Брой 14

Литературен вестник

10-16.04.2002
Год. 12

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

ЕВРОПАЛИЯ 2002

Политическият ангажимент на културата

Разговор с проф. Ивайло Знеполски

 

Безспорно едни от най-важните акценти в културния (а и не само в културния) живот на страната ни за 2002 г., са свързани с избирането ни за фокусна държава в рамките на традиционния културен фестивал "Европалия" в Брюксел, провеждан под егидата на белгийската фондация "Европалия интернешънъл".
За значимостта на предстоящото събитие, както и за свързаните с него проблеми, очаквания и отговорности, разговаряме с проф. Ивайло Знеполски - официален консултант на българските културни прояви в Белгия и член на учредения във връзка с фестивала Национален комитет "Европалия - България 2002".

- Проф. Знеполски, в една от първите публикации относно българското участие в Брюксел ("Култура", бр.2 от 18.01.2002 г.) се споменава, че в основата на програмната ни стратегия би трябвало да залегне идеята за устойчива информационна политика на страната; изхожда се от убеждението, че в случая става въпрос не просто за културно представяне, а и за сериозна политическа заявка на България. Как отчитате важността на събитието и каква е отговорността, стояща пред членовете на Националния комитет?

- Културното представяне на България в Белгия е преди всичко акт на културен обмен. Целта на участието ни е България да бъде видяна и позната от Европа и света - именно това е начинът страната ни да се оттласне от негативните представи за себе си, породени главно от недостига на информация. Културният фестивал в Брюксел представлява една общоевропейска витрина - средище на хора, институции, на европейски и световни представители, където се изявяват не само страни кандидатки за европейска интеграция, каквато е България, но и вече утвърдили се в културно и в политическо отношение държави (след нас, например, фокусна страна ще бъде Италия).

Онова, което трябва да имаме предвид при участието си в "Европалия", е опасността от преекспониране; не бива представянето ни изцяло да се свежда до фактора реклама - то е до голяма степен и борба за влияние.

- Факт е, че отделните прояви, които ще се включат в програмата на фестивала, се явяват фрагменти от цялостния културен облик, който България възнамерява да наложи за себе си. На каква идея се подчинява изборът им и какъв е търсеният културен модел?

При изготвянето на програмата за "Европалия" възникна следният казус: дали да се препотвърди очакваният образ на България, или да се акцентира върху една динамична визия. Онова, което се е фиксирало като културен имидж на страната ни от Втората световна война до днес, се съсредоточава върху древната ни култура (тракийските съкровища) и върху фолклорната традиция - представи, отличаващи се със застиналост. Ако се стремим към място в европейското културно пространство, следва да изградим един динамичен културен облик на България, адекватен на модерното време, на съвременните тенденции. Оттук и основна грижа на екипа, ангажиран с изготвянето на културната програма за фестивала, е да намери правилния баланс между културното наследство и културната иновация и така да представи България като страна, причастна към европейските и световни процеси. В този контекст налице е известен конфликт между белгийските организатори и хората, отговорни от българска страна - първите настояват върху утвърденото и популярното от българската култура, а вторите се стремят към обогатяване на културния облик, към изграждане на една съвременна културна панорама, съчетана с решителни политически заявки.

- Какво по-конкретно от културата си България възнамерява да "заведе" на фестивала в Белгия?

- Екипът, отговорен за българската културна програма, предвижда следните прояви:

- представяне на съвременната българска литература: запознаване с български автори, превеждани на френски в периода 2001-2002 г. и организиране на литературни събития около тях;

- представяне на българското игрално кино и анимация, съставяне на проблемни панорами - българското кино преди и след 1989 г., видяно в сравнителна перспектива (киното преди ‘89 г., представено в своята противоречива пълнота, разкриване на двете тенденции в него - официалното кино в каноните на соцарта и критическото кино, фиксиращо проявите на другомислие); целта е да се покаже сложността на творческите търсения на епохата;

- представяне на модерната българска архитектура - в страната и в чужбина, новата среда у нас и българската архитектурна диаспора (в САЩ, Франция, Великобритания, Израел);

- представяне на българското театрално изкуство в лицето на Театрална работилница "Сфумато" с две нейни постановки - "Черното руно" и "Три сестри";

- представяне на модерната българска музика и балет: балет "Арабеск" и постановката "Два свята" на Нешка Робева.

Друга цел на културното ни участие на фестивала в Брюксел е България да се покаже като страна, осмисляща прехода и посткомунистическите реалности. В този план се предвижда издаването на сборник "Български годишник", в който ще бъдат отразени представените в редица от срещи визии за прехода и социалните промени на български хуманитаристи и социолози. Ще бъдат организирани и дискусии върху политическите процеси и конфликти в Източна Европа, върху взаимоотношенията между Европа и Балканите с партньори от европейските институции и с изследователи в рамките на конференция с координатор Иван Кръстев и Центъра за либерални стратегии.

Един от основните въпроси, които ще бъдат индиректно поставени чрез фестивала "Европалия", е дали може да се говори за позитивно влияние на подобни участия върху състоянието на българската култура в момента.

- И ако трябва да обобщим целите си...

- Преди всичко трябва да се направи едно важно уточнение: участието ни в "Европалия" е представяне на България чрез артистите й, а не е официозно - репрезентативна програма (конюнктурен образ в лицето на официозни творци). Онова, което търсим, е възможната рационалност, а не представянето на конкретни субекти в българската култура. Компромисът при селекцията на културни прояви е подчинен на две основни цели: адекватно културно впечатление за страната ни, постигнато чрез баланса между традиция и иновация и извличане на определени политически дивиденти.

Разговора води Валентина Самоволска

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник