Брой 11

Литературен вестник

20-26.03.2002
Год. 12

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

ВИТРИНА

 

Георги Данаилов, "Доколкото си спомням 3" Георги Данаилов, "Доколкото си спомням 3", изд. Фондация "Свободна и демократична България", С., 2002

Ето че се появи и третата част (казват, последната) от мемоарите на Георги Данаилов, описваща неговото спомняне за времето след 1989 г. Ако помните, най-прелестната характерност на първите две части беше промислянето на миналото чрез низ от малки лични истории и разкази за други лица, като старателно се избягваше публицистичното и поучителното слово, пледирането, изобщо - трактатите. Този път съотношението между историите и трактатите като че ли е в полза на последните, но това не пречи на удоволствието от четенето, което се дължи, струва ми се, на някакъв постоянен етически темперамент в разговора на Георги Данаилов с другите и света.

Владимир Мигев, "Българските писатели и политическият живот в България. 1944 - 1970" Владимир Мигев, "Българските писатели и политическият живот в България. 1944 - 1970", ИК "Кота", С., 2001, 296 с., 5, 80 лв.

Дисбалансът в книгата между ценните архиварски находки и отчайващо слабия стил на писане е огромен. Истинско съжаление буди теоретическото неумение на автора да се справи текстуално със събрания материал. Странно е изпозваното свидетелско време на повествуване - "казваше", "беше" и т.н. - при положение, че става дума за историческо изследване. Жалко за темата! Жалко за архива! Все пак в тази книга могат да бъдат правени някои справки, а дори и да тръгнат от нея интересни идеи.

Панко Анчев, "Въведение във философията на българската литературна история" Панко Анчев, "Въведение във философията на българската литературна история", изд. "Захарий Стоянов", С., 2001, 320 с.

Амбициозен проект, който предлага семпла двоична схема за българската (литературна) история, в която циклично се редуват две общества - колективистично (време на синтез) и индивидуалистично (време на разпад). За Панко Анчев в литературата е ключова ролята на "обществените идеи", което в книгата избива в някакъв не съвсем ясно изведен обективизъм и социологизъм. Трудно е със стар (хегелиански? шпенглеровски?) теоретически апарат да се откриват нови входове към историята.

Георги Марковски, "Вътрешен емигрант" Георги Марковски, "Вътрешен емигрант", изд. "Балкани", С., 2001, 192 с., 4 лв.

Интервютата на писателя Георги Марковски са следговорени от сина му Борис и изведени в конструираната последователност на категорична житейска стратегия - промисляне на "националния въпрос" и на "проблемността на българското съществуване". За Марковски очевидно политическото е национално и обратно. Националното предзадава, а понякога и обезсилва гражданското. Нацията предотвратява полиса. За разлика обаче от редица дежурни родолюбци, думите на Георги Марковски излъчват една просветена консервативност, уповаваща се не само на колективни утопии, но и на вярата в силата на личната воля да правиш живота си.

Николай Хайтов, "Който има ухо, да чуе... (Литературна анкета)" Николай Хайтов, "Който има ухо, да чуе... (Литературна анкета)", С., 2001, 136 с., 4 лв.

Едва в края на предговора от самия Николай Хайтов става ясно, че анкетиращият е о.з. полковник Иван Гащилов. Не се разбира точно кое издателство е произвело книгата. Редактор е Орлин Загоров. Предпечат - Жана Загорова. Като изключим небрежния вид на изданието, нищо друго не изненадва: задгранични заговори срещу България, зловещи геополитически сценарии, ксенофобска подозрителност, травмата "Радичков", обилните откъм неприязън и злоба страници, посветени на Радой Ралин и пр. Формулата, по която Хайтов пледира: много ретро + малко град = ретроград. Авторът на "Диви разкази" предпочита да се изказва най-вече "по обществени въпроси" и изобщо не се тревожи колко малко литература има в тази литературна анкета.

"Българска поезия в ХХI век. Антология", съст. Венцеслав Пейков "Българска поезия в ХХI век. Антология", съст. Венцеслав Пейков, ИК "Сафо", Ловеч, 2001, 144 с.

След колективно съставената "Лирика 2001" и "Начало на века" на Св. Игов, това е третата антология, която през 2001 г. се стреми да бъде представителна за цялата съвременна българска поезия. 117 поети - повечето с по едно стихотворение - които, според уводната бележка "са прекрачили прага на 2000-та година", изграждат противоречива картина чрез ненадейни съседства: Стефан Гечев до Богомил Райнов, Константин Павлов до Петко Колев, Златомир Златанов до Иван Гранитски, Романьола Мирославова до Румен Леонидов, Елена Алекова до Кристин Димитрова... Вероятно от Ловеч такава гледка се открива към българската поезия. Онова, което в София изглежда като политически компромис, в Ловеч звучи като национално поетическо съгласие.

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник