Брой 11

Литературен вестник

20-26.03.2002
Год. 12

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ 2002

Джафар Панахи: "Моите филми ухаят на политика"

 

"През целия си живот човек се бори да разшири примката, която се стяга около него, но когато тя е прекалено тясна той трябва да положи изключителни усилия за да запази човешката си същност", това са думите, с които иранският режисьор Джафар Панахи представи последния си филм "Кръгът", донесъл му "Златен лъв" от Венеция и обявен за филм на годината от ФИПРЕСИ на кинофестивала в Сан Себастиян. Идеята му идва, когато прочита в черна вестникарска хроника историята на жена, убила двете си деца, а след това се самоубила. Тази истинска житейска драма служи за основа на филма, без конкретно да присъства в сценария на Камбузия Партови като история. Проблемът за липсата на избор и ограничената свобода на жените е изведен чрез абсурдните и нещастни съдби на няколкото главни героини, лутащи се в безизходицата и единствената вина, че са жени. След време и не малко проблеми, заради болезнената тема, която засяга Джафар Панахи успява да го финансира и реализира. Изключителното актьорско изпълнение на Мариам Парвин Алмани, Наргес Мамизаде и Фереще Садр Орафаи, аскетичният диалог и бавният, но наситен с напрежение ритъм са причината филма да се възприема като вълнуващ, документален отрязък от действителността. Безспорният фестивален успех не улеснява съдбата на филма в собствената му страна, стегната в примката на страха от промяната. След получените престижни награди "Кръгът" на Панахи предизвиква интереса на иранската публика, но все още не е намерил своя разпространител.

Мислите ли, че киното може да промени нас-хората и света, в който живеем?

Аз мисля, че когато говорим, че нещо по някакъв начин променя света, ние имаме предвид, че тази картина, този филм или тази книга оказва влияние върху човека и от своя страна, той се променя и оттам насетне променя света. Моята единствена цел е да накарам зрителят да се замисли, да обърне внимание на себе си и да се върне към човешкото, което притежава по рождение. Това не е определение за киното като изкуство и това не е единствената му цел, но мога да кажа, че иранското кино е такова. То се стреми да върне човека към човешкото.

В едно свое интервю заявявате, че политиката не е интересна тема, защото много бързо остарява и предпочитате да правите филми, насочени към житейските проблеми на обикновения, беззащитен човек. Не мислите ли, че нещата са много свързани и политиката определя нашия живот?

Когато казвам това, имам предвид, че не правя филми, които да показват идеологията на една партия, не пропагандирам нейните идеи, за да унищожа останалите. Но когато създавам моите социални филми, това по някакъв начин ме политизира. Това е така, защото много от тези проблеми, с които се занимавам наистина, са резултат от управлението и имат политическа основа. От тази гледна точка, моите филми ухаят на политика, но в никакъв случай, че съм политически режисьор и не смятам, че правя такива филми и не бих правил никога.

Една отличителна черта на вашите филми е изключителното актьорско изпълнение, а вие работите в повечето случаи с непрофесионални актьори, как го постигате?

По принцип, за да работиш с непрофесионални актьори, не трябва да притежаваш или да подхождаш към тях по някакъв специфичен начин. Единственото важно условие е да намериш подходящия човек. Това трябва да го направи режисьорът, защото той единствено знае как трябва да изглежда, как трябва да се държи този герой. Разбира се, много е трудно да се работи по този начин, защото е изключително важно да откриеш подходящия човек. Много пъти ми се случва да правя кастинг между 6-7000 човека само за една роля. Изборът ми се определя от разговора, който е за обикновени неща от живота, от реакциите ... Но често разбирам, че не е този, който търся. Понякога, когато се разхождам по улиците на Техеран, случайно срещам човека, който ми трябва. Когато го открия, трябва да го накарам да ми повярва, да се опусне и да забрави, че изпълнява роля, това са първите 2-3 дни от снимките.. И оттам нататък е лесно.

Така например за първия си филм, търсих човек, който да изиграе ролята на шивач. Намерих истински шивач, който беше упражнявал този занаят 40 години. Успях да го накарам да забрави, че снимаме филм и той правеше това, което е правил през целия си живот. И всички бяхме убедени, че той е най-походящият за ролята.

Когато работя с непрофесионални актьори, се старая да създам максимално спокойна обстановка. Дори няма клапа в началото на снимките. За тях е важно да не виждат камерата, трябва всичко да е естествено, да няма много хора, шум и те да не усещат, че се снимат във филм.

Кои са филмите, които са ви повлияли и изградили като режисьор?

Не мога да кажа нито едно конкретно заглавие, защото в различните периоди от моя живот те са се променяли. Когато бях млад, много харесвах филмите на Хичкок. Гледах ги хиляди пъти, разделях ги на епизоди, анализирах всеки един кадър. По-късно започнах да харесвам Трюфо, Форд, Куросава, Бунюел, италианския неореализъм, след това много и различни режисьори. И като се замисля кой точно филм или режисьор ми е повлиял, за да стана това, което съм, не мога да кажа нито едно конкретно име или заглавие. Всеки един добър режисьор прави филми, които неизбежно оказват въздействие върху поколението след него, дори с не толкова успешните си филми. Аз съм повлиян от много режисьори. Но ако трябва да бъда благодарен на нещо, това е изкуството кино, защото то ми даде възможността да изразя себе си, така както аз искам и мога.

 

Ростислава Генчева

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник