Брой 11

Литературен вестник

20-26.03.2002
Год. 12

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

НА ФОКУС

Пътят към Едем минава през Ада

 

Николай Ватов напусна земния си живот на тридесет и четири години, завещавайки ни две книги с разкази и новели. Създадените от младежкото му въображение камерни художествени пространства са изпълнени с магически явления, с фантастични перипетии и психологически загадки, с мистични метаморфози между хора, животни и растения, с мрачни предчувствия за битието на планетата, с извънземни "научни" чудеса...

Персонажите на Ватов имат общ архетипен заряд - и в динамиката на поведението си, и в дълбинно-психологическото ниво на човешката си същност. В тях митът е акцентиран до осезаемост, до напълно видима аура. Пътят на тези герои към Едем е осеян с непреодолими физически и душевни изпитания, със страшни препятствия (в новелите "Стъпала към Едем", "Брегът на пеперудите"). Всичко в тях и в ситуациите, които трябва да преодолеят, е или пленително красиво, или ужасяващо грозно; или ангелско, или демонично. Очевидно е навсякъде присъствието на митическия архетип в художествената система на младия белетрист. Той повежда своя приказен персонаж през зеления ад на една въображаема джунгла (символ на земния ни живот), където огромни смъртоносни паяжини и месоядни гъби-убийци дебнат жертвите си. Страданията са като в преддверието на ада и в самия ад и само който ги издържи и не се отчае и предаде, има шанс да стигне до планетата на пеперудите (символизираща Рая) или до мечтаното митическо Елдорадо.

Николай Ватов не спира да изразходва енергията на своето пищно въображение, когато възпроизвежда символите на човешките изтезания и на човешките блаженства, на земните мъки и на божествената Вечност. Превръща всяко чувство и всяка мисъл във визуален образ от вълшебни приказни страни, в които се случват ужасяващи и очарователни изненади, носещи конкретно екзистенциални и всемирно илюзорни идейни съдържания.

Зад "черната врата", символизираща смъртта, се крие, в една от новелите, другият, необятен и вечен свят на Духа: светът на Едем, окъпан от лъчите на изгрева, от искрящите, кристално чисти води на океана, от вълшебните сияния на сините слънца и нежно-розовите небеса. За разказвача Едем е мечтаната загадка на Отвъдното, на безкрайното космическо пространство, в което нашите, измъчени от земните си изпитания, души най-сетне ще намерят вечен покой.

Пътят към "черната врата", изпълнен с дебнещи страшни заплахи, е мъчителен и с вътрешната, душевна борба у героя, който временно се обезсърчава и отчайва. Той иска да се преобрази, да стане друг, но не може да престане да бъде самият себе си и това непоносимо го измъчва. Единствено голямата, истинската, изстраданата любов може да му помогне (новелата "Триста и седем крачки"). Духовното сливане с любимото същество, с другия, според Ватов, е истинският смисъл на човешката екзистенция. Той открива в творчеството си божествения замисъл на човешката любов. Неговите двама влюбени винаги намират в образа на другия любовта изобщо - като докосване до вечността, до всемирния смисъл на Битието (новелата "Брегът на пеперудите").

Магическото, магнетичното, свръхестественото в разказите и новелите на белетриста са заредени с архетипи, съвременно преосмислени чрез нашите днешни страхове от терористични действия и варварски изтребления (новелата "Стъпала към Едем"), страхове от самотата (разказа "Отломки самота"), от бездушието и садизма на другите, от рисковете на борбата между живота и смъртта (новелите "Мисията", "Триста и седем крачки"), от екзалтацията в духовното влечение...

Екзотичните светове, в които се движат, страдат и блаженстват героите на Ватов, се отличават не само с приказна призрачност, но и със свръхестествени сили. Тук мъртви красавици се връщат временно в живота на тези, които ги обичат (разказа "Стих за нея"); бял лабораторен плъх с присадено човешко съзнание преживява болезнено зловещата разруха по време на Последната война на планетата и разпознава в последните живи хора свои себеподобни (разказа "Среща"), а магическите заклинания на една странна котка препращат самотен мъж от днешното време в далечни паралелни светове от древни и бъдещи епохи (разказа "Котешко заклинание").

Абсурдните превъплъщения във фантастичните творби на Николай Ватов са многозначни символи на редица мистически явления от нашето ежедневие. Авторът не се опитва да ги обяснява "научно", но констатирайки ги, засилва чрез тях емоционалното напрежение и загадъчността на нарацията. И философски проблематизира спомени от предишни животи на персонажите, криминални събития в паралелни светове, видения и бълнувания на безнадеждно болни или потопени в непреодолима магия герои, в чиито слабости се крие тяхната божественост и чийто героизъм се проявява в способността им да издържат изпитанията въпреки своята физическа немощ.

Романтичното въображение на младия творец пронизва интелектуалните пластове на повествованието и превръща някои от героите във форми на културни инвенции (историческия повествователен пласт на новелата "Стъпала към Едем"). Най-често романтичното обожествяване и романтичната гротеска тук въздействат като знаци на драматични съвременни послания от света на морала и идеите. Във въображаемите космически пространства се проектират примери на духовна издържливост, която божественият замисъл на любовта и на изкуството даряват на избраниците (новелата "Триста и седем крачки"). За Ватов любовта има своя лична и неповторима същност у всеки отделен герой, за когото олицетворява път към вечността. Любовта е разкрита и в своето безусловно значение; обектите й винаги носят образа на любовта изобщо. Авторът търси нейния всемирен смисъл, докосвайки се до великите тайни на битието.

Наглостта, породена от прекалено самочувствие, не е позната на положителните персонажи в двете книги на писателя. Героите му страдат от неувереност в силите си, въпреки че успяват да издържат стоически изпитанията благодарение на чувството си за дълг към другите. Проблемите на любовта, изкуството, смъртта

Ватов интерпретира, довеждайки героите си до екстремни ситуации и емоционално наелектризирани състояния. Най-често духовният им порив за оцеляване приема невероятни размери поради стремежа на личността да достигне трансцендентното пространство на Всемира и всемирното единение.

И двете книги на Николай Ватов са писани на Христова възраст, когато талантът на младия белетрист се реализира в преосмисляне на Битието, на любовта и на изкуството, в усещането за смъртта като преход към вечността на душата, а за любовта - като вечно блаженство от сливането с другия. Когато двамата влюбени герои от новелата "Триста и седем крачки" се движат по ръба на висока скала над огромна пропаст, приемайки риска между живота и смъртта, те са обзети от божествена екзалтация, изпълнени са с божествена светлина. За тях любовта е опиянение от сливането на душата и тялото, озарение от извънземни, космически сили (влюбените Ерика и Мартин от новелата "Брегът на пеперудите", които летят срещу залеза и чувстват, че се разтварят в небесните висини). За новелиста Ватов любовта и смъртта са духовна необходимост за душата. Великолепните причудливи форми на Вселената звучат с опияняващи или заплашителни металически мелодии. Призрачна тайнственост излъчват ярко визуалните картини на фантаста, чиито новели и разкази са готови сценарии за филми. Загадъчността и екзотичността на приказните пространства, сътворени от Николай Ватов са наситени със символни значения, които днес особено силно ни вълнуват - с болезнения копнеж по ДУХОВНОСТ.

 

Елка Константинова

Николай Ватов, "Отломки самота", изд. "Христо Г. Данов", Пловдив, 1995

Николай Ватов, "Стъпала към Едем", ИК "Стигмати", С., 2000

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник