3-9.04.2002
Год. 12
НА ФОКУС
Новите учебници и старата българска литература
Ауууу! Колко много учебници!?
В разгара на септемврийската шумотевица около преоценяването на стари и нови учебници и след закономерно породилия се смут на учители и ученици в избора на конкретен издателски продукт, като куриозен пример за рекорден брой алтернативни варианти беше посочена литературата за IX клас - с 9 бройки. В действителност се оказа, че издателствата са шест, като "Просвета" и "Анубис" са пуснали по две самостоятелни книжни тела - за профилирана и задължителна подготовка. Бумът с литературите за девети клас е колкото изненадващ, толкова и предвидим - струва ми се, че на старата книжнина (антична гръцка и средновековна българска) й се наложи да чака най-дълго за актуализация на преподавания материал. (Тук трябва да направя важната уговорка, че в настоящия текст интересът ми е съсредоточен изключително върху раздела за Библия и средновековна култура и литература.)
Пособията
До средата на 90-те година така и не се появи осъвременено пособие: изключвам книгите на М. Шнитер и И. Кръстева, които могат да се използват предимно като помощни и допълнителни - поради своето тематично ограничение и идеята за адресат и цели, които си поставят. В граничното поле - между помагало и учебник - може да положим излязлата в самия край на 1998г. "Старобългарска литература" на А. Ангушева (изд. "Анубис"). Книжката е одобрена от МОН като помагало, същата легитимация задава и авторката й в своите "Встъпителни думи", но на практика материалът е структуриран като за учебник. Разработва се изучаваната материя във фиксираните от предишния учебник тематични групи (с минимални отклонения, и то в посока на разширяване с нови) като предлага нов прочит, но именно въвеждащ и основен, алтернативен, не и надграждащ спрямо друг обем информация. Единствените формални редукции в "протоучебника" на Ангушева са липсата на блокове с въпроси и задачи и по-сбитото, стегнато изложение. Реално една година по-късно - през 2000-та - "Анубис" издава първия учебник, отново "маскиран" като помагало, съобразен с новата програма, според която старите литератури се изучават, вместо в осми, в девети клас и освен това са направени съществени промени в структурните ядра на средновековния дял. Добавени са нови части - Стар Завет, Нов Завет, литература на Западноевропейското средновековие; литературата на Първото българско царство е обогатена с теми за богомилството и Козма презвитер; съкратен е материалът върху литература на Второто българско царство - отделни представителни автори и творби от Търновската книжовна школа са предвидени за разширено ниво на обучение.
Учебниците
Същата програма е основата на учебниците по литература за IX клас, издадени през лятото на 2001г. Стратегията на "Анубис" и "Просвета" за отпечатване на самостоятелни книжни тела (за задължителна и за профилирана подготовка), струва ми се, работи в полза на самите издателства. Обратно на баналната рекламна формула, купувате две, за да получите едно, защото допълнителните уроци, освен качествената си разработка, гарантират и по-ясното, логически свързано представяне на материята. Тук оставям настрана личното си изумление от приемането на програма за старобългарска литература, която не включва като задължителни автори и творби от ранга на Патриарх Евтимий, Григорий Цамблак, Климентовото Похвално слово за св. Кирил.... По-същественото е, че част от тези незадължителни уроци са колкото бонус, толкова и необходим отговор на нуждата от елементарна пропедевтика към старобългарската култура: имам предвид теоретичните единици върху жанрова система, средновековна символика, стил "плетение словес" и т.н. Всъщност, въпросът за равнищата на обучение и начинът на издаване си остава проблем на индивидуална преценка на преподавателя и лична политика на издателствата. По-интересно е как, съобразно новите изисквания на програмата, тези 6 (8) варианта предлагат на потенциалната си аудитория своя поглед към средновековната култура и прочит на старобългарски творби.
Известните ми учебници са следните: "Анубис", учебно помагало, с авторски колектив М. Шнитер, Е. Зашев, С. Черпокова, Д. Николова; 2000г.;
"Анубис", задължителна и профилирана подготовка, със същия колектив, 2001г.;
"Просвета", задължителна подготовка, - А. Ангушева, М. Димитрова, В. Герджикова, 2001г.;
"Просвета", за профилирана подготовка, от същия колектив, 2001г.;
"Булвест 2000" - И. Кръстева, Г. Кръстев, А. Гинев, 2001г.;
"Кръгозор", В. Панайотов, 2001г.;
"Слово", Д. Кенанов, 2001г.;
"АБВ 2000", С. Радева, С. Димова, 2001г.
Библията
В първия раздел - Библия - общите усилия са канализирани в изложение и екзегеза на основни религиозни постулати, разграничаване на християнството от други световни религии, открояване на важни събития, образи и митологеми в старозаветните и новозаветните книги; функциониране, структура и преводи на Библията. В тази част ще подчертаем разработките на "Булвест 2000", "Просвета" и "Анубис". Първият учебник предлага през историко-аналитична призма детайлна интерпретация на десетословието, на мита за Сътворението, проследява с усет към уместното акцентиране на ключови моменти основните старозаветни и новозаветни тематични ядра. В редица случаи в този учебник най-точно, кратко и отчетливо са изведени основните послания на разглежданите библейски текстове в тяхната християнска интерпретация, т.е. ако си послужим с думите на старобългарския книжовник "в малко думи е вложен голям ум". Като цяло, уроците за Библията са едни от най-добрите в този учебник. Положителна особеност на разработката на раздела за Библията в "Анубис" е предложената достъпна екзегеза на важните богословски концепти и по-широко разгръщане на връзките грехопадение - свободна воля, както и изграждането на представата за статута на жената според библейските текстове. Подходът на "Просвета" съвместява филологическия с културологичния поглед към темите. Уклонът към обясняване през пространна етимология и история на употребата на всяко нововъведено понятие, осигурява, от една страна, безспорен мнемонически ефект, а от друга - прераства в излагане на първоначалния контекст, в който библейски образи и феномени се конституират като топоси, символи и устойчива фразеология. Избързвайки, ще споделя още едно впечатление - това е учебникът с възможно най-сполучливата екзегетическа и лингвистична адаптация на информацията, която предлага. "Булвест 2000" и "Анубис" извеждат новата терминология в уроците под линия, но този ход не им разрешава цялостно въпроса за достъпността на съдържанието. Двата учебника са с идеална разбираемост за литературно профилирана паралелка или за неконсервативно, поддържащо доброто си ниво, учителско войнство. За средностатистическия деветокласник, без особена изкушеност в полето на хуманитарното знание, езикът иде с една идея по-висок. В известна степен "Кръгозор" постига нужната общопонятност на изказа, но тя пък рефлектира върху съдържанието на урочните единици. Струва ми се, че "Просвета" е постигнала оптималния баланс между високото знание и адекватното му адаптиране за ученическа аудитория. Друга особеност на почерка - "Просвета" е своеобразното "антиохийство" на авторското перо. М. Димитрова предлага, освен фундаменталните символни и алегорични интерпретации на библейските текстове, и чисто рационално-исторически тълкувания на описаните в Стария Завет чудеса (неопалимата къпина, прекосяването на Червено море, манната небесна). Този стремеж към изчерпване на разнообразието от гледни точки, който се опитва да оразличи учебника по литература от учебника по религия, е реализиран и в частите с многобройните въпроси и задачи: няма друг учебник, който да провокира, при това изключително свежо, изследването на интертекстуалните връзки между Библия и съвременна литература, драматургия, балет, кино, изобразително изкуство, музика.
Учебникът на "Слово" следва стратегията на изложение, което разчита повече на емоционалния тон и религиозен патос в репродуцирането на старозаветния и новозаветен наратив. Уроците са кратки, в голямата си част се изчерпват с конспективно пренаписване на сюжети от Писанието и в този смисъл са лишени от необходимата доза аналитичност, поради което и звучат по-скоро като Дикенсовите разкази на Библията. Синтезираното запознаване с важната фактология остава на равнището на бързото й фиксиране. Информацията се предава на принципа на "това е така", вместо "нещата са такива, защото".
По отношение на сбитост първенство държи учебникът на "АБВ 2000". Саша Радева (между другото тя е съавтор в раздела за старобългарска литература и в стария и единствен учебник за осми клас на ДИ "Народна просвета", 1988) не предлага никакви сведения за структурата на Писанието (изрежда само заглавията на книгите), десетте божи заповеди са приложени без коментар, маркират се с по едно изречение основни християнски топоси, без да се дава конкретната им предистория и установената практика на тълкуване. Уроците са пределно схематични, слабоинформативни и без уловима концепция за композиране на отделните урочни единици.
