Брой 12

Литературен вестник

27.03.-2.04.2002
Год. 12

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

PUNK IS NOT DEAD

Matatari на пънка

 

Нина ХагенНина Хаген е една невероятна певица. Изключителният диапазон от четири октави, й позволява да преминава от оперно сопрано в един кошмарно нисък и хриптящ бас. За да се превърне в европейския аналог на Брайън Фери обаче, само това качество едва ли би й помогнало много. Презрението към бюргерския морал на средностатистическия западноевропеец и актьорският й опит превръщат сценичните й прояви и интервютата в прояви на свободомислие, обикновено квалифицирани като "хулиганско поведение". Екстравагантният й подход към духовното също шокира доста, но чарът, нейната непосредственост и бликащата енергия на "майката на пънка" са качества, които привличат доста от младите й поклонници в страната на езотерията. Тя нарича себе си "индуистка жена", имената на Шива и Бабаджи постоянно присъстват в изказванията й, но в крайна сметка нейната религия е някакъв странен постмодерен микс от религии, сходен с онова необичайно "есперанто" от немски, английски и руски (да не забравяме че е ходила на училище в ГДР) плюс спорадичен френски и общодостъпен санскрит, което звучи в песните й. За нея няма граници - "Аз съм Майка Тереза и Нелсън Мандела в едно лице, затова моят дом е вселената" - без съмнение подобни религиозни "догми" звучат привлекателно и както и да се отнасяме към подобни изказвания, нейният пример за творческа свобода, щастие и пълноценен живот са истинско откровение в днешния свят, който напоследък мирише предимно на барут, вкиснала бира и фасове.

Нина Хаген е родена в източния сектор на Берлин на 11 март 1955 година като дъщеря на актрисата Ева Мари Хаген и писателя Ханс Хаген. Когато Нина е на две години, родителите й се развеждат и майка й се омъжва повторно за източногерманския поет и дисидент Волф Бирман. От този момент бъдещето на Нина Хаген сякаш е предопределено и присъствието на Бирман в нейния живот й създава доста трудности и главоболия. През 1967 Нина е изключена "позорно" от FDJ - пионерската организация на ГДР. Изключена е и от училище още преди да завърши десети клас. Популярността на майка й, участвала в над 50 филма на DEFA, не помага на Нина да бъде приета в Театралната Академия в Обершоневайде, въпреки солидния сценичен опит, който вече притежава. Предсрочно приключилата й актьорска кариера не я отчайва и тя заминава за Полша, където за пръв път започва да пее с група предимно кавъри на Дженис Джоплин и Тина Търнър. Следващата година се връща в Германия и е приета в Studio für Unterhaltungsmusik (студио за популярна музика) което завършва с отличие. С необичайния си стил младата изпълнителка бързо привлича вниманието на публиката, но скоро следва поредният удар - вторият й баща е прогонен от ГДР за антидържавна пропаганда, което за Нина Хаген би трябвало да означава край на кариерата й като изпълнител. Всъщност нейната популярност вече я е превърнала в крайно нежелено лице в очите на източногерманските власти и изгонването на баща й става формален повод тя крайно настоятелно да бъде помолена да напусне "витрината на социализма". Естествено, тя не чака втора покана и в скоро време се оказва в ГФР, където не след дълго подписва и първия си договор със звукозаписна фирма. Година по-късно вече е в Лондон. През 77 г. се връща в Западен Берлин, за да се превърне в скоро време в една от култовите фигури на съвременната поп музика. Разбира се, представите на Нина Хаген за творческа свобода по никакъв начин не могат да съвпаднат с бюргерската идея за благопристойно поведение. Макар и музикалната критика да я поставя на един ред с Марлене Дитрих и Лоте Леня, то за мнозина тя все-повече се превръща в скандална фигура, чиито прояви следва да бъдат забранени в интерес на обществения морал. Колкото и да е странно, това наистина се случва. В средата на седемдесетте сексуалната революция все още представлява широко обсъждана тема и Нина Хаген е поканена от "културтрегерското" talk-show на австрийската телевизия Club 2 в ролятя й по-скоро като обект на изследване. Предаването се излъчва на живо и Нина с типичната си непосредственост разменя ролите по време на предаването и съобщава на втрещените интелектуалци, задълбочили се в социогенезиса на явлението, че жените също имат право на удоволствие. За да бъде по-убедителна и за да изпълни ролятя си на обект, Нина демонстрира точно по какъв начин жените си доставят удоволствие (е, без да си сваля панталона все пак). След няколко минути на вцепенение предаването е спряно. Скандалът е огромен, а държавно контролираната австрийска телевизия съобщава на зрителите си, че Нина Хаген повече няма да бъде допускана за каквито и да било медийно отразявани прояви. Този скандал обаче е напълно достатъчен, за да привлече внимание отвъд океана и не след дълго Бенет Глотцер - мениджърът на Франк Запа, се свързва с нея. Това, което следва, са пет албума при CBS Records и няколго години на турнета с изключително напрегнат график.

"Моето сърце е космополитно - казва тя - и аз съм гражданин на космоса и това, което е отвъд него" (NZZ, 6. 1. 1994). В знак на протест срещу апартейда в ЮАР, тя предоставя приходите от авторските права за една от песните си на предизборната кампания на Нелсън Мандела.

"...Няма значение фактът, че Нина Хаген - актриса, певица, политечески активист, грижовна майка и борец за защита правата на животните беше аномалия в епохата на пънк-рока и диско-дивите: в изпълненията й сякаш Марлене Дитрих среща Емма Голдман на сцената на Риц. Няма значение и фактът, че плиткоумната американска музикална критика беше тотално неспособна да я кактегоризира стилово, а радиостанциите изпадаха в ужас от нейната поява. Няма значение, че начинът й на живот излизаше доста извън конвенционалните представи за кауза посветена на правата на жените. В крайна сметка, както при всеки велик музикант, истинската хроника на нещата е нейната дискография..."

 

Страницата подготви Виктор Лилов

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник