СЪДЪРЖАНИЕ
КОНТАКТИ
АРХИВ
ИЗДАТЕЛСТВО
|
Антонио Табуки: "Литературата е
свободно пространство"
За двайсет и пет години
Антонио Табуки е написал повече от
петнадесет книги, които му гарантират
широк международен успех. През своя
забележителен творчески път досега той
е съумял да се спре на абсурдността и
противоречията на нашата
екзистенциална и емоционална
действителност, както и на принудите на
историята, политическите страсти и
необходимостта от ангажираност.
Специалист по португалска литература,
той е превел на италиански пълните
съчинения на Фернандо Песоа и преподава
сравнително литературознание в
университета в Сиена.
Съвсем скоро Табуки публикува Става
късно, все по-късно, епистоларен роман,
в който седемнайсет мъже пишат на
седемнайсет мистериозни жени,
отдалечени във времето и пространството.Техните
писма ни предлагат седемнайсет
своеобразни свята, всеки със специфичен
географски декор и контекст, в които се
проследяват хаотичните пътища на
множество окончателно приключили
любовни връзки, с товара от изгубено
щастие, страдания и болки.
- Как решихте след два романа,
обвързани в много стегната интрига, да
напишете епистоларен роман за чувствата?
- Литературата е много обширна
територия с множество пътеки, по които
писателят може да поеме. Аз обичам
човешките взаимоотношения, това е
тематика, която вече съм изследвал. Все
пак, когато започнах да пиша, нямах точно
определен план, понеже литературата е
отворено приключение и е вероятно най-значимото
свободно пространство, което ни остава.
В началото единственото ми съзнателно
намерение беше да използвам измерението
на гласа, най- здравата литературна
основа. Писмата в действителност са най-близкият
до гласа, инструмент за общуване, понеже
когато пишеш писмо, ти говориш на
другия човек. Писмото замества
оралността и предлага един вътрешен
глас. Ето защо използвам епистоларния
жанр, като все пак го правя по специфичен
начин и без диалогична структура, защото
писмата винаги са без отговор.
- Може би това е символичен
знак за невъзможността на общуването?
- Можем да кажем, че писмата са
изпратени до жени-фантоми. Дори авторите
им са само гласове, а не истински хора от
плът и кръв. С две думи, това е книга,
съставена от липсващите диалози между
призраци, диалози, в които на преден план
е съжалението за онова, което е можело да
стане, но не е станало. Всъщност, аз
предлагам истории с изтекъл срок на
годност като старите кофички кисело
мляко.
- Книгата се върти около
любовните взаимоотношения, които никога
не завършват с трайно щастие. Човек би си
казал, че щастието винаги ни се изплъзва...
- Невъзможното щастие
господства в цялата литература на XX в.
Когато говоря за истории с изтекла
валидност, наистина мисля за ситуации,
които се случват прекалено късно, извън
разписанието. Човечеството се промени
през изминалия век, съвременният човек е
непрестанно дезориентиран и разместен
спрямо действителността, а също и спрямо
собствените си действия и чувства; той
винаги закъснява или подранява за
щастието, както ни учи Леопарди.
Щастието винаги е затворено в
очакването или в спомена, то никога не е
hic et nunc. Цялата литература от миналия
век ни го напомня, от Кафка до Песоа.
- Темата за пътуването, която
винаги е присъствала в творчеството ви,
господства и в този роман...
- Вярно е, в него има дори
автобиографичен елемент. По принцип аз
предпочитам движението пред
неподвижността, обичам да се местя и да
скитам. Когато съм на едно място, винаги
искам да съм другаде, но когато
пристигна в това другаде, вече изпитвам
носталгия по мястото, което съм напуснал.
Вероятно това е израз на чувството за
дезориентация и неадекватност, за което
говорих.
- Трудно ли е да живееш между
много държави и култури?
- За мен не, чувствам се добре в
това лутане. Истинско удоволствие.
Хората винаги изпитват нужда да се
преместват, както духовно, така и
телесно. Когато се преместиш, имаш
чувството, че не си толкова самотен и по-лесно
успяваш да придадеш относителен
характер на стойностите и гледните ни
точки. Пътуването отговаря съответно на
желанието да станеш част от една
мултикултурна реалност, но не винаги е
лесно тази принадлежност да се
реализира конкретно.
- Чувствате ли се повече
европеец, отколкото италианец?
- Изградих се в много държави и
под влияние на множество култури, така
че не мога да се идентифицирам
изключително с италианската традиция.
Очевидно съм много привързан към
страната си и пиша на италиански. Този
език е истинската ми родина, независимо
че понякога ми се е случвало да пиша и на
други езици (което, междувпрочем, е много
вълнуващ и пълен с изненади опит).
- Във вашия роман съществува
известно противопоставяне между
красотата на италианските пейзажи и
паметници и абсурдността - понякога дори
вулгарността - на обществения живот на
полуострова. Защо?
- Италия е противоречива страна.
От една гледна точка, в миналото тя е
създала повече произведения на
изкуството от всяка друга страна. Но в
същото време, страната, която е дала
простор за съвършенството на Джото и
Леонардо, стои в основата на гротеската
на Мусолини или на смешните пози на
Берлускони. Лично аз съм убеден, че
естетиката е неразривно свързана с
морала и политиката; духът на определени
политически идеи се проявява винаги
чрез естетическия избор. За жалост на
моменти втората съставка е доминираща.
Така от известно време в Италия
присъстваме на тържеството на лошия
вкус, на грозното, фалшивото и пайетите.
И Берлускони дава политическата
представа за тази тенденция.
- На няколко пъти вие заехте
твърда позиция срещу настоящия премиер.
Какво имате против него?
- Ако гледаме някой филм от
времето на Мусолини, всичките тези пози
ни се струват комични и гротескни, но
италианците тогава не са долавяли
комичното в ситуация, която по-късно ще
захвърли страната в трагедия. Боя се, че
днес тази двусмислца може да се повтори
и че италианците не виждат смешното в
кича, който обгражда Берлускони. Лично
аз се страхувам от желанието му да
промени някои точки от нашата
конституция, която е най-лошият му враг,
понеже възгледите му за света са точно
обратните на тези, залегнали в нея.
Берлускони мечтае за страна, превърната
в компания, в която работната сила и
синдикатите ще бъдат сведени до нула.
Друг сектор, в който правителството му
се показва нападателно, е съдебната
система. Опитвайки се да ограничи
независимостта на съдийството,
Берлускони ще обезсмисли демокрацията
ни, основаваща се на независимостта на
трите власти - законодателна,
изпълнителна и съдебна.
- Какво мислите за партньорите
му, автономистите от Ломбардската лига и
постфашистите от Alleanza Nazionale?
- Това е обезпокоителна коалиция
и не знам до какво ще ни доведе. Във всеки
случай Берлускони не представя една
модерна и либерална десница. Позициите
на Лигата са ксенофобски и расистки.
Присъствието в правителството на
постфашисти облагодетелства
завръщането на цялата фашистка
митология и иконография. В културен план
сме свидетели на опит за реабилитиране
на фашисткия период и на Republica di Salo.
Разпространяват се книги, които открито
пропагандират ревизионисткия си
характер. Управляващите се стремят да
погълнат и унищожат италианската
култура, но понеже не могат да си набавят
интелектуалци, се опитват да заемат
техните структури: издателски къщи,
филмови компании, вестници, телевизии и
т.н. В момента са си наумили да
приватизират дори музеите и
изключителното културно наследство на
Италия.
- Как реагира културният свят в
Италия на подобно развитие на
политическата сцена?
- В демократичното общество
мястото на опозицията е в парламента,
творците и интелектуалците могат
единствено да наблюдават и да изразяват
своите мнения. Но за да се изразят, им
трябват комуникационни канали, а голяма
част от медиите в Италия се контролират
директно или индиректно от Берлускони.
При това положение е по-трудно да
отстояваш несъгласието си. В една
демократична страна не би трябвало да
има монопол над информацията. Ето защо
Италия е една европейска аномалия. По
отношение на тази ситуация,
интелектуалците - макар да не бива да ги
товарим с много отговорности -
непрестанно демонстрират тревогата си,
но възможностите за изява намаляват.
Заглавието на моята книга, "Става
късно, все по-късно", би могло да
прозвучи като предупреждение. То няма да
е първото, защото от десет или дванайсет
години отправихме множество тревожни
сигнали, които за жалост не бяха чути. И
ето че оставихме само един човек да се
разпорежда с икономическата власт,
медиите, а сега и с политическата власт.
Ние го изобличихме и въпреки това
петдесет процента от италианците
гласуваха за него.
- Защо?
- Ценностите, издигани от
Берлускони, са на парите и на лесния
успех. Той ни залъгва с една благодатна
земя, а хората гласуват на драго сърце за
онези, които ги карат да мечтаят. Тези
италианци трябва да бъдат спечелени
отново, като им се предложат нови
ценности и нови перспективи.
Разговора води ФАБИО ГАМБАРО
Преводът е направен по Magazine
litteraire, fevrier 2002
Преведе от френски Стефка
Паунова |