Западът
Литературата на Западноевропейското средновековие в повечето учебници е написана от автори, участващи в раздела за антична литература. Включването на Западноевропейското средновековие в програмата за IX клас е ход с няколко ефекта. Изгражда се едра представа за базисните различия между Изтока и Запада; създава се важното като културен фон знание за своеобразието на светски и религиозни институции и книжовната продукция, обвързана с тях; разкрива се светът на други социални отношения и йерархии, спрямо които се открояват по-релефно спецификите на православието и източния културен модел. И не на последно място, с риск да прозвучи наивно, стимулира се пласирането на трудночетивната средновековна литература като любопитна по линия на приключенското в светските жанрове. И все пак, вписването на подобен материал в средновековния раздел не е напълно безпроблемно. От една страна, по парадоксален начин, чуждото, т.е. западното, е по-близко (през литературни и екранни адаптации), но, от друга страна, разгръщането на западната култура, без четенето на текстове, рискува да остане като обща информация, лишена от конкретна литературна подложка.
Сред интересните изложения по проблема ще посоча поместеното в "Кръгозор". С. Хаджикосев тръгва от извеждането на отликите между Античност и Средновековие, за да стигне до спецификите на западноевропейската средновековна култура. С впечатляваща лекота на изказа са разкрити особеностите на дидактичната литература, на драматургията; детайлно е развита темата за рицарския роман. Материалът е представен с необходимия исторически контекст, онагледен е с кратки преразкази на литературни творби, които са рамкирани с ясни обобщения около реализирането на съответните жанрови норми. "Анубис" залага на медийното представяне на западната култура - сведенията с литературноисторически характер са освежени с примери от забавните и шокиращи страни на епохата (карнавала и смеховата култура). "Булвест 2000" предпочита академичния тон и изгражда своя разказ върху проблемите за диалога официална литература - фолклор, статута на средновековната личност, ценностната система на епохата и в типично льогофовски маниер обговаря топографията на градското пространство (замъка, двора, рицарството). В "Слово" се натъкваме отново на телеграмни осведомления за йерархичния свят на средновековния човек, за рицарската любов (като дори не се загатва адултерната й природа), а жанровите форми на градската култура и легендарните цикли са по-скоро илюстрирани през сюжетите им, а не са анализирани с оглед на конкретния им структурен модел и поетика. На фона на интересните разработки в частта за антична литература, частта за светска средновековна европейска литература, в "АБВ 2000" изненадва с неточности от типа "През Средновековието се изграждат нациите и националните езици, през Средновековието се създават големите религии: християнство, будизъм, ислям, юдаизъм." (с.173). Изреченията се редят без връзка, дори фактологически верни констатации се формулират по начин, който позволява проумяване на смисъла им само при наличие на предварително знание върху въпросното положение. Новите понятия се "обясняват" тавтологично, без усилие за проста синонимизация и конкретно формулиране. Как да разберем що е куртоазна култура през следната дефиниция "...куртоазната култура, възникнала във френския и английски кралски двор и изразяваща определени норми и правила на поведение, аристократично, куртоазно поведение и морал" (стр.178).
Старобългарската литература
Последната част - старобългарска литература - във всички учебници спазва алгоритъма : периодизация - основни черти - жанрова система - конкретни творби и книжовници.
Единствената съществена разлика във вариантите за периодизация се отнася до обособяването на каменните прабългарски паметници в долитературен период или в първи етап от литературната ни история. "Булвест 2000" изненадва с проблематична, поне за мен, хронологизация, в чиято основа е положена известната подялба на К. Станчев на средновековната книжнина според функциите и каноничността на текстовете. Избирането на опозицията официална - неофициална литература за водещ критерий в периодизацията не би могло да осигури изграждането на точна представа за посоките и етапите на развитие на художествени модели, на актуалните за определен момент смислови ядра в книжнината и литературния език.
