Брой 14

Литературен вестник

10-16.04.2002
Год. 12

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

IN MEMORIAM

Ханс-Георг Гадамер

 

Той беше един от малкото философи на ХХ век, успял да развие една в академичен смисъл "техническа философия", която - както малко други - се коренеше в голямата европейска традиция и едновременно достигаше и до обикновените хора. Казано с думите на Хегел, мисленето на Гадамер беше наистина обхванато "в мисли време". Херменевтиката му е философията на съвременното съществуване и човекът на нашето време може да познае себе си във философията му. "Битие, което може да бъде разбрано, е език", гласи една известна теза на Гадамер, което обаче не означава, че има битие независимо от това, което ни среща в езика.

Това равнопоставяне на битие и език - което Гадамер възприема от Хайдегер - се отнася много точно до съвременното положение на нещата. От една страна, светът, в който живеем, се състои от ставаща все по-гъста мрежа от информации и съобщения; това, че опитът никога не е "непосредствен", достига по наистина драматичен начин до съзнанието ни. Всичко е интерпретация и истина е само това, за което интерпретаторите са единни. От друга страна, "редукцията" на действителността до езика предлага единствено мислимата перспектива за еманципация и хуманизиране на света - превръщането на "природата" в култура, в диалог, съгласие и интерсубективност.

 

Джани Ватимо

***

Гадамер ни помогна да четем Хайдегер не така, както Хайдегер би искал да го четат, а именно като първия западен мислител, който стои извън редицата Платон/Ницше, а по-скоро като някой, чиито хоризонти могат да бъдат успешно слети с тези на Хегел и Платон. Гадамер постъпи с Хайдегер така, както Хайдегер постъпи със самия Ницше - игнорира претенцията му да представлява нещо съвсем ново под слънцето и го разглеждаше като още един голям философ. Гадамер направи всичко възможно да постигне разбирателство между Хайдегер и предходниците, както и възможните му последователи и да му позволи да стане по-цивилен.

Да си познавал Гадамер, означава да си видял какво може да представлява интелектуалният живот на запад, когато бива живян в неговата цялост. В много държави - особено в САЩ, където Гадамер прекара много от времето си - колегите и студентите му се чувстваха в много голяма степен обогатени да общуват чрез разговори с един човек, олицетворяващ всичко най-ценно в хуманистичната традиция на Европа.

 

Ричард Рорти

 

***

Сюрреалистичното посочване на Дитер Хенрих, че Гадамер е живял в три столетия, опровергава не само предразсъдъка, че философите не могат да смятат. В този случай взаимовръзката между модуса на историята на въздействие на едно философско мислене и дълголетието на автора му е поучителна. Гадамер не само маркира по същество разговора като медиум в предаването на значими традиции. Той обясни и представи същината на херменевтиката до такава степен в модуса на разговора, че до шлифования почерк на написаното и публикувано слово се прилепи устният изказ на семинара и лекцията. А устното слово изисква присъствие.

В това отношение сравнението с Бойс, чиито произведения се подхранват от спонтанността и телесното присъствие на коментиращия художник, не е толкова пресилено. В случая на Гадамер по сходен начин тясно преплетени бяха философското съдържание и присъствието на оратора, който като съобразителен автор се настройва към съответната публика. Така подаръкът на един дълъг живот и преминаващото през много поколения присъствие на автора не остава нещо външно спрямо това основано на устната реч творчество.

За нас Гадамер не принадлежеше към учителите, които ни учиха чрез ясно скъсване с корупмираните традиции да различаваме и, посредством тази критика, да присвояваме останалото ненакърнено. Но Гадамер, който и над пропастите градеше мостове, и който успя да върне емигриралия приятел Льовит в Хайделберг, допринесе след войната за едно помирение без фалшив тон. Изключителното му постижение е изясняването на една висяща дискусия, започваща от Ницше и неговото "Второ несвоевременно размишление", през кореспонденцията между Дилтай и граф Йорк до ранния Хайдегер. Без да създава фатални непрекъснатости, във втората част на "Истина и метод" Гадамер иска да посочи път, по който отвъд историзма можем да си присвоим традиции, без да разрушаваме свързващата сила на съдържащата се в тях истина.

 

Юрген Хабермас

 

Преводите са направени по Ди Цайт, 21 март 2002

Преведе от немски Мария Каро

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник