сложени към поезията).

За да разберем какво е роман, трябва да си служим с Хегел и понятия от началото на XIX век, които и днес работят при присъждането на наградите "Букър" и "Уитбред". Сред романите на 2001 г. има такива, описващи съвременността. Романи като "Мисия Лондон" от Алек Попов, "Животът в очакване на портокаловата топка" от Борис Минков, "Виена" от Антони Георгиев. Съвременният, макар и деконструиран, свят е предмет дори на "Пола" на Златомир Златанов. Но всеки спор около неговия роман е безнадежден, защото и "Бдение над Финеган" се смята за роман твърде условно. Трябва да ги изведем извън скоби, ако говорим за романа strictu sensu.

Факт е, че романът днес е просто полето на експеримента. Така, както през първата половина на 90-те, лириката беше такова поле. Мястото, което се явява център на разбирането на художествена литература.

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник