27.03.-2.04.2002
Год. 12
PUNK IS NOT DEAD
Matatari на пънка
Нина
Хаген е една невероятна певица.
Изключителният диапазон от четири
октави, й позволява да преминава от
оперно сопрано в един кошмарно нисък и
хриптящ бас. За да се превърне в
европейския аналог на Брайън Фери обаче,
само това качество едва ли би й
помогнало много. Презрението към
бюргерския морал на
средностатистическия западноевропеец и
актьорският й опит превръщат сценичните
й прояви и интервютата в прояви на
свободомислие, обикновено
квалифицирани като "хулиганско
поведение". Екстравагантният й подход
към духовното също шокира доста, но
чарът, нейната непосредственост и
бликащата енергия на "майката на пънка"
са качества, които привличат доста от
младите й поклонници в страната на
езотерията. Тя нарича себе си "индуистка
жена", имената на Шива и Бабаджи
постоянно присъстват в изказванията й,
но в крайна сметка нейната религия е
някакъв странен постмодерен микс от
религии, сходен с онова необичайно "есперанто"
от немски, английски и руски (да не
забравяме че е ходила на училище в ГДР)
плюс спорадичен френски и общодостъпен
санскрит, което звучи в песните й. За нея
няма граници - "Аз съм Майка Тереза и
Нелсън Мандела в едно лице, затова моят
дом е вселената" - без съмнение подобни
религиозни "догми" звучат
привлекателно и както и да се отнасяме
към подобни изказвания, нейният пример
за творческа свобода, щастие и
пълноценен живот са истинско откровение
в днешния свят, който напоследък мирише
предимно на барут, вкиснала бира и
фасове.
Нина Хаген е родена в източния сектор на Берлин на 11 март 1955 година като дъщеря на актрисата Ева Мари Хаген и писателя Ханс Хаген. Когато Нина е на две години, родителите й се развеждат и майка й се омъжва повторно за източногерманския поет и дисидент Волф Бирман. От този момент бъдещето на Нина Хаген сякаш е предопределено и присъствието на Бирман в нейния живот й създава доста трудности и главоболия. През 1967 Нина е изключена "позорно" от FDJ - пионерската организация на ГДР. Изключена е и от училище още преди да завърши десети клас. Популярността на майка й, участвала в над 50 филма на DEFA, не помага на Нина да бъде приета в Театралната Академия в Обершоневайде, въпреки солидния сценичен опит, който вече притежава. Предсрочно приключилата й актьорска кариера не я отчайва и тя заминава за Полша, където за пръв път започва да пее с група предимно кавъри на Дженис Джоплин и Тина Търнър. Следващата година се връща в Германия и е приета в Studio für Unterhaltungsmusik (студио за популярна музика) което завършва с отличие. С необичайния си стил младата изпълнителка бързо привлича вниманието на публиката, но скоро следва поредният удар - вторият й баща е прогонен от ГДР за антидържавна пропаганда, което за Нина Хаген би трябвало да означава край на кариерата й като изпълнител. Всъщност нейната популярност вече я е превърнала в крайно нежелено лице в очите на източногерманските власти и изгонването на баща й става формален повод тя крайно настоятелно да бъде помолена да напусне "витрината на социализма". Естествено, тя не чака втора покана и в скоро време се оказва в ГФР, където не след дълго подписва и първия си договор със звукозаписна фирма. Година по-късно вече е в Лондон. През 77 г. се връща в Западен Берлин, за да се превърне в скоро време в една от култовите фигури на съвременната поп музика. Разбира се, представите на Нина Хаген за творческа свобода по никакъв начин не могат да съвпаднат с бюргерската идея за благопристойно поведение. Макар и музикалната критика да я поставя на един ред с Марлене Дитрих и Лоте Леня, то за мнозина тя все-повече се превръща в скандална фигура, чиито прояви следва да бъдат забранени в интерес на обществения морал. Колкото и да е странно, това наистина се случва. В средата на седемдесетте сексуалната революция все още представлява широко обсъждана тема и Нина Хаген е поканена от "културтрегерското" talk-show на австрийската телевизия Club 2 в ролятя й по-скоро като обект на изследване. Предаването се излъчва на живо и Нина с типичната си непосредственост разменя ролите по време на предаването и съобщава на втрещените интелектуалци, задълбочили се в социогенезиса на явлението, че жените също имат право на удоволствие. За да бъде по-убедителна и за да изпълни ролятя си на обект, Нина демонстрира точно по какъв начин жените си доставят удоволствие (е, без да си сваля панталона все пак). След няколко минути на вцепенение предаването е спряно. Скандалът е огромен, а държавно контролираната австрийска телевизия съобщава на зрителите си, че Нина Хаген повече няма да бъде допускана за каквито и да било медийно отразявани прояви. Този скандал обаче е напълно достатъчен, за да привлече внимание отвъд океана и не след дълго Бенет Глотцер - мениджърът на Франк Запа, се свързва с нея. Това, което следва, са пет албума при CBS Records и няколго години на турнета с изключително напрегнат график.
"Моето сърце е космополитно - казва тя - и аз съм гражданин на космоса и това, което е отвъд него" (NZZ, 6. 1. 1994). В знак на протест срещу апартейда в ЮАР, тя предоставя приходите от авторските права за една от песните си на предизборната кампания на Нелсън Мандела.
"...Няма значение фактът, че Нина Хаген - актриса, певица, политечески активист, грижовна майка и борец за защита правата на животните беше аномалия в епохата на пънк-рока и диско-дивите: в изпълненията й сякаш Марлене Дитрих среща Емма Голдман на сцената на Риц. Няма значение и фактът, че плиткоумната американска музикална критика беше тотално неспособна да я кактегоризира стилово, а радиостанциите изпадаха в ужас от нейната поява. Няма значение, че начинът й на живот излизаше доста извън конвенционалните представи за кауза посветена на правата на жените. В крайна сметка, както при всеки велик музикант, истинската хроника на нещата е нейната дискография..."
Страницата подготви Виктор Лилов