Блестящо изложение върху основните черти на старобългарската литература предлага А. Ангушева ("Просвета"). Урокът съчетава добре обмислен и прецизен подбор на важните положения в проблематиката, умение за адаптиране на ключови теоретични концепти в медиевистиката (от трудове на Пикио, Лихачов, Ауербах), стегнато излагане на отделни редове от средновековната топика (sermo humilis, topos modestiae...) и свежо успоредяване на тези особености с нашата съвременност, като всичко това е излято в увлекателна и максимално достъпна форма. Тъкмо изказът и композиционната стройност не се удават на "Булвест 2000": част от фигурите и понятията са представени в един урок, след което се разглеждат отново в следващия, на места витиевато (особено при въвеждането на "етикет" и "канон"). "Анубис" и "Кръгозор" проявяват склонност към силно редуциране, в плана на теорията, на художествеността на старобългарските произведения. Неслучайно В. Панайотов не говори за литература, а за книжовност, като един от аргументите му за отхвърляне на определнието "литература" е, че старобългарската книжнина "не прилича на съвременната литература" (sic!).
Отново най-подредената и логична жанрова класификация дава "Просвета". Добре структурирана и онагледена в таблица система на дялове и жанрови форми предлага и"Булвест 2000", след което развива с разгърнати определения и примери горната схема. Единственото ни смущение е във връзка със следната конфигурация: как е възможно сред разновидностите на тържествено слово за светец да се включи и тържествено слово за празник? Други неточни и смътни формулировки се забелязват и в "Анубис": например диференцирането на декламационната поезия - спрямо химничната - като доближаваща се в звученето си до съвременни лирически творби (стр.207) е подвеждащо и неясно. Друго невярно твърдение е, че "всяко изменение на която и да било жанрова форма във Византия рано или късно получава отглас в старобългарската литература." Жанровата класификация в "Кръгозор", особено в частта за прозаичните форми е извън всякаква критика (рамките на белетристиката се оказват твърде еластични, щом вместват историография, приписки и надписи, пътеписни съчинения и епистолография - с.194).
В интерпретацията на творби от Кирило-Методиевата традиция всеки от авторите реализира собствен подход към темите. Димитрова и Ангушева обособяват два блока - с данни за социокултурната и политическа обстановка и с анализ на даден текст. Първата част е изтъкана от доста подробна историческа информация, а във втората с еднаква прецизност разглеждат фактологическия пласт, агиографския тип, библейския пласт и символно-митологическия в Пространното житие на св. Кирил. В. Панайотов ("Кръгозор") също залага на коректен исторически разказ - изложени са стегнато различни хипотези върху спорните събития, а след това отчетливо са зададени параметрите на житийния жанр и неговия развой. Самият анализ на Пространното житие на св. Кирил отново е съпроводен с претеглянето на възможни исторически тълкувания към отделни епизоди, като понякога това става за сметка на недоразяснените символни ядра на творбата. В това отношение "Анубис" впечатлява с отчетливо откроените идеологически места и тълкуване на символиката, през която те са осъществени. "Булвест 2000" и "Слово" допускат общата слабост да се приплъзнат по повърхността на текста, съсредоточавайки се главно върху фиксиране и анализ на тропите. С. Радева директно прилага пространни таблици от помагалото на А. Ангушева (изд. от "Анубис", 1998г.) и тук трябва да се запитаме в каква степен е коректно да се конкурират проекти за учебници пред МОН с такива заемки и компилации, макар и със съвестно посочени източници. Трудно е да се открие ясна цел и структура на тези уроци; сякаш отделни пасажи в тях съществуват сами за себе си. И с риск да изпадна в дребнотемие, четейки тези разработки, поне редакторът би трябвало да си спомни правилата за промяна на имената в множествено число. Имам предвид, че ако - примерно - "теле" (от старите nt-основи) в множествено число става "телета", все пак плуралисът на "житие" (стари jo- основи) не е "житиета" (стр. 213).
В модула "старобългарска поезия" всички учебници, без "Просвета", въвеждат темата с кратка теоретична част, след която се спират върху "Проглас към евангелието". Анализите върху следващата творба - "Азбучна молитва" на Констнтин Преславски - се групират грубо в два основни лагера: единият, следващ някои идеи на А.Ангушева от помагалото й ("Просвета", разбира се, "Анубис" и "АБВ 2000") и вторият - причастен на изследователските интереси на К.Куев. В това разположение особено място заема текстът на В. Панайотов, затворен в текстологична проблематика. Все пак, колкото и да е ценно по принцип, в случая проследяването на редакциите на произведението е по-маловажно за деветокласника, който се нуждае на първо време от разясняване на смисъла и функцията на акростиха и молитвата, както и на съдържателната конкретика, идеи и послания на текста.
Перфектно структурирани разработки на "За буквите" са поместени в "Просвета" и "Анубис". Авторите проследяват културния и политически контекст, който предпоставя появата на творбата, разясняват жанровите и композиционите основи на съчинението и завършват със солидна аналитика върху идеологическата аргументация и реторическите похвати, използвани от Черноризец Храбър. "Слово" и "АБВ 2000" предпочитат, вместо да разсъждават върху технето, да набележат основни моменти в съчинението, накъсвайки своя преразказ с размишления върху динамиката на емоционалната тоналност в "За буквите".
"Шестоднев" и/на Йоан Екзарх и Йоан Екзарх - книжовникът са двете полета, в които са развити следващите урочни единици. От "Анубис" и "Просвета" се осведомяваме както за културната дейност и личността - Й.Екзарх, за отличителните черти на собствено средновековния жанр Шестоднев, така и за синтеза на уникалните и универсални черти на българската компилация. В останалите учебници четем колкото за автора и Шестоднева, толкова и за преводите и преводаческите му принципи ("Кръгозор", "Слово"), за топоса авторска скромност и компилативността на съчинението ("Кръгозор") или се натъкваме на неоправданата редукция на цялото произведение до последната му глава, при което се стига до положение, когато ученикът свързва този енциклопедично-философски компендиум само с картината на преславския дворец ("АБВ 2000").
Една от темите, изискваща осъвременено и критично преразглеждане, е тази за апокрифите и богомилсвото. В старата литература за осми клас въпросната книжнина беше представена едва ли не като литература на пролетариата, преследвана и унищожавана от "властниците" и отразяваща "социалния бунт" на народа (sic!). Сега част от учебниците демонстрират запознатост със съвременни текстове по темата, особено що се отнася до дефиниране на параметрите на понятието апокриф (тук първосигнално се сещам за статията на А. Наумов - "Апокрифите в системата на старобългарската литература"), други, като "АБВ 2000", предпочитат да останат до предговора на първи том от поредицата "Стара българска литература". По-скоро илюстративен, отколкото аналитичен е подходът към "Ходене на Богородица по мъките" в "Слово", а в "АБВ 2000" върви по познатата линия на говорене за богородичното милосърдие и състрадание. На странна аналогия на Богородица, в иначе добре обговорения апокриф, с Богинята-майка, възкресяваща животни, се натъкваме в "Кръгозор". "Анубис", при все неточната си дефиниция за апокрифи, предлагат интересно разработване на мотива за слизане в подземното царство и за топографията на ада. Най-пространното и задълбочено разкриване на културни аналози на отделните мотиви и топоси в други религии, митологии и фолклор е поместено в "Просвета". Пак в "Просвета", а също и в "Булвест 2000", са сполучливо откроени съществените черти на богомилството - през групиране на изворите, сведения за социално-религиозната йерархия на еретиците и преки изложения на основни постулати от учението им. Анализът на "Беседата" на Козма доуплътнява запознаването с богомилската доктрина, доразвива знанията за жанровата форма на полемичното слово и запознава с често пренебрегваната поучителна, втора част на произведението. "Слово" и "АБВ 2000" се отдават на отживелите генерализации за Козма презвитер като първи сатирик на старобългарската литература и с ответен патос сочат емоционалните модулации на изказа в Беседата.
Последният учебен модул, незнайно защо фигуриращ като незадължителен, е посветен на текстове и представители на Търновската книжовна школа. Тук е мястото да споделя личното ми неприемане на учебната програмна схема, според която урочни единици като Извори за делото на св. св. Кирил и Методий (твърде тежка откъм фактология и с второстепенна важност за средношколски учебник), Преводът в Българското средновековие и др. са предпочетени пред фундаменталната за старобългарската литература тема - Търновска книжовна школа. Този проблем не би могъл да е предмет на изследване в друга литература (възрожденска), защото е част от зрялото Българско средновековие и в този смисъл пренебрегването му си остава напълно неоправдано.
И все пак - безспорният майстор в уясняването на културния феномен е А. Ангушева (повечето от разработките й, обаче, са включени в учебника за профилирана подготовка). Събрани и многопланово коментирани са всички важни идеологии и концепти, предпоставящи посоките на развой и характера на книжовната продукция, произведена от патриарх Евтимий и неговите следовници: исихазъм, плетение словес, жанрови трансформации, реформи на Евтимий и т.н. Като резултат, в интерпретацията на Цамблаковото Похвално слово на Евтимий е откроена реализацията на споменатите религиозно-философски и книжовни принципи, без да се пренебрегне или подцени нито един от тях. Тук се крие и главното превъзходство на уроците в "Просвета", защото в "Слово", например, изобщо не е споменат планът на исихастката доктрина в творбата, а в "Анубис" той само бегло е маркиран. "Булвест 2000" също се увлича по обсъждане на реторическите трикове, изоставяйки втъканите в творбата идеологеми, актуални за XIVвек. За сметка на това, въвеждащата в Търновска книжовна школа част съдържа добре систематизирана информация, без пренасищане с тежка и излишна конкретика, в която изпада "Анубис". Предимството на последния пред "Булвест 2000" е изплъзването от абсолютизиране на византийското влияние по Евтимиево време и отчитането на значението на владетелската политика и културна ситуация в България. Анализът на С. Радева в "АБВ 2000" е реминисценция на стари разработки върху словото на Цамблак, в които се подчертават само т.нар. масови сцени и "драматизма на живата действителност".
И в края на краищата
В заключение - сред внезапното обилие от литератури за IX клас, в раздела за старобългарска литература, откровено силният, качественият учебник е този на "Просвета". Зад семплия изказ и следване на общата програма прозират действително нови модели на интерпретация на старите текстове. Предходната изследователска традиция е усвоена (както се и очаква, предвид принципната консервативност на "жанра" - учебник) без уроците да са продукт само на сръчни компилации от трудове на родни и чужди мастити медиевисти. Този учебник реализира университетско качество на проучвания, адаптирани в годен за училищна консумация вид. Стремежът към обглеждане на културни феномени и на текстове в тяхната максимална пълнота и многоплановост е осъществен както в историческите обзори и конкретни анализи, така и в следурочните части с въпроси и задачи и рубриката "Не само за отличници". В тази хитроумна рубрика могат да се открият закачливо-сериозни покани за размисъл върху късни трансформации на средновековните топоси и митологеми; поднасяне на най-нови, алтернативни научни мнения, някои от които така и недостигнали до нас нито в оригинал, нито в превод, и запознаване с класически трудове на световно утвърдени учени.
Учебници за ученици, нуждаещи се от минимална по обем медиевистична информация, са литературите на "Слово" и "АБВ 2000". Уроците на Кенанов са прекалено кратки, поради това - неясни и схематични и поднесени в старомоден емоционално-приповдигнат тон. С. Радева често не предлага цялостни разработки на отделните теми. В контраст с всички останали учебници, до част от важния учебен материал тук трябва да се стигне през групи от въпроси, включени в урочните единици. Еклектизмът, липсата на усет за селектиране и ексцерпиране на съществена информация, ползването предимно на стари източници са сред основните недостатъци в учебника на "АБВ 2000".
"Кръгозор" е подходящ учебник за аудитория с неизявен интерес към хуманитарните предмети. Достъпен, лишен от тънките интерпретаторски игри на А. Ангушева и М. Димитрова, но пък коректен и увлекателен в представянето на културно-историческите картини, продуктът на В.Панайотов е добър вариант за една непретенциозна публика.
"Анубис" и "Булвест 2000" - като цяло много добри учебници - са объркващо непоследователни в постигане на определено равнище на качественост в съставянето на своите уроци. Посредствен анализ следва блестящо въведение към определен литературен етап или представяне на някаква жанрова форма. Общата слабост в коментирането на произведенията в двата учебника е тенденцията към изследване на поетиката на текста за сметка на актуалните му смислови полета и на оригиналните, старобългарски трансформации на общосредновековни модели, идеи и образи. Но и двата авторски колектива демонстрират завидна медиевистична начетеност и способност за интелигентно излагане на теоретичната материя, културната история и изследователската традиция върху старобългарските произведения. Тук само ще спомена доброто полиграфическо оформление на "Булвест 2000", особено в частта за Западноевропейското средновековие.
И накрая - ще ни се наложи да си го пожелаем, при все че сме неангажирани с институцията, чийто девиз прилагаме: "Да не се боим от разнообразието".
Ирина Кузидова
