Брой 14

Литературен вестник

10-16.04.2002
Год. 12

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

СТУДЕНТСКИ СЕМИНАРИ

За екипността в изкуството

разговор с Мариана Евстатиева

 

- Доц. Евстатиева, какви са според вас предимствата на екипната работа между сценарист и режисьор пред работата на твореца, който екранизира сам текста си?

- При всички случаи събирането на две гледни точки към един проблем, какъвто е филмът - тази на сценариста и режисьора - дава по-добър резултат, отколкото представянето на една гледна точка. Разбира се, авторското кино предпочита сценарият да е дело на самия режисьор, но дори в световната практика това са големи изключения. Затова обикновено режисьорите, даже най-изтъкнатите, се опират на таланта, възможностите и визията на драматурзите.

- Следователно за вас дори и конфликтът би бил ползотворен, ако той се изведе до край, до някакво решение, разбира се?

- Винаги в спора, в диалога се ражда най-доброто произведение. Когато доуточняването на позицията, на вкуса и гледната точка са в една посока, такова сработване е чудесно.

- Бихте ли препоръчали такова общуване на хората, взимащи творчески решения - писатели, сценаристи, режисьори още в студентския етап от обучението им и по-конкретно - на вашите студенти?

- Ако се обединят усилията на всички, които искат да предложат сюжет, да сътворяват база за реализация на филм, моите студенти с удоволствие биха използвали такива проекти за осъществяване на творческите си намерения. Много ми се иска пишещите и режисиращите студенти да работят заедно, за да се получат по-добри резултати. Кризата в професионалното българско кино е най-вече криза на сценариите, криза на идеите, криза на сюжетите, които се екранизират. Ние живеем в една изключително интересна и динамично развиваща се действителност, която режисьорите не могат да пресъздадат без намеса на професионални драматурзи.

- По какви сценарии работят вашите студенти?

- Повечето от тях се насочват към класиката, обикновено по-сериозните игрални етюди, които правим, са на базата на българската класика. Симбиоза с млади автори почти няма, защото нашите студенти слабо познават младите български писатели. А и добрият писател може би трудно ще остави произведението си в ръцете на един дебютант - и така доста често режисьорите са принудени сами да измислят и да реализират своите филмчета, т.е, и да ги съчиняват, и пишат, и реализират. Ако те имат добър сценарен материал, добре сюжетирана история, струва ми се, че те по-успешно и бързо ще навлязат в основната си професия.

- Има ли място съвременният драматург в обработването на класическите сюжети?

- Разбира се, много често се правят "римейки" на добра, известна българска проза, като основната творческа личност е сценаристът или драматургът, който превежда и който осъвременява една класическа творба.

- При намерението да се реализира един филм в какви отношения встъпват основните "причинители" на филма: писател - сценарист - режисьор?

- Първо има много писатели, които не желаят да предоставят произведенията си, има и такива, които, след като се съгласят да отстъпят авторските си права, са недоволни от продукта, който е налице. Такъв беше случаят на Дико Фучеджиев с филма "Реката", който не прие готовия продукт и даже забрани името му да стои в надписите на филма. Друг е случаят с Ивайло Петров - той се включи в работата по сценария на филма "Хайка за вълци" и резултатът беше един успешен български сериал. И все пак често пъти има разминаване между визията на автора и визията на режисьора и затова най- добрата симбиоза е, когато работят двамата заедно. Що се отнася до мен, аз винаги работя по този начин; работила съм с Рада Москова - 3 филма - ние се събираме и доуточняваме всичко - аз й разказвам как виждам филма, а тя ми дописва диалог, какъвто на мене ми трябва, който го няма в оригиналния сценарий. Така художественият резултат не е изненада за никой от нас.

- С какви филми вие и вашите студенти ще изненадате публиката?

- Станислав Дончев има един много добър проект за съвременен филм - една социално-психологическа драма, ще видим обаче дали ще се "пребори" за субсидия, защото при нас е много важно някой да финансира проекта (той кандидатства в БНТ). Други студенти имат предложения за документални филми, с които също ще участват в телевизията. Общо взето, младите се опитват по някакъв начин да се реализират в медийното пространство, като търсят начини за собствена реализация. Самата аз имам проект за игрален филм - детски. Заглавието е "Принцът и просякът", много добър сценарий на Мая Даскалова, ще кандидатствам в Националния филмов център, и ако получим субсидия, ще започна реализация.

 

Разговора води Елена Щилянова

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник