Брой 13

Литературен вестник

3-9.04.2002
Год. 12

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

 

Недялко Славов

 

4 момичета на верандата, 5 часа следобед

Ана

мъжете които
     убива със устни
погребва ги в утринен облак
поплаква
час два

натъжена до прозореца
после тананика

Чувственият й пол я употребява прекомерно


-----
Стадото я изоставя
Мести се Обзема я отново
Множеството му от самки
чезне с месеци Напролет
стадото върви през нея

Тя лежи по пълнолуние
Слуша тъмния му тътен


Марго

е сивоока вечер

а стигне ли до сутринта
очите й са с цвят на уморено
от дълго носене
сребро

-----
Някой е изрязал върху пейката

"Ти Марго не си Марго
Жулието

Седем кръговрата на телата
ще вървим към другото ни лято

Пиша ти от вечността"
Ромео

"Кой е той?" Марго се пита
"Мен из вечността не ми се скита!"


Сиси

В прибоя на косите се давят раменете й

-----
Всеки ден прекрачва перилата
на въздишките си над реката


Мария

Познава листата на дървото -
последния му войн в снега
листопада на Юда

Природата е единственото което
я извежда за миг на светло

докато Бог се храни с плътта й

докато диша между две изречения
на дърветата
нощем

Откриване на новата душа

-----
ах колко спомени при завръщането
в провинциалното градче на мравуняка
Слизам в родния дом с разтуптяно сърце
Мъкна сламка за Вас в 6-те си ръце



В лъвското око на саваната

се правя че не ви виждам
се правите че не ме виждате

не че не сме се спасявали в бяг
не че не ще се убиваме пак


Жестовете на моята любима

Първо е с походка на сърна

после прави кръг и се издига
(но любимата ми не обича
дълго да е чучулига)

И отново е сърна -
тъпче с нежното копито
тая горска ягода - сърцето ми


Откриване на новата душа

В силуета на дърво те виждам
Утринните изпарения
те повтарят
Стола във контура си
следва твоето седящо тяло

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник